Решение № 297 от 21.07.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Велико Търново , 06.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Евгений Пачиков

Ирена Колева

Светослав Иванов при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело № 20204100500805 по описа за 2020 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Т.Ю. Г., чрез пълномощник – адвокат П.С., срещу Решение № 300/27.08.2020г. по гр.дело № 2491/2018г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с което съдът се е произнесъл по предявен от ЗАД „Б. В. И. Г.“, ЕИК .. срещу Г. регресен иск с правно основание чл.500 ал.1 т.3 КЗ. С обжалваното решение съдът е осъдил ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 1 274.99 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на л.а. „Ауди 80“ с рег. № .. за причинени при ПТП на 09.05.2018г. вреди, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане. В жалбата се развиват оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Оспорва да е допуснала нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП, като не е изпълнила задължението си, като участник в ПТП, при липсата на съгласие между участниците в същото относно обстоятелствата, свързани с него, без да напуска мястото на произшествието, да уведоми съответната служба за контрол на МВР. Излага, че съдът не е обсъдил и не е съобразил постановеното от Районен съдВелико Търново влязло в законна сила решение по НАХД № 742/2019г., с което е било отменено съставеното й за твърдяното нарушение наказателно постановление.

Жалбоподателката счита изводите на съда, че е напуснала местопроизшествието преди 1 идването на органите за контрол на движението по пътищата въпреки липсата на съгласие между участниците в ПТП и че е причинила процесната щета, за неправилни и в противоречие със събраните по делото доказателства. Заявява, че последните не установяват спукан корпус на редуктора и теч на масло от него, включително счита, че такъв извод не следва от експертното заключение, почиващо единствено на предположения. Излага, че не е била предоставена възможност от съда, въпреки направеното своевременно искане за това, да представи писмено становището си по делото поради невъзможността да участва в устните състезания. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковата претенция бъде отхвърлена изцяло. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна – ЗАД „Б. В. И. Г.“, не е подала отговор на въззивната жалба.

В хода на проведеното съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител по пълномощие, поддържа подадената въззивна жалба и искането, направено с нея, по подробни изложени в писмена защита съображения. Поддържа претенцията си за разноски.

Ответната по жалбата страна е заела писмено становище за неоснователност на жалбата срещу първоинстационното решение и наведените в нея оплаквания. Претендира направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството пред Районен съд – Горна Оряховица е било образувано по искова молба на ЗАД „Б. В. И. Г.“ срещу Т. Ю. Г., с правно основание чл.500 ал.1 т.3 КЗ, с която е поискано осъждането на ответницата да заплати на дружеството-ищец сумата от 1 274.99 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил „Ауди 80“ с рег. №;.. за виновни причинени вреди при ПТП, настъпило на 09.05.2018г. в град Велико Търново на паркинг на ул.“В. Л.“ № ., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на ИМ до окончателното й изплащане. В исковата молба се твърди, че на 09.05.2018г. при управление на посочения лек автомобил ответницата не контролирала непрекъснато същия, загубила контрол над него и блъснала метална бариера, поставена на изхода на паркинга. Същата не спряла да установи щетите от произшествието и го напуснала преди идването на органите за контрол на движението по пътищата, за което й бил съставен акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП, както и изготвен Протокол за ПТП от с.д. Сочи се, че към датата на събитието за процесния автомобил е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, както и че въз основа на подадено от пострадалото дружество – „Зърнени храни-Велико Търново“ ЕООД, заявлението до ищеца и след оглед и оценка на причинените при произшествието вреди на метална бариера за достъп до паркинга, включително и на стойката й за закрепване и редуктор, на същото било изплатено застрахователно обезщетение в размер на сумата от 1 274.99 лв. Твърди се, че вината за настъпилото произшествие е на ответницата, като водач на застрахования при него автомобил, която е напуснала мястото на настъпване на произшествието преди идването на органите за контрол на движението по пътищата, което посещение в случая е задължително по закон, поради което предявява настоящата регресна претенция към нея.

В срока по чл.131 ГПК ответницата, чрез своя пълномощник, е подала писмен отговор на ИМ, в който е заела становище за неоснователност на предявения иск. Посочила е, че спрямо нея няма влязъл в сила акт, установяващ виновно и противоправно нейно поведение, 2 представляващо нарушение на задължения по чл.20 ал.1 от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП като водач на МПС. Оспорила е ищцовите твърдения, че на посочената в ИМ дата е загубила контрол над управлявания от нея автомобил, вследствие на което е блъснала металната бариера на изхода на процесния паркинг и е причинила твърдените вреди.

Твърди, че не тя е блъснала бариерата, а при напускане на паркинга движещата се част от бариерата е паднала върху автомобила й и е счупила предното панорамно стъкло. Оспорва фактически да е възможно да настъпят описаните в ИМ вреди при движещ се с незначителна скорост автомобил и при описания механизъм, включително и вредите, свързани със спукване корпуса на редуктора и теч на масло. Изложила е твърдения, че след проведен разговор на руски език и с помощта на беглите й познания на български език провела разговор със служителя на паркинга, като поискала да бъдат уведомени контролните органи, но разбрала, че той няма претенции във връзка с произшествието, след което го напуснала.

Оспорила е истинността на представения от ищцовата страна протокол за ПТП от 09.05.2018г. относно изложение в него механизъм на произшествието и вписаните обстоятелства от дата 21.05.2018г., следваща датата на съставянето му. Оспорила е истинността на опис-заключение по щета от 11.05.2018г. относно вписаните в него от 21.05.2018г. обстоятелства и истинността на становище от 18.05.2018г., дадено от „А.“ ЕООД-В. Т., относно констатациите, че редукторът на бариерата на изхода на паркинга е увреден вследствие на удара от лекия автомобил. Оспорена е оферта от 18.05.2018г. относно посочените в нея суми, като такива без обосновка и съответни документи.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е установил детайлно фактическата обстановка и настоящият състав не намира за нужно да я преповтаря, поради което препраща към нея.

За да уважи регресната искова претенция, въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел за доказани всички елементи от фактическия състав на чл.500 ал.1 т.3 от КЗ.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:

Съобразно разпоредбата на чл.500 ал.1 т.3 от КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.

Следователно, за да възникне регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: договор за застраховка "Гражданска отговорност", осъществен деликт от застрахованото лице, което да е напуснало мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон 3 и плащане от застрахователя на увреденото лице на обезщетение за причинените вреди.

По делото не е било спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания ответницата автомобил, с ищцовото дружество към датата на настъпване на събитието, както и факта на плащане на обезщетение за причинените вреди на увреденото лице – „З. х.

– В. Т.“ ЕООД, наемател на процесния паркинг и собственик на изградените съоръжения.

Ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, както и веществено доказателство – флаш памет, съдържащ видеозапис на процесния инцидент, обуславят категоричен извод, че ответницата е осъществила фактическия състав на непозволено увреждане. Когато протоколът за ПТП е съставен от длъжностното лице на МВР в кръга на службата му и по установените ред и форма, същият притежава обвързваща материална доказателствена сила до доказване на противното по отношение на лично възприетите от съставителя обстоятелства и за факта на направените пред него изявления от участниците в ПТП. В случая, представеният по делото протокол за ПТП от 09.05.2018г., съставен около два часа и половина след настъпването му, се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него – мястото на инцидента, участниците в него, настъпилите щети, тъй като, първо, органите за контрол не са възпрели пряко самото настъпване на ПТП, и второ, водачът на МПС не е български гражданин и не владее български език, а при съставяне на протокола и направените от него изявления пред органите за контрол на движението по пътищата не е участвал преводач, поради което доказателствената сила не обхваща удостоверените факти на направените пред съставителя изявления на участниците в произшествието. Тя не обхваща и направените от длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличие или липса на вина на водача на МПС, участващ в ПТП. Поради това ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест да установи фактите от значение за механизма на произшествието посредством ангажирането и на други доказателства. По делото са били събрани такива доказателства чрез разпит на св.В. Д., служител на процесния паркинг в деня на инцидента и пряк очевидец на случилото се, чиито показания ведно с възпроизведения в протокола за оглед по чл.204 ГПК видеозапис, съдържащ се в приетото веществено доказателство – флаш-памет, установяват по безпротиворечив начин механизма на произшествието и извършеното от ответницата нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП – като водач на МПС не контролирала непрекъснато превозното средство, което управлява, в резултат на което настъпило произшествието.