Определение № 176 от 20.11.2025, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 176 гр. К., 20.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Боян Б. Ешпеков като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно частно наказателно дело № 20255100600381 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 345 ал.1, във вр. с 341 ал.2, във вр. с чл. 249 ал.3, във вр. с чл. 248 ал.1 т.3 от НПК.

Образувано е по подадена частна жалба от адв. К. Д. от АК – П., защитник на подсъдимия Е. К. К. от гр.П., против протоколно определение, постановено в разпоредително заседание по Н.о.х.дело № 95/2025 год. по описа на К. районен съд, проведено на 04.11.2025 год., с което съдът е приел, че на досъдебното производство не e допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

В жалбата се излагат съображения, че обжалваното определение е неправилно – необосновано и незаконосъобразно. Твърди се в жалбата, че обвинителният акт страда от непълноти, тъй като липсвали твърдения за факти и обстоятелства, които кореспондират с твърдяната повторност от държавното обвинение, като прокурорът не сочел дали и кога е изтекъл изпитателния срок. В обвинителния акт липсвали също и данни за последващото осъждане на обвиняемия, след посоченото Н.о.х.дело № 358/2017 год. по описа на РС – И., а именно – това по Н.о.х.дело № 6055/2017 год. по описа на РС – П.. Липсвало и обсъждане на съдебното минало на обвиняемия след изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, като тези обстоятелства следвало да бъдат инкорпорирани и обсъдени в 1 обвинителния акт, освен с оглед твърдяната повторност, а така също и с оглед изискването на чл.246 ал.2 от НПК за посочване на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Жалбодателят развива съображения, че именно от фактите относно съставомерността на деянието - времето, мястото, начинът му на извършване и участието на обвиняемия в него, съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт, се извличал и неговият диспозитив, т.е. съответната на фактите наказателноправна норма от НК, очертаваща конкретното престъпление, като липсата на факти от посочената категория е винаги процесуално нарушение, защото засягало правото на защита както на обвиняемия, така и на бъдещите страни в процеса и винаги било основание за връщане на обвинителния акт на прокурора за отстраняване на нарушенията. В обвинителния акт липсвало посочване на последното осъждане на обвиняемия, кога е изтърпяно от него наложеното наказание „лишаване от свобода“ /кога е изтекъл изпитателния срок на условното осъждане/ и респективно изтекъл ли е или не срокът по чл.30 от НК, като счита, че след като прокурорът се бил ангажирал с обвинение по чл.343б ал.2 от НК, е следвало не само декларативно да изброи част от осъжданията на обвиняемия, но и да посочи конкретно кои от тях го формират съобразно НК, вкл. чл.30 от НК, като в този смисъл било Постановление 2/70 год. на Пленума на ВС. Твърди се в жалбата също, че по делото била приложена справка за съдимост на подсъдимия, от която било видно, че същият е реабилитиран на основание чл.88а от НК, както и свидетелство за съдимост, от което било видно, че подсъдимият е неосъждан, при което неправилно подзащитният му бил третиран като осъждан от държавното обвинение. Счита, че в случая било налице неправилно повдигнато обвинение на досъдебното производство, и дори и да се приемело, че няма пречка съдът да оправдае подсъдимия, като извърши преценка дали е налице по-леко наказуем състав по чл.343б ал.1 от НК, то не така стояли нещата в хипотезата на сключване на споразумение с прокуратурата по реда на Глава двадесет и девета от НПК, тъй като такова хипотетично би могло да се сключи, но по така повдигнатото му обвинение с погрешна правна квалификация. Поради това жалбодателят твърди, че съществувала абсолютна правна пречка за сключване на споразумение и неговото одобрение от съда при така повдигнатото процесно негодно обвинение, в какъвто смисъл била и последователната и еднопосочна съдебна практика на ВКС, съгласно която това би съставлявало абсолютно основание 2 за възобновяване на делото. Жалбодателят отбелязва в жалбата си също, че съставът на чл.343б ал.2 от НК не е нито състав на повторност по чл.28 от НК, нито на опасен рецидив по чл.29 от НК, поради което настъпилата реабилитация по осъждането не може да обоснове по-тежката квалификация на деянието. Излага и съображения, че повдигнатото некоректно обвинение рефлектирало пряко и водело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия да избере провеждане на делото по реда на особените правила на НПК, като внесеният обвинителен акт очевидно страдал от празноти и липса на основни реквизити, тъй като държавното обвинение пропуснало да изброи осъжданията на обвиняемия, а още по-малко да изведе правни изводи относно смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, които следвали от съдебното минало на лицето. Липсвали и изводи и преценка относно настъпилата реабилитация, която следвало да бъде взета предвид като основно смекчаващо вината обстоятелство. Твърди, че пропуските на прокурора при всички положения се отразявали негативно върху процесуалните права и правото на защита на подсъдимия, тъй като същият не бил наясно срещу какви факти и обстоятелства ще следва да се брани. Моли обжалваното определение да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, като вместо него бъде постановено прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Районна прокуратура – К. за отстраняване на твърдяните съществени отстраними процесуални нарушения.

Препис от частната жалба е изпратен на Районна прокуратура – К., като не е постъпило възражение срещу нея.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваното определение, с оглед доводите, изложени в частната жалба, намира следното:

Частната жалба е подадена от лице, имащо необходимата процесуална легитимация, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Н.о.х.дело № 95/2025 год. по описа на Районен съд – К. е било образувано по внесен на 30.01.2025 год. от РП – К. в РС – К. обвинителен акт, с който на Е. К. К. от гр.П. е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.343б ал.2, във вр. с ал.1 от НК - за това, че на 11.12.2024 3 год. в гр.К. управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил – влекач марка „М.“ с рег. № * с прикачено полуремарке марка „Ф.“ с рег. № *, с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно – 2.04 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязло в сила Споразумение № 78/14.06.2017 год. по НОХД № 358/2017 год. по описа на РС – И., в сила от 14.06.2017 год., за деяние по ал.1.

На 03.04.2025 год. по делото е проведено разпоредително заседание, като в същото са били разгледани въпросите по чл.248 ал.1 т.1 - т.8 от НПК.

След като е изслушал становищата на страните по посочените въпроси , с протоколно определение първоинстанционният съд е приел, че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Същото определение е било обжалвано с частна жалба от защитника на подс.Е. К. К., като с окончателно Определение № 98/03.06.2025 год., постановено по В.ч.н.дело № 165/2025 год. по описа на Окръжен съд – К., е потвърдено протоколното определение, постановено в разпоредително заседание, проведено на 03.04.2025 год. по Н.о.х.дело № 95/2025 год. по описа на К. районен съд, с което същият съд е приел, че на досъдебното производство не е допуснато съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

След връщане на делото на първоинстанционния съд, първоначално определения съдия-докладчик е излязъл в продължителен платен отпуск поради временна неработоспособност, което е наложило преразпределянето му на нов съдия-докладчик, който с Разпореждане рег. № 957/02.07.2025 год. е постановил провеждането на ново разпоредително заседание по делото, с оглед спазване на принципа за неизменност на състава, визиран в разпоредбата на чл.258 ал.2 от НПК, и е насрочил делото за 02.09.2025 год., от 09.00 часа. Поради невъзможност на защитника на подс.К. да вземе участие в разглеждането на делото на посочената дата по уважителни причини, делото е било отложено за 04.11.2025 год., от 09.00 часа.

На проведеното на посочените дата и час разпоредително заседание са били разгледани въпросите по чл.248 ал.1 т.1 - т.8 от НПК. В хода на 4 разпоредителното заседание представителят на РП – К. е взел становище по визираните в чл. 248 ал.1 т.3 от НПК въпроси, като е посочил, че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване правата на обвиняемия.

Защитникът на подсъдимия е изразил становище, че на досъдебното производство са допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения.

Посочил е, че тези нарушения касаят основно индивидуализацията на така повдигнатото обвинение по чл.343б ал.2 от НК, а именно – че държавното обвинение дължи в обвинителния акт да посочи всички обстоятелства относно предишните осъждания, които водят до квалифициране на деянието по ал.2, за да може подзащитният му да има възможност да се брани срещу същите. Развил е съображения, че в случая в обвинителния акт липсвало посочване кога е изтекъл изпитателният срок по предишното осъждане на РС - И., влязло в сила на 14.06.2017 год.; липсвало посочване в обвинителния акт дали в този изпитателен срок подсъдимият е имал други осъждания, както и в 5-годишния период след него дали е имал други осъждания, което от своя страна имало връзка по отношение на самата правна квалификация, и по отношение на възприетата от държавното обвинение теза, че подзащитният му е осъждан към настоящия момент.

Изложил е и твърдения, че това неизчерпателно посочване в обвинителния акт на обстоятелствата относно предишните му осъждания, водещи до твърдяната повторност, следва да бъдат отстранени от държавното обвинение, поради което в този случай са налице основания делото да бъде върнато на държавното обвинение с цел прецизиране на всички тези данни и обстоятелства, след което да бъде повторно внесено в съда с попълнената фактическа обстановка, която е относима и обосновава тази повторност.

След като е изслушал становищата на страните, първоинстанционният съд е посочил, че основното предназначение на обвинителния акт е да очертае фактическите рамки на обвинението, да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и негово авторство, като в случая обвинителният акт отговаря на тези изисквания и е съобразен е с разпоредбата на чл.246 от НПК, тъй като в него са посочени престъплението, извършено от обвиняемия, времето, мястото и начина на извършването му. Приел е, че са посочени и обстоятелствата, свързани с предходно осъждане на обвиняемия, 5 които прокурорът е приел, че обуславят възприетата от него правна квалификация, като дали тези обстоятелства ще бъдат установени и доказани е въпрос по същество на делото, който не следва да се обсъжда в разпоредителното заседание. По тези съображения съдът е намерил, че искането, направено от защитника на подсъдимия, за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, поради допуснати съществени процесуални нарушения, следва да бъде оставено без уважение, като е приел, че на досъдебното производство не е допуснато съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на правата на обвиняемия, поради което е постановил обжалваното определение и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Въззивният съд, в изпълнение на правомощията си на втора инстанция по същество намира, че обжалваното определение е правилно - обосновано и законосъобразно, по следните съображения: