Решение № 1699 от 24.03.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, .03.2020г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА при участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 17483/2019г. на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен e от Р.З. *** иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за заплащане на сумата от 1 326, 52 лв., претендирана като неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд от общо 1 552 часа по тримесечие за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 24.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както следва: 1./ сумата от 41, 40 лева за времето от месец октомври – декември 2016г.; 2./ сумата от 96,

14 лева за времето от месец януари - март 2017г.; 3./ сумата от 44, 17 лева за времето от месец април - юни 2017г.; 4./ сумата от 6, 01 лева за времето от месец юли - септември 2017г.; 5./ сумата от 6, 11 лева за времето от месец октомври - декември 2017г.; 6./ сумата от 137, 24 лева за времето от месец януари - март 2018г.; 7./ сумата от 174,

44 лева за времето от месец април - юни 2018г.; 8./ сумата от 180, 58 лева за времето от месец юли - септември 2018г.; 9./ сумата от 195, 02 лева за времето от месец октомври - декември 2018г.; 10./ сумата от 185, 71 лева за времето от месец януари - март 2019г.; 11./ сумата от 150, 19 лева за времето от месец април - юни 2019г.; 12./ сумата от 109, 51 лева за времето от месец юли - септември 2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 24.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът е държавен служител по силата на служебно правоотношение възникнало с ответника, по което заема длъжност „***“ в „ООР“ на група „***“ в ***при ОД на МВР –

Варна, а след това „***“ в група „***“ /***/ на сектор „СПС“. Статутът му на такъв е регламентиран в ЗМВР, ЗДС и КТ. Предвид непрекъсваемия работен процес, същият полагал труд на смени- 8, 12 или 24 часови, съобразно утвърден от месечен график.

Твърди се, че за времето от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е положил извънреден труд от 206, 78 часа, за които следва да му бъде заплатено възнаграждение в размер на сумата от 1 326,

52 лв., обуславящо и правния му интерес от предявяване на осъдителна претенция.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че ищецът полага труд по служебно правоотношение на посочената длъжност, както и че служителят е полагал извънреден труд, който му е бил заплатен, съобразно ЗМВР и подзаконовите нормативни актове, наред с трудовото възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните не е спорно, че ищецът Р.З. е заемал по служебно правоотношение в ОД на МВР – Варна длъжността „***“ в „ООР“ на група „***“ в ***при ОД на МВР –

Варна, а след това „***“ в група „***“ /***/ на сектор „СПС“, както и че в периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е работил на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време.

Спорният въпрос е изцяло правен и той се свежда до това дали към настоящото служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в МВР регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото законодателство предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.

В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период.

Съгласно ал. 5 на същия закон работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени.

Нормите предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл.

187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период. Изрично е посочено, че тази разпоредба на закона влиза в сила от датата на обнародване, т.е от 14.10.2016г.

Т.е за исковия период отчитането се извършва по месечно /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.14/20.02.2015г./, а след този период, т.е от 14.10.2016г. до 31.03.2019г. на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.

Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа. До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова заповед. В ал. 4 на чл. 179 е разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.

В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Така, за процесния период от 01.07.2016г. до

30.06.2019г. действащи са били последователно Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г. отменена с решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС на РБ по адм. д. № 5450/2016г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба №

8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена с решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д. №

8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/ издадени от Министъра на вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче Наредбата, като подзаконов нормативен акт се счита за отменена от деня на влизане в сила на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г. Всяка от тези наредби урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични и според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В периода от отмяната на Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г. /11.07.2016г./ до издаването и обнародването на Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г., е нямало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения въпрос следва да намери общото трудово законодателство. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на 1. 143. В заключение налага се извод, че исковата претенция е доказана в своето основание.

По отношение на размера й, съдът съобрази неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение по ССчЕ. От него се установява, че след приравняване на нощните часове отработени от ищеца в дневни и след отчитане на ползван отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът на допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд от 181 часа, възлиза на сумата от 1 326, 52 лв. /Приложение № 2, колона № 2 и № 5/, до който предявеният иск следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 24.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

По разноските

В полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни разноски в размер на 450 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 253, 06 лв., представляваща дължима за производството държавна такса и разноски за изготвяне на ССчЕ, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.

С право на разноски за прекратената част от производството разполага ответника, чиито размер възлиза на 44, 57 лв., на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Варна ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.З., ЕГН **********,*** сумата от 1 326, 52 лв. /хиляда триста двадесет и шест лева и петдесет и две ст./, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд от общо 1 552 часа по тримесечие за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 24.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както следва: 1./ сумата от 41,

40 лева за времето от месец октомври – декември 2016г.; 2./ сумата от 96, 14 лева за времето от месец януари - март 2017г.; 3./ сумата от 44, 17 лева за времето от месец април - юни 2017г.; 4./ сумата от 6, 01 лева за времето от месец юли - септември 2017г.; 5./ сумата от 6, 11 лева за времето от месец октомври - декември 2017г.; 6./ сумата от 137,

24 лева за времето от месец януари - март 2018г.; 7./ сумата от 174, 44 лева за времето от месец април - юни 2018г.; 8./ сумата от 180, 58 лева за времето от месец юли - септември 2018г.; 9./ сумата от 195, 02 лева за времето от месец октомври - декември 2018г.; 10./ сумата от 185, 71 лева за времето от месец януари - март 2019г.; 11./ сумата от 150,

19 лева за времето от месец април - юни 2019г.; 12./ сумата от 109, 51 лева за времето от месец юли - септември 2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 24.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Варна ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.З., ЕГН **********,*** сумата от 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.