Определение № 2530 от 25.08.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2530 гр. София, 25.08.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. Б. С. като разгледа докладваното от С. Б. С. Частно наказателно дело № 20221110201652 по описа за 2022 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ гр. София, 25.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в закрито заседание, в състав:

СЪДИЯ: С. С. като разгледа докладваното от съдията ч.н.д. № 1652 по описа за 2022, г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 и следващи от НПК.

Образувано е по жалба на "М." ЕАД чрез представителя му М. Х. срещу Постановление на СРП от 06.08.2021 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 5550/2010 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 49260/2010 г. по описа на СРП, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК.

В жалбата се иска отмяна на постановлението, като се излагат доводи за неправилни изводи на СРП за липса на съставомерно поведение, вследствие на неправилно прилагане на материалния закон.

Съдът като съобрази материалите по делото и изложените в жалбата доводи, 1 намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С постановление на прокурор при СРП от 28.10.2010 г. е образувано досъдебно производство за това, че в периода от август 2007 до юли 2010 г. в гр. София г. в качеството на длъжностно лице присвоил чужди пари, собственост на "М." ЕООД, поверени му да ги управлява – престъпление по чл.201, ал.1 от НК.

По делото няма привлечено към наказателна отговорност лице.

Наказателното производство по делото е прекратявано четири пъти с постановления на СРП, които са обжалвани, като крайният резултат от обжалванията е отмяната им.

С постановлението на СРП, предмет на проверка в настоящото производство, наказателното производство отново е прекратено, като е прието, че не са събрани достатъчно доказателства, от които да се направи обоснован извод, че конкретно длъжностно лице е осъществило състава на престъпление по чл. 201-202 от НК, като в допълнение е прието, че е изтекла предвидената в закона давност за престъпление по чл. 201 от НК.

Постановлението е обжалвано пред СРС и потвърдено с определение по ЧНД № 12196/2021 г., което на свой ред е обжалвано и отменено с определение на СГС по ВНЧД №264/2022 г., с което е прието, че определението на СРС е постановено при липса на мотиви, като първоинстанционният съд не е изложил доводи за наличието на престъпление и неговата правна квалификация, което е определящо и за приложението на чл. 80 от НК. Отменяйки първоинстанционното определение, СГС е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СРС, вследствие на което е образувано и настоящото производство.

Жалбата срещу постановлението на СРП е подадена от лице, което има право на жалба в качеството си на ощетено юридическо лице и е в предвидения от закона срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Целта на съдебния контрол съгласно чл. 243, ал. 5 НПК е да се извърши проверка на законността и обосноваността на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. За нуждите на производството по чл. 243 НПК съдът проверява дали са спазени, както процесуалния, така и материалния закон.

В обхвата на тази проверка, съгласно изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НПК, се включва преценката дали в досъдебната фаза са изследвани обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, за да се спази принципа за разкриване на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощие да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви действия по разследването да бъдат проведени, т.е. съдът може да преценява дали събраните по досъдебното производство доказателства са достатъчни за правилното решаване на казуса, при което не се касае за подмяна на вътрешното убеждение на решаващия орган, а до съдебен контрол по спазването на закона при упражняване на правомощията на прокурора да прекрати наказателното производство и по този начин да прегради пътя на бъдещо съдебно производство.

На следващо място постановлението е обосновано, когато установените фактически положения обективно съответстват на доказателствените материали, събрани вследствие на проведеното обективно, всестранно и пълно разследване. Съдът следва да прецени дали изводите на прокурора почиват на логически правилно 2 конструиран и пълен анализ на така събраните доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване. След това съдът следва да прецени дали по отношение на установените от прокурора факти е приложен правилно материалният закон, в резултат на което да се отговори на въпроса дали в конкретния казус са налице всички обективни и субективни признаци от състава на престъпление от общ характер.

По делото е установено безспорно, че „М.“ ООД е било регистрирано през 1997 г., а търговско дружество „М.“ ЕООД е регистрирано на 17.07.2001 г., като собственик на същото към този момент било дружество „М.“ ООД.

На 01.03.2003 г., П. Н. бил назначен с трудов договор на длъжност „регионален мениджър продажби“ в дружество „М.“ ООД. През 2004 г., същият бил назначен на длъжност „административен директор“ в „М." ООД, като в качеството си на такъв е имал и управленски функции. С решение № 2 от 04.06.2004 г., св. Н. бил вписан по партидата на „М." ЕООД като управител на дружеството.

На 17.12.2006 г., дружество „М.“ ООД, в качеството му на собственик на дружество „М.“ ЕООД, приело решение за продажба на 100% от дяловете на „М.“ ЕООД на Ц. Б.. Изпълнението на това решение било възложено на св. Н., в качеството му на управител на „М.“ ЕООД. В изпълнение на това решение Налбантов предприел необходимите действия, като с решение № 3 от 11.12.2006 г., собствеността на дружество „М.“ ЕООД била прехвърлена на св. Ц. Б., като от тази дата същият бил вписан като управител на дружеството. С пълномощно от 10.01.2007 г., св. Ц. Б. упълномощил св. П. Н. да представлява дружество „М.“ ЕООД, в качеството на генерален пълномощник . По-късно през 2007 г., Ц. Б. продал дружество „М.“ ЕООД на дружество „Т. о.“ АД, в което бил акционер, като пълномощното на св. Н. останало в сила.

На 13.05.2008 г. по партидата на „М.“ ООД било вписано, че управляващ и представляващ дружеството е св. П. Н..

На 11.12.2002 г. „М." ООД. сключило договор за наем с дружество „Т." ЕООД за ползване под наем на офис площ за осъществяване на търговската си дейност. С анекс от 30.07.2003 г. било договорено, че дружество „М." ООД ще ползва под наем и складова част - палетоместа.

На 01.05.2008 г. бил сключен нов договор за наем между „Т." ЕООД и „М.

ЕООД, подписан от св. Н., като управител на дружеството – наемател, по силата на който наемодателят предоставил на наемателя за срок от три години недвижим имот с адрес ... –административна сграда, шест броя паркоместа и стелажен склад – до 800 бр. палетоместа. Наемът по договора се заплащал от "М." ЕООД на "." ЕООД. Въпреки че не било страна по договора и не плащало наем „М." ЕООД ползвало част от палетоместата, наети от „М.“ ЕООД. Общата наемна цена, заплатена от "М." ЕООД на „Т." ЕООД за палетоместа, ползвани от "М." ЕООД, в периода август 2007-юли 2010 г. възлизала на 26 789, 35 лв.

На 05.01.2009 г. бил сключен договор между "М." ЕООД и "А. 5" ООД, по силата на който "М." ЕООД предоставило ползването на съоръжение "Стакер" WS14 на "А. 5" ООД срещу задължението да поставя и излага рекламни материали в търговските си помещения и да закупи 9 000 л. продукти "Castrol", собственост на "М." ЕООД, като след изпълнение на това задължение "А. 5" ООД следвало да получи собствеността върху съоръжението "Стакер". В края на м. юн 2010 г. задължението на "А. 5" ООД било прието за изпълнено, вследствие на което дружеството придобило процесното съоръжение.

На 23.06.2009 г., за втори управител на „М. ЕООД бил избран св. А. Е. А.. При встъпването си в длъжност той извършил ревизия на дейността на дружеството, както и проверка на складовата наличност.

3

На 21.07.2010 г. било сключено тристранно споразумение между управителите на двете дружества „М.“ ЕООД и „М." ЕООД, по силата на което декларирали, че между тях - заедно и поотделно, няма каквито и да било висящи задължения едно към друго, че нямат претенции едно към друго за пари, стоки или имоти, както и че „М.“ ЕООД няма претенции към „М." ЕООД и Н., във връзка с договори, които са задължавали „М." ЕООД. Споразумението било подписано от св. А., св. М. Н. и св. П.

Н..

Впоследствие, въз основа основа на извършената ревиция и инвентаризация А.А. приел, че П.Н. е извършил неправомерни действия, изразяващи се в разпореждане на имущество на "М." ООД в полза на "М." ЕООД, както и на други злоупотреби от страна на П.Н.

Към 31.07.2010 г. липсите на материални активи в "М." ЕООД -принтери, проектор, телефони, видеокамера, кафемашина, тестери и др. възлизали на сумата от 6034, 28 лв.

На 02.09.2010 г. П.Н. бил заличен като управител на "М. ЕООД.

На 24.09.2010 г. А.А. подал сигнал до СРП за действията му.

През 2012 г. "М." ООД предявило срещу "М." ЕООД иск по чл. 59 от ЗЗД за сумата от 185 196 лв. – обезщетение за неоснователно обогатяване в периода 01.01.2007-31.12.2009 г. С решение на СГС по т.д. № 1013/2012 г. искът бил отхвърлен.

Решението на СГС било потвърдено с решение на САС по т.д. № 4710/2014 г.

Изложената фактическа обстановка е установена въз основа на събраните в досъдебното производство в общо 11 тома доказателствени материали: показания на св. Ц., Б., Н., Ж., Н., А., множество писмени доказателства и доказателствени средства, заключения на три съдебно счетоводни експертизи и др.

Според настоящата инстанция не се налага извършването на допълнителни действия по разследването във връзка с предмета на доказване, очертан с постановлението за образуване на досъдебното производство. Всички обстоятелства, относими към предмета на делото, са изследвани обективно, всестранно и пълно, като няма неизяснени обстоятелства, необходими за разкриване на обективната истина.

Основното разминаване в изводите на СРП и съдебните инстанции относно наличието или липсата на поведение, което да осъществява състава на престъпление от общ характер, произтича от различие в правните изводи при достатъчност на доказателствените материали и безспорност на голяма част от установената фактическа обстановка.

Множеството прекратявания на наказателното производство и последвалите произнасяния на първоинстанционния и въззивния съд по жалбите срещу тях поставят не само на теоретично ниво въпроса за приложението на принципа non bis in idem в производството по чл. 243 от НПК, доколкото въпреки че крайният резултат от съдебните определения е бил отмяна на прокурорските постановления, в мотивите си някои от тях приемат, че част от гореописаните действия не съставляват престъпление.

Впоследствие обаче, при ново прекратяване на делото, проверяващите инстанции указват на СРП необходимост от преосмисляне на тези изводи, което безспорно затруднява работата на органите на досъдебното производство поради противоречиви указания на съда. Така с определение на СГС от 18.04.2019 г. по ВНЧД № 828/2019 г. е прието, че са правилни и доказателствено обезпечени от правна страна изводите на СРП за липса на длъжностно присвояване по отношение на л.а. "Шкода Октавия, л.а.

"Мазда 626" и техническо средство "Стакер", собственост на "М." ООД, по отношение на които не са извършени противозаконни разпоредителни действия. Този извод се споделя и от настоящата инстанция.

4

От систематичното място на длъжностното присвояване в НК, става ясно, че то е престъпление против собствеността, като негов непосредствен обект са обществените отношения, които осигуряват нормално упражняване на правото на собственост.

Предмет на престъплението са чужди вещи, вкл. пари.

Длъжностното присвояване се характеризира и с особен субект – длъжностно лице и отношение между субекта и предмета на престъплението, който се намира във фактическата власт на дееца, като трябва да му е връчен или поверен именно в качеството му на длъжностно лице.