Решение № 310 от 09.07.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Русе, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Доротея Мл. Димова-Северинова при участието на секретаря С. Е. като разгледа докладваното от Доротея Мл. Димова-Северинова

Административно наказателно дело № 20254520200590 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на К. Н. К., депозирана чрез адв. О. Б. против Наказателно постановление № 146/27.03.2025 г., издадено от Директор на РДГ Русе, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лева – на основание чл. 84, ал.1 ЗЛОД, лишаване от право на ловуване за срок от три години – на основание чл. 94, ал.1, във вр. с чл. 84, ал.1 от ЗЛОД и е отнет в полза на държавата 1 бр. билет за лов серия Х № 0067694/№345822 – на основание чл. 95,ал.1 от ЗЛОД.

В жалбата се ангажират твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателното постановление, като в тази насока се моли последното да се отмени.

В съдебните заседания жалбоподателят, редовно призован се явява лично. Явява се адв. О. Б. от АК – Русе, редовно упълномощен. Процесуалният представител поддържа жалбата и моли за нейното уважаване. Претендира присъждането в полза на жалбоподателя сторените по делото разноски. Твърди, че е допуснато нарушение на материалния закон при издаване на наказателното постановление. Сочи, че мястото на нарушението ако е имало такова не е в. Божичен, а в с. Красен. Сочи, че не е осъществено „ловуване“ по смисъла на ЗЛОД, по делото не се установили такива дейности, което намира за доказано с оглед свидетелските показания на разпитаните свидетели. Отделно от това сочи, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка развива съображения, че жалбоподателя К. като ловец е с ниска степен на обществена опасност, че той е привел ловния си билет в редовност още преди съставянето на АУАН, както и че изпълнителното деяние е с ниска степен на обществена опасност.

Административнонаказващият орган – директорът на Регионалната дирекция по 1 горите – Русе, редовно призован, не се явява. Явява се гл. юрк. Б. Я., който оспорва жалбата.

В последното по делото о.с.з. се явява за ст. юрк. К. К., който намира, че издадено наказателно постановление е законосъобразно, поради спазването на всички изисквания на материалния и процесуалния закон. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено и претендира разноски.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – препис от наказателното постановление е връчено на жалбоподателят лично на 01.04.2025 г., а жалбата е депозирана на 07.04.2025 г. с вх.№ РДГ 11-2128/08.04.2025 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.

По същество:

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Административно-наказателното производство е започнато със съставяне на АУАН № 146, серия СЦ21 2022 г. № 000398 /на бланката/ от 25.02.2025 г. от св.А. Б. В. в присъствието на св. Г. Й. Л. и св. А. П. К. срещу К. Н. К., ЕГН ********** от гр. Русе, затова, че на 04.01.2025 г. е участвал в групов лов на дива свиня ПЛСР-с. Божичен с разрешително за лов на дива свиня, серия СИ-П № 0073668/04.01.2025 г.без да притежава редовно заверен билет за лов.

Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 84,ал.1 от ЗЛОД. АУАН е бил връчен на К., който го е подписал без възражения.

В законоустановения срок пред наказващия орган не са били депозирани писмени възражения от К..

В процесното наказателно постановление наказващият орган описал фактическа обстановка напълно идентична с описаната в АУАН, като е счел, че деянието осъществява състава на чл. 84,ал.1 от ЗЛОД.

Наказателното постановление е било връчено на К. Н. К. на 01.04.2025 г., който го е обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок.

От разпита на актосъставителя и свидетелите и приложени по делото писмени доказателства, се установи следната фактическа обстановка:

На 30.12.2024 г. било издадено Разрешително за групов лов Серия СЦ-П № 0073868, в което били посочени осем лица, сред които жалб. К., св. Б. Т. и св. К. С., че ще участват на 04.01.2025 г. в групов лов на дива свиня в ловностопанския район на с. Божичен. 04.01.2025 г. рано сутринта около 7 ч. част от лицата, включително жалбоподателят и свидетелите Т. и С. и Ч., се събрали в центъра на с. Красен за съвместен лов на двете ловни дружинки – от с.

Красен и с. Божичен. Докато чакали да се съберат всички участници се установило, че лицето, което трябвало да осигури кучетата за лова, е в невъзможност да се включи по лични причини. През това време ловните оръжия на участниците стояли прибрани в калъфите, като не били изваждани. Това обезсмислило ходенето изобщо до ловно поле и К., св.Т. и св.С. си тръгнали към град Русе. Св. С. шофирал лекия автомобил, а К. се возел, като жалбоподателят слязъл от автомобила на ул. Б.а в гр. Русе.

През м. февруари 2025 г. св. Г. Й. Л. извършил проверка по документи във връзка с издаденото разрешително за лов и установил, че К. К., вписан като ръководител на лова, не бил с редовно заверен ловен билет към момента на лова. Същият изготвил доклад като 2 отразил посоченото обстоятелство и отбелязал, че заверката на билета била направена на 05.02.2025 г. При това положение св. А. В. съставил АУАН № 146/25.02.2025 г. срещу К. К. за извършено нарушение по чл. 84, ал. 1 ЗЛОД – за това, че жалбоподателят ловувал, без да е притежавал редовно заверен ловен билет към момента на лова. В. съставил и доклад за издадения АУАН до Директора на ТПДЛС „Дунав“

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – жалба, плик, пълномощно, копие на НП № 146/25, копие на известие за доставяне, копие на билет за лов, копия на два доклада, копие на разрешително за групов лов, копие на писмо, копие на АУАН, копие на заповед № РД49-171/23.05.2024, ловна характеристика, както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетелите А. Б. В., Г. Й. Л., А. П.

К., Б. Т. Т., М. С. Ч. и К. Г.ев С..

Тази фактическа обстановка се установи от събраните по делото доказателства, като между тях не са налице никакви противоречия. Съдът кредитира показанията на св. В., Л. и К. изцяло. От тях се установява начина на констатиране на процесното нарушение – единствено по документи – съдържанието на издаденото разрешително, проверката в единната система и липсата на заверка на процесния ловен билет към дата 04.01.25 г. и заверката му на 05.02.2025 г., както и фактът, че не е имало служител на дирекцията на твърдения за проведен лов. Същите се потвърждават от останалата доказателствена съвкупност по делото, а именно – копие на билет за лов, копия на два доклада, копие на разрешително за групов лов.

При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите – В., Л. и К., съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях лично е възприел документите въз основа на които е съставен процесния АУАН.

Съдът кредитира изцяло и показанията на св. Т. и С., като отчита възможната им заинтересованост с оглед познанството и приятелските им отношения с жалбоподателя.

Същите еднопосочно и без противоречия свидетелстват за това, че на 04.01.2025 г. ловът, в който те и жалб.К. е следвало да участват не се е състоял. Посоченото обстоятелство се подкрепя и от показанията на св. Ч., който е възприел тръгването на жалб.К. от мястото, където са се били събрали в с.Красен. Същият е ръководител на ловната дружинка на с.

Красен, които са ловували в този ден и потвърждава, че жалбоподателят не е участвал в лова, който те са провели. Св. С. подробно и в детайли пресъздава, как той и К. са пътували в една кола, като той е шофирал и описва обстоятелствено къде в гр. Русе е оставил жалбоподателя. Тези обстоятелства са неопровергани от останалия доказателствен материал и не са и оспорени от административнонаказващия орган.

От правна страна:

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на 3 санкционираното лице.

Съставът на административното нарушение по чл. 84, ал. 1 ЗЛОД, по който жалб. К. е привлечен към административнонаказателна отговорност в конкретния случай, предписва нарушителят да е ловувал, без редовно заверен ловен билет. За да се изяснят обстоятелствата дали е налице извършено нарушение, на първо място трябва да се разтълкува легалният термин "ловува". Съгласно чл. 43, ал. 1 ЗЛОД ползването на дивеча се осъществява чрез ловуване. Според ал. 2 и ал. 3 на същата разпоредба ловуване е убиване, улавяне, преследване и нараняване на дивеч, както и вземане, пренасяне, укриване, съхраняване, обработване, превозване на намерен, ранен и убит дивеч или на разпознаваеми части от него, събиране и вземане на яйца от птици - обект на лов, както и престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не или със стъпни капани, примки с метално въже и електрически звуковъзпроизвеждащи прибори за привличане на дивеча. Накратко, ловуване представлява съвкупност от действия, насочени към убиване, улавяне, преследване и нараняване на дивеч, както и вземане, пренасяне, укриване, съхраняване, обработване, превозване на намерен, ранен и убит дивеч или на разпознаваеми части от него, събиране и вземане на яйца от птици - обект на лов, както и такива съпътстващи тези дейности действия по приготовление и създаване на условия за убиване, улавяне, преследване и нараняване на дивеч.

От свидетелските показания на служителите на Регионална дирекция по горите – Русе – свидетелите Г. Л., А. В. и А. К. се установява, че проверката била извършена само по документи, за да установят нарушението, а св. К. е участвал основно като свидетел на съставения срещу жалбоподателя АУАН, без да е извършвал някаква конкретна проверка. За да е налице нарушението, от обективна страна трябва да е било налице ловуване от страна на жалбоподателя. Това няма как да бъде установено само по документи, тъй като действията, които обуславят изпълнителното деяние, обсъдено по-горе не са изводими от съдържанието на съдържащите се в преписката документи. Следва да се посочи, че в разрешително за групов лов, в което действително са вписани имената на жалбоподателя представлява индивидуален административен акт, който предоставя възможност на посочените в списъка ловци да участват в лов на съответната дата и място. Същият обаче не води на извод за реализиране на тази възможност от лицата, вписани в него. Нещо повече, разрешителното не е официален удостоверителен документ, касателно обстоятелството дали се е провел лов. При това положение съдът счита, че вписването на обстоятелството, че ловът е проведен, не се ползва с официална удостоверителна сила, тъй като тази информация се попълва от ръководителя на лова. От друга страна, предвид свидетелски показания на св. Т., Ч. и С., се установява по категоричен начин, че лов не се е състоял, защото не били подсигурени кучета за участие в лова, поради което и оръжия не са били изваждани. Така от обективна страна липсва елемент от състава на нарушението, а именно „ловуване“ по смисъла на. чл. 43 ЗЛОД.