Решение № 23 от 26.02.2025, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Административно наказателно дело 514/2023
- Вид
- Решение № 23
- Подписан
- 26.02.2025
- В сила
- 20.06.2025
- Състав
- Диана Сотирова Павлова
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.1, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.399 · Кодекс на труда
- чл.402 · Кодекс на труда
- чл.414, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.416, ал.1 и 2 · Кодекс на труда
- чл.416, ал.1 и 2 · Кодекс на труда
- чл.416, ал.5 · Кодекс на труда
- чл.62, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.62, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.63, ал.2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 23 гр. Разлог, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря . Р. Т., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20231240200514 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН, и е образувано по жалба на "Б."ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Р., у."Ц.И.А.."№1, е.5, а.15, о.Р., представлявано от А.С.Б., против НП №*/28.07.2023 г., издадено от Директора на Д"ИТ"-Б., с което на дружеството е наложено адм. наказание "Имуществена санкция" от 2`000,00 лева, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, и на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ.
В жалбата се сочи, че жалбоподателят не е съгласен с издаденото НП, счита същото за незаконосъобразно и неправилно поради това, че е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при неизяснена фактическа обстановка.
В СЗ въззивната страна - редовно призована, се представлява от процесуален представител адв.Д., който поддържа жалбата на всички основания. В ход по същество излага твърдения, че лицето заварено на обекта на контрол, не се е установило по категоричен начин да е полагало труд за дружеството-жалбоподател, както и че предвид обстоятелството, че лицето не е владеело български език, не е разбирала съдържанието на попълнената от нея декларация. Развива подробни съображения в тази посока и претендира разноски.
Въззиваемата страна - редовно призована, в последното СЗ се представлява от юрк. С.С., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Претендира и за присъждане на юрк. възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 03.04.2023 г., свидетелите Л.А.Д. и С.Т.А., двамата служители на Д"ИТ"-Б., извършили проверка по раб. места относно спазване на разпоредбите на трудовото законодателство в обект: „П.“, в г.Р., у.“К.“№1, стопанисван "Б."ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Р., у."Ц.И.А.."№1, е.5, а.15, о.Р., представлявано от А.С.Б., където констатирали, че стопанисващото обекта дружество в качеството му на „работодател“, е допуснал на 03.04.2023 г. лицето Д.А., ЕГН*, да извършва трудова дейност в обекта на проверка на длъжност „П.“ без да й е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от НАП. В хода на проверката лицето Д. е попълнила писмена декларация, в която било отразено, че извършва трудова дейност към момента на проверката при определено раб. време от 08:00 ч. до 17:00 ч. при определено 1 трудово възнаграждение в размер на 780.00 лева, почивни дни „събота и неделя“, почивки в работния ден „1 час“, начална дата на започване на работа 03.04.2023 г. В НП се сочи, че данните в декларацията са попълнени собственоръчно от лицето Д.А., а останалата част от декларацията е попълнена от А.Б..
При проверката по документи относно правоотношението м/у дружеството и Д.А. е представен сключен трудов договор, който видно от приложената към него Справка в регистъра на трудовите договори на ТД на НАП е регистриран на 03.04.2023 г. в 15:27:05 часа, тоест след проверката по раб. места.
На 03.05.2023 г. с/у възз. дружество бил съставен и АУАН от Л.А.Д. - актосъставител, и С.Т.А. - свидетел, в който било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, тъй като в качеството му на „работодател“, е допуснал на 03.04.2023 г. лицето Д.А. да извършва трудова дейност в обекта на проверка на длъжност „П.“, без да й е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ДТ на НАП.
АУАН бил съставен в присъствието на пълномощник на дружеството, като същия е предявен и връчен, с отразени писмени възражения.
АНО изцяло възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил на „Б."ЕООД, ЕИК*, адм. наказание "Имуществена санкция" от 2`000,00 лв. на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, за което издал процесното НП №*/28.07.2023 г.
В хода на съд. следствие като свидетели били разпитани Л.А.Д. /актосъставител/ и С.Т.А. свидетел, участвали в проверката на възз. дружество. Свидетелите в показанията си пред съда възпроизвеждат възприятията си по време на проверката и потвърждава констатациите отразени в акта.
По делото бяха разпитани и свидетели-очевидци на проверката, а именно управителя Б., С.К. и П.Ж., както и лицето А.Д..
Съдът изцяло кредитира писмените материали съдържащи се в АНП и тези събрани в хода на съд. следствие и приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви помежду си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.
Описаната фактическа обстановка се установява ч/з събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно - от показанията на свидетелите дадени в СЗ, АУАН, декларация по чл.402 от КТ, обяснения, постановления по чл.405а от КТ, протокол от извършена проверка, заповед и от останалите писмени доказателства по делото.
Съдът предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното адм. наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП /съобразно редакцията на ЗАНН/ и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ, и приложената по делото заповед, АУАН и НП, са издадени от компетентни органи. Съгласно чл.399 от КТ, цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от ИА"ГИТ" към министъра на ТСП. Съгласно чл.416, ал.5 от КТ, НП се издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби, органът който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА"ГИТ" или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от Директора на Д"ИТ"-Б., който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА"ГИТ". В горната насока е 2 приложената по делото заповед на ИД на "ГИТ", издадена на 15.08.2022 г. Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на "ГИД" е оправомощил директорите на Д"ИТ" да издават НП по актове съставени от инспектори от "ИТ".
Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от Л.А.Д., който към момента на съставянето му е работил на длъжността инспектор в Д"ИТ"-Б., следователно е бил компетентен да издава АУАН.
АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на пълномощник на дружеството - лице и свидетеля С.А., присъствала при установяване на нарушението. Действително АУАН е съставен в присъствието на 1 свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не засяга пряка правото на защита на обвинения правен субект.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съд. състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл.42 от ЗАНН - относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя фирмата /наименованието на дружеството/, адрес и Булстат.
Спазено е от страна на АНО на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото НП да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата при които е извършено, на доказателствата които потвърждават извършеното адм. нарушение.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна, че НП е издадено в нарушение на материалния закон по следните съображения:
Адм.нак. отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ.
В нормата на чл.62, ал.1 от КТ е записано, че трудовият договор се сключва в писмена форма, а в следващата ал.2 е регламентирано, че в 3-дневен срок от сключването на договора, работодателят е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната ТД на НАП.
Съгласно разпоредбата на 63, ал.2, във вр. ал.1 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави следните документите: екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП. Забраната по чл.63, ал.2 от КТ, е обезпечена с адм. санкция по чл.414, ал.3 от КТ. Отговорността по чл.63, ал.2 от КТ, е обективна и безвиновна, поради което за да бъде санкциониран работодател за подобно нарушение, необходимо е към датата на проверката същият да е имал сключен трудов договор с работник, но на последния да не са били връчени екземпляр от трудовия договор и копие на уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ.
В случая от съществено значение за съставомерността на нарушението вменено на въззивното дружество е това дали последното е имало качеството на работодател спрямо лицето Д.А. към датата фиксирана в АУАН и НП като датата на извършване на нарушението /03.04.2023 г./, съответно имало ли е възникнало м/у тях трудово правоотношение.
По смисъла на КТ - §1, т.1, "Работодател" е всяко ФЛ, ЮЛ или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.
След преценка на всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни, съдът прецени че в хода на съд. следствие безспорни и категорични доказателства в горната насока липсват.
3
По делото няма спор, че лицето А.Д. е била в обект: „П“, в г.Р., у.“К.“№1, стопанисван "Б."ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Р., у."Ц.И.А.."№1, е.5, а.15, о.Р., представлявано от А.С.Б. на процесната дата. Този факт безспорно се установява от всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни в това число. Този факт обаче, сам по себе си не е достатъчен за да обуслови извод за наличие на трудово правоотношение м/у Д. и въззивното дружество, в частност да обуслови качеството на работодател спрямо него към този момент. Не всяко полагане на труд представлява престиране на раб. сила в полза на работодател и основание за квалифициране на възникващите във вр. с това отношения като трудови правоотношения по смисъла на чл.1, ал.2 от КТ. Както бе споменато по-горе, трудовият договор така както е регламентиран в КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и ЗУТ, физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, раб. време, раб. място. При трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят неограничен брои пъти, и докато трудовият договор не е прекратен, не се изчерпват. За да е налице трудово правоотношение, следва работникът да е бил нает от работодателя да изпълнява конкретна работа, да има уговорено трудово възнаграждение, раб. място, раб. време, почивки, отпуски и т. н. Трудовият договор има за предмет престирането на раб. сила -труд от работника за продължителен период. Работникът има задължението да спазва определен ред и трудова дисциплина, както и право да получи трудово възнаграждение и др..