Решение № 86 от 14.07.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Разград, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Светлана Л. Илиева в присъствието на прокурора С. С. О. като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Частно наказателно дело № 20253300200207 по описа за 2025 година

Производство по чл. 32 във вр. с чл. 16, ал. 1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Постъпило е удостоверение по чл. 4 от Рамково решение № 2005/2014/ПВР на Съвета на Европейския съюз относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, с искане за признаване на Решение № 03/104461-24 от 10.07.2024 г. влязло в сила на 10.07.2024 г., постановено от Съд в Лимбург /Rechtbank Limburg/ Нидерландия, с което на А. И. роден на ********** г. в гр.Исперих е наложена финансова санкция в общ размер на 1,250 евро за това, че: На 27.02.2024, 22:20 часа, Rijksweg A67, Venlo /път от националната пътна мрежа А67, Венло/ е държал в себе си документ за самоличност (българско свидетелство за управление на МПС) по смисъла на член 1 от Закона за задължителното удостоверяване на самоличността, като е знаел или с основание е можел да предположи, че същото е неистинско или преправено; 2. Като водач на МПС управлява такова без да притежава шофьорска книжка за съответната категория, на 27.02.2024, 22:20, Rijksweg A67, Venlo. Квалифицирани по чл.231от Нидерландския наказателен кодекс и чл.107/1/ от Закона за движение по пътищата.

В съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура - Разград взема становище за основателност на направеното искане за признаване и изпълнение на решението за наложената финансова санкция.

Засегнатото лице, чиято точна самоличност е установена след направена в НБД справка – А. А. И. с ЕГН ********** с постоянен адрес с.Подайва, ул. *** редовно 1 призован, не се явява.

Съдът като се запозна с доказателствата по делото установи следното:

Изпратеното за признаване по реда на чл. 30 и следващите от ЗПИИРКОРНФС Удостоверение по чл. 4 от Рамковото Решение 2005/214 на Съвета, издадено въз основа на Решение на съдебен орган в Нидерландия, е било постановено по повод констатирано престъпление и административно нарушение по нидерландското законодателство, първото от които с оглед фактическото му описание съставлява престъпление и по българското законодателство – престъпление по чл. 316 от НК

С оглед естеството на допуснатото административно нарушение, безспорно съставляващо поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, то и съгласно ал. 2 от чл. 30 от ЗПИИРКОРНФС в конкретния случай двойната наказуемост не е изискуема като условие за признаване.

Удостоверението е законосъобразно от формална страна видно е, че същото е подписано и съдържанието му е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава. Придружено е с изискуемия превод на български език и е издадено по образец, съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона. Удостоверението е постъпило по пощата съставляващ един от начините, предвиден в условията за надлежна кореспонденция по чл. 9, ал. 3 от Закона.

Удостоверението е законосъобразно и по същество, доколкото при извършената проверка съдът не установи основания за прилагане на факултативно предвидените предпоставки, при които съдът може да откаже признаване и изпълнение на Решението.

1. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението, приложено по делото като имената на лицето, местоизвършването на нарушението, размерът на наложената финансова санкция, референтния номер на преписката, по която е издадено Решението и датата на издаване са идентични с отразените в преведеното Удостоверение.

2. Посочено е от компетентния изпращащ орган обстоятелството, че в изпълняващата държава не е постановено решение срещу същото лице за същото деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата държава.

3. Не са налице и основания за отказ от признаване и изпълнение, свързани с особеното качество на българския гражданин, спрямо когото е издадено Удостоверението.

Видно от установените пълни данни за самоличността на А. А. И., същият е пълнолетен и съгласно българското законодателство е наказателно и административно отговорен, а с оглед социалния и обществения му статус, не е лице, по отношение на което съществува законодателно предвиден имунитет или привилегия, правещи изпълнението на решението недопустимо. В този смисъл не са налице и основанията за отказ от признаване и изпълнение, предвидени в чл. 35, т. 8 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС.

4. Не са налице и основания за отказ, изведени от материално правните предпоставки за действие на постановеното Решение и наложената със същото финансова санкция. Видно от констатираното време на извършване на деянията, влизането в сила на същото и 2 местоизвършване на нарушението – изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и не се отнася за деяние, подсъдно на български съд, както и не се отнася за деяние, което според българското законодателство да се счита извършено изцяло или отчасти на територията на България, нито се отнася за деяние, което да е било извършено извън територията на издаващата държава и българското законодателство да не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния. В този смисъл не са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение, предвидени в чл. 35, т. 3 и т. 5 от Закона.

5. Посоченият в представеното Удостоверение размер на наложената финансова санкция е общо 1250 евро, което е над предвидената в чл. 35, т. 6 минимална санкция от 70 евро, поради което не е налице и отрицателната предпоставка по чл. 35, т. 6 от Закона.

6. Не е налице на следващо място и основанието, изведено от неизпълнение на процесуалните изисквания, свързани с гарантиране правото на защита на наказаното лице.

Съгласно б. ”з”, т. 2, б. ”а” от представеното Удостоверение е видно, че производството не е било писмено, засегнатото лице се е явило лично на съдебния процес вследствие на който е постановено решението.

С оглед горното актът следва да бъде признат и изпълнен. Тъй като финансовата санкция е определена в евро, съгласно чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС, следва да се определи равностойността й в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. Сумата 1 250 евро са равностойни на 2 444,79 лева, според фиксинга на БНБ 1 EUR = 1.95583 BGN.

По изложените съображения съдът намира, че са налице законовите изисквания за признаване и допускане изпълнение на Решението за налагане на финансови санкции, предмет на настоящото производство, поради което и представеното Решение следва да бъде признато и изпратено за изпълнение на компетентния за това орган, който в Република България съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС е Националната агенция за приходите.

Ето защо и на основание чл. чл. 6, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение за плащане на финансова санкция № 03/104461-24 от 10.07.2024 г. влязло в сила на 10.07.2024 г., постановено от Съд в Лимбург /Rechtbank Limburg/ Нидерландия, с което на А. А. И., ЕГН********** е наложена финансова санкция в общ размер на 1 250 евро с равностойност 2 444,79лв./две хиляди четиристотин четиридесет и четири лева и седемдесет и девет стотинки/ за това, че: 1. На 27.02.2024, 22:20 часа, Rijksweg A67, Venlo - път от националната пътна мрежа А67, Венло, е държал в себе си документ за самоличност (българско свидетелство за управление на МПС) по смисъла на член 1 от Закона за задължителното удостоверяване на самоличността, като е знаел или с основание е можел да предположи, че същото е неистинско или преправено; 2. Като водач на 3

МПС на 27.02.2024, 22:20, Rijksweg A67, Venlo управлява такова без да притежава шофьорска книжка за съответната категория. Квалифицирани по чл.231 от Нидерландския наказателния кодекс и чл.107/1/ от Закона за движение по пътищата.

ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати незабавно на Национална агенция за приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на решението НАП своевременно следва да уведоми настоящия съд, както за предприетите действия по изпълнение на решението на основание чл. 36 във вр. с чл. 22, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, така и за резултата от същите, с оглед изпълнение задължението на съда по чл. 38, ал. 1, т. 4 от същия закон.

ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава, посочен в Удостоверението за признаване на решението.

Уведомителен формуляр да се изпрати незабавно и на Министерството на правосъдието на Република България, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес за ОП-Разград и от съобщаването му на засегнатото лице А. А. И. пред Апелативен съд – Варна, като обжалването съгласно чл. 20, ал. 1, изр. последно от ЗПИИРКОРНФС не спира изпълнение на решението.

Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________

4