Решение № 2730 от 05.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2730 гр. София, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Димитър К. Демирев

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20231100511968 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 14201/21.08.2023 г. по гр. д. № 28393/2021 г. на СРС, 164 състав, съдът е признал за установено по предявените по реда на чл.422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че ответникът Ч. Т. С. дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумите: 45,25 лв. съставляваща дължима главница за ТЕ, доставяна в периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. до топлоснабден имот находящ се в гр. София, ул. ****, ведно със законната лихва от 30.10.2020 г. до окончателното заплащане на сумата, сумата от 11,50 лв. - дължима главница за ДР, за периода от м.09.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 30.10.2020 г. до окончателното заплащане на вземането, сумата от 6,77 лв. съставляваща дължимата мораторна лихва върху главницата за ТЕ, дължима за периода от 15.09.2018 г. до 22.10.2020 г., както и сумата от 2,39 лв. – представляваща дължима мораторна лихва върху установената главница за ДР от 11,50 лв., за периода от 31.10.2017 г. до 22.10.2020 г., за които суми в полза на ищеца е издадена ЗИ по чл.410 от ГПК на 24.11.2020 г., по ч.гр.д. № 53181/2020 г. по описа на СРС, 164 състав. Решението е постановено при участието на подпомагащата стана „Директ“ ЕOOД.

Недоволен от решението е останал ответникът, който в срока по чл.259, ал.1 ГПК е подала въззивна жалба, с която обжалва решението изцяло по съображения, че съдът не се произнесъл по релевираното в срок възражение за погасяване на сумите по давност, така и 1 по съображения за неправилност относно цената на услугата за дялово разпределение и мораторната лихва върху същата.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с който изразява становище за нейната неоснователност и претендира разноски

Третото лице помагач на страната на въззиваемия – „Директ“ ЕOOД, не е изразило становище по жалбата.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по см. на чл.266 ГПК.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Не се оспорват изводите по отношение на качеството потребител на топлинна енергия като собственик (на ½ ид.ч.) на топлоснабдения имот, нито по отношение размера на доставеното количество ТЕ. Спорът се концентрира по възражението за давност, както и по основанието на претенцията за дялово разпределение, а във връзка с последната с оглед чл.119 ЗЗД и на претенцията за мораторна лихва.

По възражението за давност:

В срока по чл.131 ГПК особеният представител (в т.7) изрично е релевирал възражение за погасителна давност, докладвано в определението за насрочване, което не е било обсъдено в атакуваното решение. По същество съдът намира следното: Срокът на погасителната давност е три години от изискуемостта, която съобразно Общите условия е в 45–дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като с оглед фикцията по чл.422 ГПК давността се счита прекъсната с подаване на заявлението (30.10.2020г.), като процесният период е 01.07.2017г. до 30.04.2019г. На следващо място, следва да се съобрази чл.3 ЗМДВИП, съответно §13 ПЗР ЗИД ЗЗдр, от които следва, че за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. не е текла давност, а същата почва да тече от 21.05.2020г. (така и Определение № 3469 от 10.11.2023 г. по гр. д. № 1557 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение). Поради което изискуемостта на вземанията за м.07.2017г. настъпва на 16.08.2017г., съответно давността изтича в 3г. период от изискуемостта + 68 дни (с оглед 2 спирането по ЗМДВИП за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.), т.е. 23.10.2020г., т.е. има период от 7дни, които по принцип се обхваща от погасителната давност, но от друга страна видно то заключението по СТЕ и ССчЕ – претендираната енергия е с начален период от м.09.2017г. (от ССчЕ, съответно от м.10.2017г. по СТЕ), т.е. макар да е описано, че процесното вземане е от м.07.2017г., то за м.07.2017г. няма претенция по отношение на потребена ТЕ, поради което съдът прие, че възражението е неоснователно.

По отношение на претенцията за дялово разпределение съдът намира следното:

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в Наредба № 16-334 от м.04.2007 г. за топлоснабдяването.

По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно Наредбата дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ (в случая по делото са представени доказателства за същото л. 156) и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. В чл.36 от Общите условия на ищеца е предвидено, че клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и начина на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. С оглед това клиентът на топлинна енергия за битови нужди е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение по силата на чл.22, ал.2 от ОУ от 2016 г. Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за услугата дялово разпределение се формира от цената за обслужване на партидата на купувача, включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и от цената за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на купувача. От горното следва, че топлопреносното предприятие или доставчикът на ТЕ, които извършват продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, възлагат извършването на дяловото разпределение, без което не може да се определи цената на ТЕ за имоти в сгради в режим на етажна собственост, на лице, регистрирано по чл.139а, ал.1 ЗЕ, избрано от етажните собственици. За извършване на тази 3 дейност топлопреносното предприятие дължи цената за услугата дялово разпределение на лицето, извършващо услугата, като от своя страна въз основа на договора за доставка на ТЕ за битови нужди топлопреносното предприятие събира тази цена от потребителите - етажни собственици. В конкретния случай цената за услугата дялово разпределение може да бъде платена директно и на лицето, извършващо услугата дялово разпределение, но данни за такова плащане няма по делото. В процесния период се установява от заключението на СТЕ, че дяловото разпределение на ТЕ за етажната собственост се е извършвало от Директ ЕООД, което се установява и от приетите по делото доказателства (документи за главен отчет, индивидуални справки, документи удостоверяващи дата на връчване на изравнителните сметки на представител на етажната собственост). В този смисъл съдът намира за неоснователно оплакването, че по делото не било установено извършване на услугата. Ето защо предявеният иск относно претендираната такса за дялово разпределение се явява изцяло основателен по основание и размер, както правилно е приел и първоинстанционният съд, като с оглед периода на претенцията (01.09.2017г. до 30.04.2019г.), вкл. съобразявайки чл.3 ЗМДВИП (по-горе), то вземането не се обхваща от погасителната давност, съответно не е налице хипотезата на чл.119 ЗЗД по отношение на мораторната лихва.

Поради съвпадането на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото с право на разноски разполага само въззиваемият, който е доказал сторени разноски в размер на 250лв. за особен представител за въззивника, вкл. е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото съдът определи в размер на 100лв. или общо следва да му се присъдят разноски за пред настоящата инстанция в размер на 350лв.

Съобразно разясненията, дадени с т. 7 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса по жалбата в размер на 50лв.

Воден от горното, Софийски градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 14201/21.08.2023 г. по гр. д. № 28393/2021 г. на СРС, 164 състав.

ОСЪЖДА на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК Ч. Т. С., ЕГН: **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, разноски по настоящото производство (в.гр.д.

№ 11968/2023г.) в размер на 350лв.

ОСЪЖДА Ч. Т. С. с ЕГН: ********** да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на основание чл. 77 ГПК сумата 50лв., представляваща държавна такса за въззивно обжалване.

4

Решението е постановено при участието на подпомагащата стана „Директ“ ЕOOД , ЕИК: 121125435.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5