Решение № 1848 от 04.01.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1848 гр. Варна , 30.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова

Доника З. Христова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20203100503016 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 264337/04.09.2020г. на Главна Дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с адрес за призоваване гр. София, бул. „Христофор Колумб“ №1, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт А.Н., срещу решение № 3772 от 07.08.2020г., постановено по гр.дело № 16312/2019г. на Варненски районен съд, 14-ти състав, с което въззивникът е осъден да заплати на П. А. М., ЕГН ********** от гр. Варна сумата 1690.40 лева, представляваща незаплатено дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 12.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 10.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението и сумата 224.10 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, считано от 12.10.2016г. до 30.09.2019г., на осн.чл. 178, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал. 5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.

В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното решение, като излага подробни съображения. Намира за неправилно становището на съда, че с преобразуването на часовете положен нощен труд с коефициент 0,143 се заплаща положен и незаплатен извънреден труд. Намира, че страните са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение и е недопустимо субсидиарното приложение на НСОРЗ. Моли за отмяна на решението и за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което намира за правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред въззивната инстанция.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

1

Производството пред ВРС е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР /изменени по размер в хода на производството/ от П. А. М. срещу Главна Дирекция „Гранична полиция“ в МВР за осъждане ответникът да заплати на ищеца сумата от сумата 1690.40 лева, претендирана като незаплатено дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 12.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 10.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението и сумата 224.10 лева, претендирана като обезщетение за забавено плащане на главницата, считано от 12.10.2016г. до 30.09.2019г.

В исковата молба са изложени твърдения, че през периода от 12.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е полагал труд по служебно правоотношение, възникнало с ответника на „ст.полицай“ в ГПУ – летище Варна, при РДГП Аерогари, която е на структурно подчинение на ответника, със статут на държавен служител. През процесия период ищецът е отработил 1704 часа нощен труд, за който счита, че следва да бъде преизчислен с коефициент 1.143 и разликата да му бъде заплатена.

Ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва съществувалото служебно правоотношение в релевирания период на сочената от ищеца длъжност. Оспорва предявения иск с довод, че е платил всички отработени от ищеца часове нощен труд. Твърди също, че законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното работно време, на база общите норми на НСОРЗ при положение, че има действащи специални норми. Отделно излага, че разликата в следствие на превръщането на нощен в дневен труд не представлява извънреден труд, а е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд. Извънреден труд би бил налице, ако служителите действително работят извън установеното за тях работно време, което в конкретния случай не твърди, че не е налице. Сочи, че с оглед неоснователността на главния иск е неоснователен и акцесорния иск за лихви.

С обжалваното решение предявените искове са изцяло уважени.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно обстоятелството, че в периода 10.10.2016г. – 10.10.2019г. помежду им е съществувало служебно правоотношение, по силата на което Преслав Миленов е заемал длъжността „старши полицай“ в ГПУ летище – Варна към РДГП Аерогари към ГД „Гранична полиция“ при МВР.

От заключението на вещото лице Д.П. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че за процесния период ищецът е отработил 1704.00 часа нощен труд, които след преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1.143 се получават 1947.67 часа положен труд или незаплатени часове труд са в размер на 243.67 часа на стойност 1690.40 лева. За незаплатения преизчислен нощен труд, който е положен от служителя Миленов общия сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 12.10.2016г. до 10.10.2019г., считано от падежа на всяко отделно задължение е в размер на 224,10 лева.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените 2 въззивни предели, настоящият съдебен състав на ВОС намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.

269, ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до начина на изчисляването на положените часове труд – дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен, съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

Не се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, доколкото ищецът е със статут на държавен служител. Приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл, по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.

С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.

Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5 от ЗМВР.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г). От 02.08.2016г. понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г.

(обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (ДВ, бр.69 от 19.08.2014г.). при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващата Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., приложими към процесния период 01.04.2015г. до 30.11.2017г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Доколкото в последната наредба е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице празнота и следва да се приложи субсидиарно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен 3 случай би се поставил държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. Освен това, в ЗМВР липсва разпоредба, която да установява нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на работното време. Ето защо следва да се приложи общото правило на чл.140, ал.1 от КТ, съгласно което нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.

Следователно, отношението между нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и на нощното работно време /7 часа/, установени за подневно отчитане на работното време за държавните служители в МВР, е 1,143.

По изложените съображения исковите претенции за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, и за заплащане на обезщетение за забавено плащане, в претендираните размери, се явяват доказани по основание и размер, поради което следва да се уважат.

Поради съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, атакуваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна направените разноски пред въззивната инстанция, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с вкл. ДДС.

Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3772 от 07.08.2020г., постановено по гр.дело № 16312/2019г. на Варненски районен съд, 14-ти състав, с което Главна Дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с адрес за призоваване гр. София, бул. „Христофор Колумб“ №1 е осъдена да заплати на П. А. М., ЕГН ********** от гр. Варна сумата 1690.40 лева, представляваща незаплатено дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 12.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 10.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението и сумата 224.10 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, считано от 12.10.2016г. до 30.09.2019г., на осн.чл. 178, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал. 5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с адрес за призоваване гр.

София, бул. „Христофор Колумб“ №1 да заплати на П. А. М., ЕГН ********** от гр. Варна сумата от 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/, представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.