Решение № 21 от 07.03.2022, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Разград, 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Рая П. Йончева

Атанас Д. Христов при участието на секретаря Небенур Р. Хасан като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско дело № 20213300500358 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Креди йес“ ООД против Решение № 482/ 23. 09. 2021 г. по гр. д. № 1654/ 2020 г. по описа на РС Разград в частта, с която са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от въззивника искове срещу Д. Т. Н. и Н. Т. Н. за установяване, че като наследници на своя баща Т. Н. Т. дължат сумата 10 722, 53 лв. вземане по запис на заповед от 27. 02. 2017 г., ведно със законната лихва , считано от 04. 07.

2018 г. до окончателното изплащане.

Изложени са доводи, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно, тъй като съдът е постановил решението в нарушение на материалния и процесуалния закон и моли да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да бъдат уважени исковете.

Въззиваемата страна Д. Т. Н. е подал писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Въззиваемата страна Н. Т. Н. не е подала писмен отговор.

Третото лице – помагач В. СТ. ХР. не е подала писмен отговор.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него в обжалваната част, разгледана по същество се явява неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:

Безспорно е установено от събраните писмени доказателства, че на 27. 02. 2017 г.

1 между въззивника „Креди Йес“ ООД, като заемодател и В. СТ. ХР., като заемател е сключен Договор за паричен заем № 23095 към Искане № 36031А. Страните по договора са уговорили размер на заема 5 000 лв., погасителна вноска в размер на 240, 43 лв., ден на плащане 27-о число на месеца, 36 вноски. ГПР е 48,17%, месечен лихвен процент 3, 33%.

Общата сума за плащане е 8 655, 72 лв. Датата на първото плащане е 27. 03. 2017 г., а на последното плащане е 27. 02. 2020 г. Уговорено е обезпечение на договора заем със запис на заповед, издаден от заемателя, банкова гаранция или поръчител. Договорът е подписан от страните по него, както и погасителния план и общите условия към договора.

В приложения Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити е посочен размер на кредита 3 000 лв., срок 24 месеца, месечна вноска 183, 50 лв., ГЛП 39, 96 %, ГПР 49%, общ размер на кредита 4 404 лв.

Приложен е договор за поръчителство към договора за заем № 23095/ 27. 02. 2017 г., подписан от поръчители С.П.С. и Т. Н. Т.. В договора се съдържа единствена клауза, че поръчителите отговарят солидарно със заемателя В. СТ. ХР. за заем в размер на 13 644, 20 лв. за срок от 36 месеца и се задължават спрямо заемодателя при неизпълнение на задължението на заемателя да го изпълнят при условията на договора за заем. Поръчителите са подписали в същото качество и запис на заповед, издаден от В. СТ. ХР. за сумата 13 644, 20 лв. платима на „Креди Йес“ ООД гр. Хасково. Изпратено е Уведомление за предсрочна изискуемост по същия договор за заем до заемателя и поръчителите на 18. 06. 2018 г., връчено на поръчителя Т. Н. Т. на 23. 06. 2018 г. чрез С.С. за задължение в размер на 10 722, 53 лв. , формирано от закъснение за 5 изцяло неплатени вноски и 1 частично неплатена вноска. Поръчителят Т. Н. Т. е починал на 23. 12. 2019 г. и оставил законни наследници Д.

Т. Н. и Н. Т. Н., подали възражение по чл. 414 ГПК.

При тези данни съдът приема, че договорът за поръчителство е нищожен, поради липса на предмет. На първо място, за да бъде действителен договора за поръчителство в тежест на въззивника е да установи, че между него и наследодателя на въззиваемите е постигнато съгласие за гарантиране на задължението, поето от заемодателя по Договор за паричен заем № 23095 към момента на сключване на сделката. Процесният договор за поръчителство не съдържа дата, на която е сключен, поради което не може да бъде установено при липсата на ангажирани други доказателства, дали към момента на подписването му е съществувал главния дълг, въз основа на който да бъде определен предметът и обемът на отговорност на поръчителите . Не съдържа основните клаузи на главния дълг, въз основа на които да може да бъде определен предмета и отговорността на поръчителството. В договора за поръчителство е посочена обща сума на заем в размер на 13 644, 20 лв., а главният дълг, за който се твърди, че е обезпечен с поръчителството е за главница 5 000 лв. и обща сума за плащане 8 655, 72 лв. Договорът за заем не е подписан от поръчителите и при липсата на необходимата индивидуализация на дълга в договора за поръчителство, не може да се приеме, че е поето валидно задължение за поръчителстване при условията на договора за заем. Декларацията от 24. 02. 2017 г., подписана от поръчителя, че е запознат с искането за заем, не може да замести съгласието му да отговаря за дълга при условията на договора за заем, тъй като искането не съдържа информация за основните параметри на дълга – главница, лихви, ГЛП, ГПР, срок за плащане, още повече, че договорът за заем е сключен по-късно – на 27. 02. 2017 г.

Заповедното производство е по заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, който обезпечава изпълнението по договора за кредит. Съгласно разрешенията, дадени в т. 17 от ТР 4/2013 г от 18.06.2014 г по т. д. № 4/2013 г на ОСГТК на ВКС на РБ, с въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. Установено е в настоящия случай, че вземането срещу поръчителя не е възникнало на валидно правно основание, което има за последица погасяване на вземането на заявителя.

Предвид изложеното, постановеното решение от районния съд в обжалваната част е 2 правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 482/ 23. 09. 2021 г. по гр. д. № 1654/ 2020 г. по описа на РС Разград в частта, с която са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от въззивника „Креди йес“ ООД искове срещу Д. Т. Н. и Н. Т. Н. за установяване, че като наследници на своя баща Т. Н. Т. дължат сумата 10 722, 53 лв. вземане по запис на заповед от 27. 02. 2017 г., ведно със законната лихва , считано от 04. 07.

2018 г. до окончателното изплащане , за което по ч. гр. д. № 1284/ 2018 г. на РС Разград е издадена Заповед за изпълнение № 2933/ 05. 07. 2018 г.

В необжалваната част решението е влязло в сила..

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му пред Върховния касационен съд .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3