Решение № 393 от 15.04.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 393 гр. Варна, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20243100500024 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба депозирана от П. Г. Ш., чрез адв. Р. С., срещу решение № 3620/09.11.2023г., постановено по гр. дело № 15504/2022г. по описа на ВРС, XIX-ти състав, с коeто е отхвърлен предявеният от въззивницата иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу Община Варна за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на поземлен имот с идент. № *** по КККР, одобрени със заповед РД-18-29/23.04.2015г. на ИД на АГКК, находящ се в с. Тополи, ул.

„Н. Х.“ № 70, целият с площ от 493 кв. м. при граници на имота ***, *** и ***, по наследство от родителите си, а те въз основа на давностно владение упражнявано в периода от 1968г. до 1993г., евентуално, въз основа на давностно владение, осъществявано в периода от 1993г. до настоящия момент.

Жалбоподателката намира изводите на съда по отношение давностното владение върху процесния имот, осъществявано от родителите и от нея, за неправилни. Счита за доказано по делото, че родителите и тя са полагали ежедневни грижи за процесния имот, заградили са го, обработвали са го и са се грижили за него като за свой. За имота са заплащани и ежегодно данъци.

Сочи, че учредената суперфиция от държавата не изключва факта, че те не са 1 своили имота, като се позовава на изложените от нея аргументи в писмените бележки. При преценка наличието на субективно намерение на родителите да владеят имота, съдът не е обсъдил факта, че при предоставяне на имоти в социалистическия режим през 60-те и 70-те години на миналия век, хората са били подлъгани от държавата, че ще станат собственици на имотите, които им се предоставят. Счита, че подадената молба - декларация за обстоятелствена проверка е доказателство за манифестиране на намерението за владение на процесния имот и същата трансформира това намерение от държане във владение. Съдът не е взел предвид тази молба, както и молбата за закупуване на държавно дворно място. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което съдът да я признае за собственик на процесния имот по силата на давностното владение. Претендира присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Община Варна, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебни разноски.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени в условията на евентуалност искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от П. Г. Ш. срещу Община Варна.

Ищцата излага в исковата молба твърдения да е собственик на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със заповед РД-1829/23.04.2015г. на ИД на АГКК, находящ се в с. Тополи, ***, целият с площ от 493 кв.м., въз основа на давностно владение. Твърди, че имотът е владян от родителите й през периода от 1968г. до 1993г. по силата на договор за отстъпване правото на строеж върху държавна земя на баща й Г.Г., а съвместно с тях от 1987г. и тя и съпругът й също владеят имота. Към настоящия момент родителите на ищцата били починали, като след тяхната смърт имотът се владее от ищцата и съпруга й. Сочи, че е собственик на приземен етаж от жилищна сграда по силата на НА за дарение на недвижим имот №104, том LVII, дело 13879/93г. и собственик в режим на СИО на втори жилищен етаж по силата на НА № 193, том 9, дело 4479/1987г. Сочи, че осъществяването от нея и съпруга й владение е непрекъснато и необезпокоявано. Имотът е ограден от тях, ползвали построената жилищна сграда и обработвали свободната част от мястото. Заплащали данъците на имота от 1998г. до настоящия момент.

Твърди, че за процесния имот има съставен Акт за частна държавна собственост № 9409/21.02.1968г. на Градски народен съвет - гр. Варна. След като ищцата инициирала процедура по заверка на молба – декларация за обстоятелствена проверка установила, че е налице спор с Община Варна досежно процесния имот. Била уведомена, че се извършва процедура по 2 деактуване на процесния имот от Областна управа – Варна и с цел актуването на имота от Община Варна.

Отправеното искане е да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със заповед РД-18-29/23.04.2015г. на ИД на АГКК, находящ се в с. Тополи, ***, целият с площ от 493 кв.м., на основание наследено владение то нейните родителя, в евентуалност на основание придобивна давност, въз основа на упражнявано от нея владение върху имота през периода от 1987г. до предявяване на исковата молба, като към своето владение присъединява упражняваното от нейните родители от 1968г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска като неоснователен.

Сочи, че твърдения за осъществено владение върху държавна земя въз основа на договор за отстъпено право на строеж в периода 1968-1993г. са без правно значение предвид забраната, въведена с чл. 86 ЗС. Счита, че ищцата е разполагала с възможност за придобиване на собствеността върху имота по предвидената в §1, ал.1 от ПЗР на ПМС 235/19.09.1996г. процедура, която изключвала придобиването на същото това право чрез придобивна давност.

Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

С обжалваното решение предявените съединени в евентуалност положителни установителни искове са отхвърлени.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за недопустимо, като постановено по нередовна искова молба.

Съобразно разясненията, дадени в т. 5 от ТР 1/2013 от 09.12.2013г. на ОСГТК, ВКС, в случаите на нередовност на исковата молба, извън този, в който е налице противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице, постановките на ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001г. по гр. д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС продължават да са актуални и при действащия ГПК. Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. В случай, че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили, като производството по делото се прекрати.

3

В настоящия случай, в исковата молба, инициирала първоинстанционното производство, ищцата излага твърдения, че е собственик на основание давностно владение, тъй като родителите й са владели процесния имот до 1993г., а след тяхната смърт имотът се владее и до днес от нея и съпруга й. Същевременно, в петитума е посочено, че се предявяват два иска в условията на евентуалност – по наследство от родителите на ищцата и по давностно владение. С определение № 351 от 30.01.2024г. въззивният състав, след като е констатирал противоречие между наведените фактически твърдения и формулираното искане към съда, е оставил исковата молба без движение и е предоставил възможност на ищцата да отстрани посочената нередовност в едноседмичен срок от уведомяването.

Страната е изрично уведомена, че при неизпълнение в срок и в цялост, съдът ще обезсили обжалваното първоинстанционно решение и ще прекрати образуваните съдебни производства. Съобщението е редовно връчено на страната, чрез процесуалния й представител, но изпълнение не е последвало.

Исковата молба е останала нередовна, поради което постановеното по нея съдебно решение следва да бъде обезсилено, както и да се прекратят образуваните исково и въззивно производства.

Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 3620/09.11.2023г., постановено по гр. дело № 15504/2022г. по описа на ВРС, XIX-ти състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 15504/2022г. по описа на ВРС, XIX-ти състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 24/2024г. по описа на ВОС, ГО, V-ти състав.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4