Определение № 4443 от 29.09.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1929/2025
- Вид
- Определение № 4443
- Подписан
- 29.09.2025
- В сила
- 16.10.2025
- Състав
- Мирела Огнянова Кацарска, мл.с. Ива Благомилова Благоева, Весела Гълъбова
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл.226 · Граждански процесуален кодекс
- чл.226, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.226, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.227 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.27, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4443 гр. Варна, 29.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мирела Огн. Кацарска
Членове:
Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно частно гражданско дело № 20253100501929 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1 ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№46271/27.05.2025г., подадена от „Леско“ АД, ЕИК 121101021 и „Алко“ ЕООД, ЕИК 126027807, чрез процесуалния им представител – адвокат З. П. Н., срещу Определение №5291/22.04.2025г., постановено по г.д.№4046/2023г. по описа на ВРС, 19 състав, с което е оставена без уважение молба с вх. №32734/10.04.2025г., подадена от „Леско“ АД, ЕИК 121101021, със седалище и адрес на управление в град София, ж.к.
„Света Троица“, бл.367А и „Алко“ ЕООД, ЕИК 126027807, със седалище и адрес на управление в град Хасково, ул. „Сан Стефано“ №30, за конституиране на „Созополо“ ООД, ЕИК 102857573 като необходим другар в процеса, в евентуалност за привличането му като трета страна по делото, на основание чл.226, ал.2 ГПК, както и производството по делото да продължи с участието на К.С.П ЕГН ************** и М.К.П, ЕГН **********, в качеството им на акционери, присъствали на ОС от 27.11.2024г., както и на основание чл.130 ГПК производството по делото е прекратено.
В жалбата се моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че същото следва да продължи с участието на „Созополо“ ООД, което, на основание чл.227 ГПК, се явява правоприемник на „Фурнир“ АД. Изтъква се, че посоченото дружество е придобило спорното материално право в хода на исковото производство.
Алтернативно се приема, че правоприемници на заличеното търговско дружество се явяват неговите акционери – К.С.П и М.К.П.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е получен отговор от „Фурнир“ АД, ЕИК 831475907, чрез адвокат В. С., в който се моли жалбата да бъде оставена без уважение. Сочи се, че правилно производството е било прекратено, доколкото ответното дружество, вследствие на приключило производство по ликвидация, е било заличено от ТРРЮЛНЦ. Допълва се, че „Созополо“ ООД е 1 частен, а не универсален правоприемник на ответното дружество, поради което и не е налице хипотезата, визирана в разпоредбата на чл.227 ГПК.
Съдът, след като се запозна с доводите и възраженията на страните, както и с материалите по делото, намира следното:
Производството пред първа инстанция е образувано по предявени на 31.03.2023г. от „Леско“ АД, ЕИК 121101021 срещу „Фурнир“ АД, ЕИК 831475907 (в ликвидация) искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между „Леско“ АД и „Фурнир“ АД – в ликвидация: - че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор **********.125, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-16/29.03.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, изм. със Заповед №КД14-032311/20.09.2013г. на Началник на СГКК - Варна, находящ се в землището на село Близнаци, община Аврен, област Варна, Камчия, с площ от 522 кв.м., с трайно предназначение на територията - горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, предишен идентификатор - няма, номер по предходен план: квартал 20 (двадесет), парцел: VII-1,4, при граници: поземлени имоти с кадастрални идентификатори **********.122, **********.124, **********.121, както и че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор **********.135, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-16/29.03.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището на село Близнаци, община Аврен, област Варна, Камчия, с площ от 1101кв.м., с трайно предназначение на територията - горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, предишен идентификатор - няма, номер по предходен план: квартал 18 (осемнадесет), парцел: VI, при граници: поземлени имоти с кадастрални идентификатори **********.134, **********.1137, **********.336.
Както и по предявен от „Алко“ ЕООД срещу „Фурнир“ АД – в ликвидация, иск с правно основание чл.124 ГПК за приемане за установено между страните, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор **********.124, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - 18 - 16/29.03.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, изм., със Заповед КД-14-032311/20.09.2013г. на Началник на СГКК - Варна, находящ се в землището на село с. Близнаци, к.к. Камчия, община Аврен, област Варна, с площ от 546кв.м., с трайно предназначение на територията - горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, предишен идентификатор няма, номер по предходен план: квартал 20 (осемнадесет), парцел: VIII-2 и 102.14, при граници: поземлени имоти с кадастрални идентификатори **********.125, **********.122, **********.123 и **********.121.
В открито съдебно заседание, проведено на 28.03.2025г., процесуалният представител на ответника „Фурнир“ АД е отправил искане към съда за прекратяване на гражданското производство, тъй като, след успешно приключило производство по ликвидация, дружеството е било заличено, считано от 05.12.2024г.
2
В предоставения от съда срок за становище на насрещната страна, с писмена молба с вх.№32734/10.04.2025г., „Леско“ АД и „Алко“ ЕООД, са изразили становище, че ответното дружество в хода на производството се е разпоредило с имотите, предмет на спора, като ги е прехвърлило на „Созополо“ ООД, ЕИК 102857573, поради което и е отправено искане към съда за конституиране на „Созополо“ ООД, ЕИК 102857573 в качеството му на необходим другар, в условията на евентуалност да бъде привлечено като трета страна на основание чл.226, ал.2 ГПК. Отделно е отправено искане, производството да продължи на основание чл.227 ГПК с участието на правоприемниците на „Фурнир“ АД – акционерите К.П и М.П С обжалваното определение, съдът е оставил без уважение исканията на „Леско“ АД и „Алко“ ЕООД за конституирането в качеството на страна по делото на „Созополо“ ООД и акционерите на дружеството – К.П и М.П Изложил е мотиви, че със заличаването на юридическото лице, то престава да съществува и губи своята правосубектност, поради което и на основание чл.130 ГПК, прекратил производството по гражданско дело №4046/2023г. по описа на ВРС, 19 състав.
В тази последователно, съгласно чл.274, ал.1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато те преграждат понататъшното развитие на производството или в случаите, изрично посочени в закона. С оглед горното, обжалваното определение, подлежи на обжалване с частна жалба единствено, в частта, в която производството е прекратено на основание чл.130 ГПК, доколкото прегражда по-нататъшното развитие на делото и е изрично предвидено в закона.
В останалата част, в която са оставени без уважение исканията на ищците за конституиране на необходим другар в процеса, евентуално привличането му на основание чл.226 ГПК, определението не подлежи на обжалване. В хипотезата на чл.226 ГПК, когато в хода на висящ исков процес спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото продължава своя ход между първоначалните страни, като постановеното решение има действие и спрямо приобретателя. При тази хипотеза прехвърлителят и приобретателят не придобиват качеството на необходими другари. Отделно от това отказът на съда да конституира необходим другар не подлежи на самостоятелно обжалване, а е обект на проверка, заедно с крайния съдебен акт. От друга страна, съгласно чл.226, ал.3 ГПК, постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобритателя. С оглед горното не би могло да се приеме, че отказът на съда прегражда по-нататъшното развитие на производството (Определение №60358 от 15.10.2021г. на ВКС по ч.т.д.
№1432/2021г., I т. о., ТК, докладчик-съдията Анжелина Христова).
С оглед горното съдът намира, че частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане в посочените й части. Жалбата се явява редовна и допустима - депозирана от легитимирани страни, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл.275, ал.1 ГПК, единствено срещу определението, в частта, в която производството е прекратено на основание чл.130 ГПК.
Съгласно Тълкувателно решение №1 от 9.07.2019г. на ВКС по т.д.
№1/2017г., ОСГТК, докладчик-съдията Маргарита Георгиева, е прието, че възникването, съществуването и надлежното упражняване на правото на иск 3 се обуславя едновременно от наличието на определени положителни условия (процесуални предпоставки) и от липсата на отрицателни (процесуални пречки), които са уредени в закона и за които съдът е длъжен да следи служебно както при предявяването на иска, така и в хода на производството до приключването му със съдебен акт. Сред абсолютните процесуални предпоставки за възникването и упражняването на правото на иск, на първо място са надлежната процесуална легитимация на страните, тяхната процесуална правоспособност, тъй като нито едно съдопроизводствено действие не може да бъде извършено валидно от или срещу процесуално неправосубектно лице.
Правоспособността е основна категория на правото, която се определя по съдържание от закона. Процесуалната правоспособност (респ. правосубектност за юридическото лице) представлява признатата от закона абстрактна възможност едно лице да бъде субект на процесуални правоотношения. Процесуалната правоспособност е качество на страната в гражданския процес. Според чл.27, ал.1 ГПК процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право.
Видно от извършена служебна справка „Фурнир“ АД, ЕИК 831475907 е заличено от ТРРЮЛНЦ, поради успешно приключило производство по ликвидация, считано от 05.12.2024г. Ликвидационното производство приключва със заличаване на търговеца. От този момент дружеството е изгубило качеството си на юридическо лице, съответно правосубектността си.
В конкретния случай липсата на правоприемство при ликвидацията, изключва и приложението на чл.227 ГПК. Не би могло да се обоснове и възможност за конституиране на акционерите на дружеството, доколкото същите не са негови универсални правоприемници, поради което и правилно производството е било прекратено от първоинстанционния съд.
С оглед горното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх.№46271/27.05.2025г., подадена от „Леско“ АД, ЕИК 121101021 и „Алко“ ЕООД, ЕИК 126027807, чрез процесуалния им представител – адвокат З. П. Н., срещу Определение №5291/22.04.2025г., постановено по г.д.№4046/2023г. по описа на ВРС, 19 състав, в частта, в която е оставена без уважение молба с вх.
№32734/10.04.2025г., подадена от „Леско“ АД, ЕИК 121101021, със седалище и адрес на управление в град София, ж.к. „Света Троица“, бл.367А и „Алко“ ЕООД, ЕИК 126027807, със седалище и адрес на управление в град Хасково, ул. „Сан Стефано“ №30, за конституиране на „Созополо“ ООД, ЕИК 102857573 като необходим другар в процеса, в евентуалност за привличането му като трета страна по делото, на основание чл.226, ал.2 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №5291/22.04.2025г., постановено по г.д.
№4046/2023г. по описа на ВРС, 19 състав, в частта, в която производството е прекратено на основание чл.130 ГПК.
4
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5