Решение № 641 от 30.11.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 641 гр. Б., 30.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Емилия Дончева при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20221200500667 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 8019/18.04.2022г., постановено по гр.д. № 232/2019г. по описа на РС П., пред ОС Б. е подадена въззивна жалба от В. С. П., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Д. Г.“ № *, чрез пълномощника и адв. Д. М., в следните му части:

-в частта му, в която е отхвърлен предявения от В. С. П. иск с правно основание чл. 31 ал. 2 от ЗС срещу Г. С. П., ЕГН **********, за заплащане на обезщетение в размер на 300лв. месечно/или общо сумата от 4 800лв./, представляваща обезщетение за времето през което В. С. П., ЕГН **********, е била лишена от ползването на 1/ 2 идеална част от съсобствения недвижим имот, за периода от 19.01.2019г. до 18.04.2022г.;

-в частта му в която първоинстанционният съд е уважил исковата претенция на ищеца Г. С.

П., ЕГН **********, на осн. чл. 346 от ГПК, за извършените от него подобрения в имота без съгласието на ищцата.

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, както и оплакване че същото е постановено в протИ.речие с материалния закон.

Оспорват се доводите на първоинстанционният съд, на които съставът на РС Сандански се е позовал за да отхвърли като неоснователен предявения иск по чл. 31 ал. 2 от ЗС- че ищцата 1

В. С. П., ЕГН **********, не е успяла въз основа на събраните по делото доказателства да установи при пълно и главно доказване, че лично или чрез трети лица е била лишена от ответника Г. С. П., ЕГН **********, от правото си да обитава собствената си 1/ 2 идеална част от процесния имот, за периода от 19.01.2019г./когато е отправено предложение за доброволно уреждане на съсобствеността на имота до ответника/ до 18.04.2022г./датата на постановяване на съдебното решение пред РС Сандански/. Твърди се че въз основа на събраните по далото доказателства се доказва че ищцата по така предявения иск е бил лишена от правото да ползва съсобствения недвижим имот, тъй като не е имала ключ от него, като е била лишена от ответника от това си право след като се е омъжила и напуснала дома си.

В частта в която се обжалва решение на РС Сандански относно присъдените на ответника суми за направени от него подобрения, наведени са доводи с жалбата че подобрения в имота, извършени от Г. С. П., ЕГН **********, са луксозни подобрения, които той е направил в имота без съгласието на другия съсобственик- В. С. П., ЕГН **********. Същите не са били необходими за запазване на имота, предмет на съдебна делба.

Поради изложеното иска се с въззивната жалба от В. С. П., ЕГН **********, чрез пълномощника и адв. М., иска се от съда да отмени решението на РС Сандански в частта му в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 31 ал. 2 от ЗС да бъде постановено от въззивният съд ново решение, с което предявения иск да бъде уважен изцяло и за пълния му размер, както и да отмени частично предявения иск с правно основание чл.

346 от ГПК, в частта на присъдените от първоинстанционния съд суми за извършени подобрения в съсобствения имот от Г. С. П., ЕГН **********, без съгласието на другия съсобственик- В. С. П., ЕГН **********.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор на подадената въззивна жалба, не е депозиран такъв от насрещната страна.

Срещу Решение № 8019/18.04.2022г., постановено по гр.д. № 232/2019г. по описа на РС П., в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК, пред ОС Б. е подадена въззивна жалба от Г. С. П., ЕГН **********, чрез адв. И. С., в частта му, в която е отхвърлена претенцията на жалбоподателя за възлагане на делбения имот.

Поддържа се с въззивната жалба, че своевременно в първото заседание от втората фаза на производството за делба, от Г. С. П., ЕГН **********, е депозирано искане за възлагане на допуснатия до делба недвижим имот, като същият е декларирал, че не притежава друго жилище- обстоятелство което не е било оспорено от насрещната страна. Сочи се във въззивната жалба на Г. С. П., ЕГН **********, че същият е доказал със свидетелски показания в производството пред РС П., че е живял постоянно в имота след смъртта на наследодателите, а липсата на друго жилище е установено чрез представена справка от Агенцията по вписвания за липсата на вписан друг недвижим имот, собственост на ищеца.

С жалбата се сочи, че предявения иск е отхвърлен от съда, тъй като е прието че липсата на друго жилище следва да бъде доказана по делото с писмена декларация с нотариална 2 заверка на подписите и под страх от наказателна отговорност. Навадени са доводи за неправилност на първоинстанционното решение на РС Сандански в тази му част, доколкото същото е необосновано от събраните по делото доказателства.

На основание изложеното иска се с въззивната жалба на Г. С. П., ЕГН **********, чрез неговия пълномощник- адв. С., съдът да отмени решението на РС Сандански в обжалваната му част, като постанови друго, с което да възложи имота на Г. С. П., ЕГН **********, при условията на чл. 349 ал. 2 от ГПК, като осъди същият да заплати в 6 месечен срок за уравняване на дяловете, на другия съделител- В. С. П., ЕГН **********, сумата 15 005.00лв./съставляваща стойността на 1/ 2 идеална част от имота/.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадените въззивни жалби за допустими, като подадени в срока за обжалване, от легитимирани страни с правен интерес от обжалване на неизгодните за тях части от съдебното решение. Същите отговарят на изискванията на закона и са редовни.

Пред въззивния съд е представена от жалбоподателя Г. С. П., нотариално заверена декларация/с която декларатора ангажира наказателната си отговорност за неверно декларирани данни/, с която същият декларира пред съда, че към датата на нотариалната заверка/ 03.10.2022г./, той и съпругата му не притежават друго жилище. Въззивният съд е приел същата като писмено доказателство, тъй като от една страна това обстоятелство е било декларирано, макар и само в писмена форма от съделителя- Г. С. П., пред първоинстанционния съд, а от друга страна декларатора потвърждава това обстоятлество и към момента на извършването на нотариалната заверка на подписа му/03.10.2022г./ върху представената декларация, т.е. и за период след даване ход на устните състезания по делото пред първата съдебна инстанция/22.11.2021г./ и към момента на разглеждането на делото от въззивния съд.

При устните състезания по делото, пълномощникът на жалбоподателя- Г. С. П.- адв. И. С., поддържа наведените оплаквания с въззивната жалба, на основанията изложении в нея, като моли съда да отмени обжалваното решение в частта му в която съдът е отказал да възложи имота на съделителия Г. С. П. на осн. 349 ал. 2 от ГПК, като неправилно и да постанови друго, с което да възложи допуснатия до делба недвижим имот на съделителия Г. С. П., тъй като се доказват от обективна страна кумулативно предвидените основания в разпоредбата на чл. 349 ал.2 от ГПК за това. Излагат се доводи, че пред първоинстнационния съд са събрани убедителни доказателства в тази насока, а представянето на нотариално заверена декларация за обстоятелството че съдилетелят няма друго жилище, с ангажиране на наказателна отговорност за неверно декларирани данни, не е прието от закона и от съдебната практика като задължително условие за доказване на този отрицателен факт.

Поддържа се, че декларирането на благоприятни за съделителя правно релевантни за делото факти с писмена декларация, не се ползва с материална доказатлествена сила и не обвързва съда. Иска се от дъззивния съд да възложи на съделителя допуснатия до делба недвижим имот, като бъде осъден съделителя Г. С. П., в 6 месечен срок от влизането на решението в законна сила, да заплати на другия съделител В. С. П., сумата 15 005 лв., съставляваща 1/ 2 3 от стойността на съсобствения недвижим имот.

По отношение на въззивната жалба на В. С. П., адв. С. изразява становище за неоснвателност. Възразява се че направените подобрения в недвижимия имот не са луксозни такива, а подобрения необходими за опазването на имота.

Пълномощникът на В. С. П. - адв. Д. М., не се явява за насроченото открито съдебно заседание пред въззивния съд, като не взема становище по съществото на делото.

За да се произнесе по оплакванията с депозираните въззавни жалби, в рамките на своята компетентност, настоящият състав на ОС Б., въз основа на доказателствата събрани пред първата и въззивната инстанция и становищата на представителите на страните по делото, съобрази следното:

Производството е за съдебна делба на съсобствен недвижим имот, във втората фаза- по извършването на съдебната делба.

С Решение № 298/12.12.2019г., постановено по гр.д. № 232/2019г. по описа на РС П., отменено частично с Решение № 2653 от 18.06.2020г. по в.гр.д. № 188/2020г. по описа на ОС Б. и недопуснато до касация с Определение № 551/14.12.2020г. на ВКС по к.гр.д. № 2770/2020г.на II г.о. на ГК, съдът е допуснал до делба между В. С. П., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Д. Г.“ № * и Г. С. П., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Ч. Х.“ № *, на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри на град П., община П., област Б., улица Ч. Х.

№ *, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *, с предназначение - ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, брой нива на обекта: 1, с площ на обекта съгласно схема 104 кв.м., при съседи : на същия етаж - няма; под обекта - самостоятелен обект с идентификатор *.1.1.; над обекта - самостоятелен обект с идентификатор *.1.3 при равни квоти в съсобствеността, а именно по 1/2/една втора/ идеална част за В. С. П., ЕГН ********** и 1/2/една втора/ идеална част за Г. С. П., ЕГН **********.

В първото открито съдебно заседание във втора фаза на делбата, ищцата В. С. П., чрез процесуалния си представител-адв. М., е направила искане за възлагане на делбения имот при условията на чл. 349 ал. 2 ГПК.

Предявено е от съдилелят В. С. П., искане по сметки с правно основание чл. 436 от ГПК, във вр. с чл. 31 ал. 2 от Закона за собствеността- за осъждане на другия съделител- ответника Г.

С. П., да и заплати обезщетение в общ размер от 4 800лв., /по 300 лева месечно/, считано от 17.01.2019г., поради лишаването на ищцата от възможността да ползва съсобстевния имот в посочения период. Искането по сметки е основано на твърдения че към момента на образуване на делото, както и към момент на заявяване на искането, делбеният имот се ползва само от единия съделител- Г. С. П.. Ищцата твърди, че е била лишена от възможността да ползва имота, поради което с нотариална покана, връчена на ответника на 17.01.2019г., е поканила същия да й заплаща месечно обезщетение в размер на 300 лева, за това че е лишена от личното ползване на съсобствения наследствен имот, но ответникът е отказал да и плати обезщетение и е продължил да препятства достъпа й до имота.

4

В първото открито съдебно заседание пред РС П., във втора фаза след допускане на делбата, съделителят Г. С. П., чрез процесуален представител- адв. С., е направил искане за възлагане на допуснатия до делба недвижим имот, при условията на чл. 349 ал. 2 ГПК. Ответникът твърди, че от раждането си живее в процесния имот, първоначално заедно с родителите си, а в последствие със семейството си. Твърди, че не притежава друго жилище. Декларира че към момента на откриване на наследството, също е живял в процесния втори етаж от жилищната сграда заедно със семейството си. Поддържа се от Г. С. П., че В. С. П. не е живяла в делбения имот след като е сключила граждански брак и живее със семейството си в друго жилище в гр. П..

В първото по делото съдебно заседание, след допускане насъдебна делба, предявен е пред първоинстанционния съд иск по сметките с правно основание чл. 30 ал. 3 от Закона за собствеността, във връзка с чл. 346 ГПК - за осъждане на съделителката В. С. П., да заплати на В. С. П., половината от стойността на извършените от него подобрения в съсобствения наследствен имот, с извършването на които се твърди че се е увеличала стойността на имота, като се претендира заплащането на сумата от 19 160лева.