Определение № 47664 от 17.11.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 47664 гр. София, 17.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20251110116251 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба вх. № 347303 от 24.10.2025 г., подадена от адв. А. И., представляващ ищцата А. Л.

К., с която се иска съдът да измени постановеното по делото решение № 19170 от 23.10.2025 г. в частта за разноските, с искане да й бъдат присъдени още 405.99 лв. над присъдените 427.50 лв., т.е. адвокатско възнаграждение за исковото производство, според изхода на делото. Намира, че съдържанието на договора за правна помощ е инкорпорирано в пълномощното по делото, а разписката за получените суми представлява надлежно доказателство за плащането на адвокатското възнаграждение.

Ответната страна по молбата „ БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД взема становище за неоснователност на молбата. Поддържа възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцата, като в случая е налице явна диспропорция на размера на възнаграждението с действително вложените усилия и с фактическата и правна сложност на делото. Позовава се на съдебната практика на СЕС, а именно Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, като формулира искане съдът да не се съобразява с приетите от адвокатурата минимални прагове на възнаграждения.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и намира следното.

Съдът намира молбата, за допустима, като подадена в срок и от лице с правен интерес, както и при наличен списък по чл. 80 от ГПК, но разгледана по същество за неоснователна.

С решение от № 19170 от 23.10.2025 г. съдът е уважил частично предявените искове и е признал за установено, че „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД дължи на А. Л. К. сума в размер на 250,00 евро (двеста и петдесет евро), представляваща главница за обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета 1 от 11 февруари 2004 г. за голямо закъснение над 3 часа на полет FB319 от София до Берлин на 18.08.2024 г., ведно със законна лихва за период от 07.01.2025 г. до изплащане на вземането, като е отхвърлил иска за сумата 11,95 евро (единадесет евро и 95 цента), представляваща мораторна лихва за период от 02.09.2024 г. до 07.01.2025 г., за които суми е издадена заповед от 21.01.2025 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 869/2025 г. по описа на СРС, 90 гр. с-в, както и е присъдил разноски в размер на 427.50 лв., с включени разноски по ч. гр. дело № 869/2025 г. по описа на СРС, 90 гр. с-в.

Съдът намира и в хода на настоящото производство, че разноските по делото са определени правилно. В тази насока съдът намира за основателно своевременно направеното в отговора на исковата молба възражение на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца в отговора на исковата молба, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, проведеното едно открито съдебно заседание, събирането единствено на писмени доказателства, поради което възнаграждението следва да бъде определено и заплатено под минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът съобразява и разясненията, дадени с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд относно възможността да се присъди възнаграждение и под минимума по Наредбата. Тази практика е възприета и доразвита от ВКС, като с Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т.о., Определение № 4089/17.09.2024 г. по к.ч.гр.д. № 2974/2024 г. на ВКС, IV г.о. и други е изяснено, че нормата на чл.

38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Съдът намира, че по конкретното дело е присъдил едно възнаграждение, тъй като е предявен един иск, като е съобразил и че доколкото се касае за дело, 2 което е без фактическа и правна сложност, което се е решило в едно открито съдебно заседание и чиито предмет са били искове в размер на 512.33 лв., т.е. претендираното адвокатско възнаграждение от 800 лв. превишава значително сумата на уважения иск. В таза насока съдът съобразява и че с влязло в сила решение от 15.11.2022 г. на Европейския съд по правата на човека, по делото „Бойчев срещу България“ /жалба № 59667/14/ държавата е осъдена да заплати на жалбоподателя обезщетение по чл. 6, § 1 от Конвенцията именно поради несъразмерност и неразумен размер на разноските по делото. В решението е прието, че националните съдилища не са извършили преценка за пропорционалността на претендираните разноски, въпреки направените възражения.

Във връзка с гореизложеното съдът намира подадената молба за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 347303 от 24.10.2025 г., подадена от адв. А. И., представляващ ищцата А. Л. К., с която се иска съдът да измени постановеното по делото решение № 19170 от 23.10.2025 г. в частта за разноските, с искане да й бъдат присъдени още 405.99 лв. над присъдените 427.50 лв.

Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски ГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3