Решение № 181 от 25.10.2023, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Б., 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. Цв. Т. А. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от И. Цв. Т. А. Гражданско дело №

20231810100791 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.56 от Закон за наследството/ЗН/.

„Ф. И. А.“ЕООД с ЕИК:*, със седалище и адрес на управление: гр.С., район О., ул.В. №*, чрез пълномощник юрк. И. У., моли да бъде унищожен на основание чл.56, ал.1 от ЗН в тяхна полза постановения с Определение №311 от 10.04.2023г. по ч.гр.д. № 595/2023г. по описа на РС-Б., вписан в Особената книга на съда под № 62, стр.19 отказ от М. М. Ц. от Б., бул. Ц. О., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН: ********** от наследството, останало от баща й М. Ц. М., б.ж. на Б., починал на 26.11.2022г., тъй като чрез него се уврежда кредитора и се препятства възможностите му да се удовлетвори по изпълнително дело №* по описа на ЧСИ Магдалена С. с рег. № 928, с район на действие СОС, от имуществото на наследникадлъжник. Молят да им се присъдят направените по делото разноски съгласно списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.61/.

В с.з. ищецът, чрез пълномощник юрк. Урумова признава, че ответникът след подаване на исковата молба е заплатил дължимите суми на ищеца, за което е прекратено производството по изпълнително дело №* по описа на ЧСИ Магдалена С. с рег. № 928, с район на действие СОС, но поддържа така предявения иск, моли да бъде уважен и се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът-М. М. Ц. от Б., чрез пълномощник адв. Ц. С. от САК, е направила възражения по иска и е представила писмен отговор с вх.№ 4195 от 22.06.2023г., в предвидения в закона срок.

В писмения отговор ответникът, чрез пълномощник адв.Ц. С. от САК оспорва иска и твърди, че е неоснователен, по следните съображения: Според ответника условие за уважаване на този иск е кредиторът да не може да се удовлетвори от активите на длъжниканаследник. В случая ответникът твърди, че притежава секвестируемо имущество, върху което може да бъде насочено принудителното изпълнение , тъй като с уведомително писмо 1 от 18.12.2018г. и съобщение за наложена възбрана от 07.12.2018г. по ИД№ 471/17 год. на ЧСИ Магдалена С. е възбранена нейна недвижима собственост, а именно:апартамент №*, ет.*,вх.*, жил.блок „С. М.“ в гр.Т. . Освен това твърди, че е собственик на МПС „Пежо 107 с рег.№*, върху което е наложен запор на 17.12.2021 год. по същото изпълнително дело.

Според ответника налице е достатъчно имущество, от което да се удовлетвори взискателя.

Ответникът възразява, че има публични задължения в размер на 8036.29 лв., тъй като в Удостоверение от НАП-С. с изх.№230202300140615/19.06.23год. е посочено, че няма задължения. Ответникът твърди, че не оспорва факта, че през 2008 год. е изтеглила банков кредит със съдлъжник П. П., мъжът с които живеела на семейни начала, за негови нужди.

Кредитът се е изплащал редовно. Но П. умира, тя продължила да го изплаща, но поради затруднено финансово положение е спряла да плаща. Още миналата година решава да изплати кредита, сключвайки споразумение с взискателя. Посещава кантората на ЧСИ Магдалена С. в гр.Е. П. на 04.11.2021 год. като иска справка за задълженията. Обяснила, че е платила и задълженията към НАП / тъй като и те са начислени/. Изпратили я да плати за справката 6.00 лева, след което й казали, че ще й се обадят. В продължение на няколко месеца се обаждала по телефона, за да пита кога ще бъде изготвена справката, за да сключат споразумение. Служителката се държала доста грубо и й казала повече да не звъни, те ще я потърсят. До настоящия момент никой не се е свързвал с нея от кантората на ЧСИ.

Ответникът твърди, че е съгласна да се споразумее с взискателя-кредитор. Същата заявявя, ч е в апартамента в Б. живее майка й и семейството на брат й и те общо притежават 5/6 идеални части. Този апартамент, по волята на баща й, е за брат й, а родителите й са помогнали финансово за собствения й апартамент в гр.Т.. Моли да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

В с.з. ответникът, чрез адв.Ц. С. от САК оспорва иска и моли да бъде отхвърлен изцяло, тъй като след предявяване на исковата молба или в края на месец юли 2023г. ответникът е платила всички задължения към ищеца по висящото между тях изпълнително дело, за което ищецът вече не е кредитор на ответника. Моли да се присъдят разноски като представя списък за разноските по чл.80 от ГПК /л.62/.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Страните не спорят, че ответникът на 10.04.2023г. в РС-Б. е направила отказ от наследството, останало от баща й М. Ц. М., б.ж. на Б., починал на *г.

Горното се установява от приложеното писмено доказателство-копие от удостоверение с изх.№ 917 от 10.04.2023г. на РС-Б..

Видно от приложените по делото писмени доказателства- копие от изпълнителен лист от 20.11.2009г. по ч.гр.д.№ 982/2009г. по описа на РС-Б., Договор за цесия №03 от 29.12.2010г. заедно с Приложение, писмо до ответника от 25.01.2011г. и обратна разписка, връчена но ответника на 31.01.2011г., се установява, че ищецът е бил кредитор на ответника, негов длъжник за парична сума-редовна главница от 16596.97лв., сумапросрочена главница от 479.91лв., сума от 170.71лв., представляваща редовна лихва, сума от 1111.44лв., представляваща просрочена лихва, заедно със законната лихва върху главницата от 18.11.2009г. до окончателното заплащане, както и сумата от 367.18лв., представляваща разноски по делото, които суми произтичат от сключен Договор за потребителски кредит № 2

03201КР-АА-0744 от 24.04.2008г. с кредитор ЦКБ АД, ответникът като кредитополучател и трето лице /П. П. П./ като поръчител, солидарен съдлъжник, които суми ответникът е осъден да заплати солидарно с още едно лице на ЦКБ АД, след което вземането от ЦКБ АД е прехвърлено на ищеца, за което действие ответникът е надлежно уведомена.

От приложеното копие от удостоверение с вх.№ 6053 от 09.05.2023г., издадено от ЧСИ № 928-Магдалена С., с район на действие СОС, се установява, че е образувано изпълнително дело №* по описа на ЧС И Магдалена С. с рег. № 928, с район на действие СОС, на основание описания по-горе изпълнителен лист и Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 982/2009г. по описа на РС-Б., по което дело ищецът е взискател, а ответникът е длъжник и по изпълнителното дело са наложени следните обезпечителни мерки: възбрана върху апартамент в гр.Т., вписана на 17.12.20018г. в СВ-гр.Т.; запор на вземане от трето задължено лице ЕТ *-*-М. М.; запор на МПС- Пежо 5008 с рег. № * и ПЕЖО 107С с рег. № * и възбрана върху 1/6 идеална част от апартамент, находящ се в Б., който длъжникът е придобила по наследство от баща си М. Ц. М..

Съгласно приложения оригинал на Постановление за прекратяване на изпълнително дело, издадено на 04.08.2023г. от ЧСИ Магдалена С. с рег. № 928, с район на действие СОС, се установява, че сумите по изпълнително дело №* по описа на същия ЧСИ са събрани, поради което производството по изпълнителното дело е прекратено и са вдигнати всички наложени обезпечителни мерки.

От горното писмено доказателство и твърденията на страните се установява, че след предявяване на настоящия иск на 11.05.2023г. до приключване на съдебното дирене на 25.09.2023г. дължимите от ответника суми на ищеца са погасени чрез плащане, за което и ищецът към 25.09.2023г. не е кредитор на ответника и висящото между тях изпълнително дело за събиране на дължимите суми е прекратено, тъй като същите са платени в хода на разглеждане на делото.

Ответникът е представил писмено доказателство- удостоверение от 19.06.2023г. от НАП, че няма задължения към НАП.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът намира, че така предявеният иск с правно основание чл.56 от ЗН е допустим, тъй като са налице положителните и липсват отрицателни процесуални предпоставки. Същият е предявен в едногодишния срок от узнаването за отказа, тъй като отказът от наследство е направен на 10.04.2023г., а искът е предявен на 11.05.2023г.

Разгледан по същество искът за унищожаване на отказа в полза на ищеца съгласно чл.56, ал.1 от ЗН е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло, по следните правни съображения:

Съдът приема, че искът по чл.56 от ЗН е предоставен на разположение на всеки кредитор, който не може да се удовлетвори от имуществото на своя длъжник. В този случай кредиторът може да иска от съда унищожаване на отказа от наследство, направен от длъжника, тъй като с него се препятства възможността в патримониума на длъжника да постъпи имущество, което да послужи за удовлетворяване на кредитора.

В случая не се спори по въпроса за спазването на срока за предявяване на иска по чл.56, ал.2 от ЗН.

Спорът се свежда до това дали искът е доказан по основание с оглед на настъпилите обстоятелства след предявяване на исковата молба на 11.05.2023г. до приключване на съдебното дирене на 25.09.2023г.

Съдът намира, че искът е неоснователен, тъй като по делото се установи от приложеното писмено доказателство- Постановление за прекратяване на изпълнително дело№*, издадено на 04.08.2023г. от ЧСИ Магдалена С. с рег. № 928, с район на действие СОС и твърденията на страните, че към датата на приключване на устните състезания по делото на 25.09.2023г.

3 ищецът вече не е кредитор на ответника и последният няма парични задължения към ищеца, тъй като е извършено от него плащане по висящото изпълнително дело и дължимите суми са събрани изцяло.

Съдът счита, че решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. Това задължава съда да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват например ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция /първа или въззивна/, а не в деня на предявяване на иска. Поради това съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Затова по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът съобрази факта, че задължението на ответника към ищеца за заплащане на суми по висящото между тях изпълнително дело е погасено в хода на процеса, тъй като сумите по изпълнителоно дело са събрани в резултат на плащане от страна на ответника и производството по изпълнителното дело е прекратено на това основание. Т.е. към момента на приключване на съдебното дирене претенцията на ищеца по настоящето дело е неоснователна, тъй като ищецът вече не е кредитор на ответника, което е една от предпоставките за уважаване на иска по чл.56, ал.1 от ЗН. След като същата не е налице съдът не следва да анализира наличието на втората предпоставка, а именно дали ответникът е разполагал с друго имущество, от което могат да се удовлетворят вземанията на ищеца.

Поради гореизложеното искът за унищожаването в полза на ищеца на отказа от наследството, останало от М. Ц. М., направен от ответника М. М. Ц. на 10.04.2023г. и вписан в Особената книга при РС-Б. е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед на обстоятелството, че ответникът е дал повод за предявяване на исковата молба, тъй като към момента на предявяване на исковата молба ищецът е бил негов кредитор, намира, че въпреки изхода на делото ответникът ще следва да заплати на ищеца съгласно чл.78, ал.1 от ГПК сумата от общо 243.35лв. /двеста четиридесет и три лева и 35 стотинки/ за направени разноски по делото, включващи заплатени държавни такси и юрисконсултско възнаграждение съгласно приложения списък за разноските по чл.80 от ГПК. По делото няма представени писмени доказателства, удостоверяващи плащането на такси от ищеца за издаване на удостоверение за данъчна оценка и скица на имота, за които съдът не присъжда разноски.