Решение № 226 от 16.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. София, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева в присъствието на прокурора Б. Д. К. като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600412 по описа за 2025 година

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда №187 от 04.11.2024 год. по НОХД № 2616/23 год. на СГС,НО,2 състав подс.

Л. П. Д. е признат за виновен в това, че на 10.07.2018г., в град София, във финансов център „София Люлин окръг“, на „Юробанк България“ - АД, в качеството си на пълномощник на управителя на „Баттиста Портери СРЛ“ ЕООД, с ЕИК 205086806, в условията на продължавано престъпление и в съучастие като извършител за едно от деянията, включени в състава на продължаваното престъпление, с Е. Д. (последният помагач), извършил финансови операции с парично имущество в общ размер на 70 000 (седемдесет хиляди) лева, налично по сметка № ********, с титуляр „Баттиста Портери СРЛ“ - ЕООД, за което имущество е предполагал, че е било придобито чрез тежко умишлено престъпление, в частност чрез престъпление по чл. 209 - чл. 212а от българския Наказателен кодекс (измама, включително и компютърна такава), като отделните две деяния са били извършени както следва:

1.На 10.07.2018г., във финансов център „София Люлин окръг“, на „Юробанк България“ АД, в качеството си на пълномощник на управителя на „Баттиста Портери СРЛ“ - ЕООД, извършил финансова операция с парично имущество - изтеглил на каса сумата от 20 000.00 (двадесет хиляди) лева от сметка № ********, с титуляр „Баттиста Портери СРЛ“ ЕООД, за 1 което имущество е предполагал, че е било придобито чрез тежко умишлено престъпление, в частност чрез престъпление по чл. 209 - чл. 212а от българския Наказателен кодекс (измама, включително и компютърна такава) и

2.На 10.07.2018 г., във финансов център „София Люлин окръг“, на „Юробанк България“ - АД, в качеството си на пълномощник на управителя на „Баттиста Портери СРЛ“ ЕООД и в съучастие като извършител с Е. Д. (последният помагач), извършил финансова операция с парично имущество - наредил превод на сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева, от сметка № ********, с титуляр „Баттиста Портери СРЛ“ ЕООД към сметка № ********, открита в „Инвестбанк“ - АД, с титуляр /получател/ „Д Лукс Пропърти“ ЕООД, с ЕИК 205054559, представлявано от Е. Д., за което имущество е предполагал, че е било придобито чрез тежко умишлено престъпление, в частност чрез престъпление по чл. 209 - чл. 212а от българския Наказателен кодекс (измама, включително и компютърна такава),поради което и на основание чл. 253, ал.4, вр. ал.1, пр. 1-во, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на двадесет хиляди лева.

На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от пет години.

Със същата присъда подс Е. Д. е признат за виновен в това, че на 10.07.2018г., в град София, в съучастие като помагач с Л. П. Д., умишлено улеснил последния (като му предоставил данни за име и номер на банкова сметка на търговското дружество „Д Лукс Пропърти “ - ЕООД, с ЕИК-205054559, които данни са били вписани впоследствие от извършителя Д. в съдържанието на съставен в офис на „Юробанк България“ - АД банковосчетоводен документ - платежно нареждане за превод) да извърши финансова операция с парично имущество - безкасов превод на сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева от сметка № ********, с титуляр „Баттиста Портери СРЛ“ ЕООД към сметка № ********, открита в „Инвестбанк“ - АД, с титуляр /получател/ „Д Лукс Пропърти“ - ЕООД, за което имущество помагачът е предполагал, че е било придобито чрез тежко умишлено престъпление, в частност чрез престъпление по чл. 209 - чл. 212а от българския Наказателен кодекс /измама, включително и компютърна такава/,поради което и на основание чл. 253, ал.4, вр. ал.1, пр. 1во, вр. чл. 20, ал.4, вр. ал.1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на двадесет хиляди лева.

На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от пет години.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК подс. Д. и подс.Д. са осъдени да заплатят в полза на СДВР сторените в хода на досъдебното производство разноски в размер по на 557 лева и в полза на СГС сумата от 1269,41 лв. разноски в съдебното производство ,както и по 10 лв. за служебното издаване на изпълнителните листове.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от защитникът на подс.Д.,с 2 която излага,че подзащитният й не е доволен от постановения съдебен акт и прави искане за нейната отмяна и оправдаването му.Счита,че в хода на съдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,които са довели до ограничаване на правото му на защита,а присъдата е необоснована,тъй като от събраните доказателства не може да се направи извод за доказаност на обвиненията по несъмнен и категоричен начин.В случай,че САС приеме допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,прави искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на СГС,алтернативно за намаляване на наложените наказания.

В допълнително изложение поддържа,че установените от съда обстоятелства представляват буквално преписване на обстоятелствената част на обвинителния акт,което ,според съдебната практика,представлява липса на мотиви.Счита направения от съда анализ на част от доказателствата за непълноценен и неспособен да послужи за обосноваване на фактическата обстановка,а още по –малко за формиране на правните изводи.Изтъква,че съдът е работил с предположения,като без доказателствена основа са твърденията,че подс.Д. е знаел предварително,че по сметка на „Батиста Портери СРЛ“ ЕООД ще постъпи парична сума,че същата е с престъпен произход,че двамата подсъдими са съгласували волята си,че подс.Д. е предоставил пълни данни за името на дружеството си и номера на банковата му сметка,за да създаде привидно основание пред служителите на банката за извършване на паричен превод и че именно той е предоставил на Д. копие на договор за възлагане с дата 25.05.2018 год.

Счита за произволни и правните изводи на първостепенния съд,като поддържа,че не може да бъде вменено във вина на подс.Д. обстоятелството кога е било извършено нареждането на паричната сума към сметката на „Д Лукс Пропърти“ЕООД,тъй като за извършени от него действия в тази банкова операция не се и говори,а колкото до това дали той е предоставил и кога на подс.Д. данни за име и номер на банкова сметка на търговското дружество „Д Лукс Пропърти“ЕООД също се касае за предположение.Акцентира върху липсата на познаване на българския език от страна на Д. и липсата на нарочни доказателства,че съдържанието на договора между „Д Лукс Пропърти“ЕООД и „Баттиста Портери СРЛ“ЕООД му е било разяснено.Намира липса на мотиви за това налице ли е съвпадение на цитираната в договора фактура и двете фактури,посредством които да е осъществено предикатното престъпление по чл.209-чл.212 от НК.Счита изследването на договора от особена важност,доколкото сочената в него фактура е с дата 22.05.2018 год.,а използваните фактури за извършване на предикатното престъпление са от 17.05.2018 год.Наблюдава и разминаване на сумата по договора и тези по фактурите доколкото първата е за 50 000 лв.,а вторите са на стойност 44 025 щ.д.На следващо място насочва вниманието и върху това,че съдът не е изследвал и текста на процесния договор доколкото е налице разминаване в смисъла на клаузите на последната страница и първите две,тъй като на третата страница,носеща подписа на подс.Д.,клаузите са най-общи и могат да бъдат отнесени към който и да е договор.Счита,че тези и редица други възражения за ненадеждността на представеното копие на договора са останали без нужното съдебно произнасяне,а формално съдът е приел,че няма основания да 3 се приеме,че цитираният договор е с подменено съдържание.

В съдебно заседание защитникът и подс.Д. поддържат жалбата и допълнението към нея и молят да бъде уважена.

Необжалвалият подс.Д. и защитникът му предоставят на съда да прецени дали има основание за изменение на присъдата.

Прокурорът пледира първоинстанционния съдебен акт да бъде потвърден като правилен,законосъобразен и обоснован,като счита,че и наказанието е определено правилно.

В последната си дума подс.Д. поддържа,че е невинен.

Съдът, като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда споделя изцяло приетата за установена от СГС фактическа обстановка и тя е следната:

Търговско дружество „BATTISTA PORTERI S.R.L.“ („Баттиста Портери“ ООД) е със седалище в Република Италия, град Таверноле, провинция Бреша, ул. „Статале“, № 13 и било учредено през 1987 година. Предметът на дейност на дружеството е производство и продажба на селскостопански и металообработващи машини, както и на инструменти и части за тях. Дългогодишен контрагент и дистрибутор на стоките на италианското дружество на територията на Канада било канадското дружество „WALCO EQUIPMENT LTD.“ („Уолко Екуипмент“ ООД), което било със седалище в град Северна Елмира, провинция Онтарио, улица „Артур“, № 20, учредено през 1972 г.

В установената дългогодишна търговска практика между двете дружества кореспонденцията се водела обичайно по електронен път - чрез изпращане на електронни писма, съдържащи оферти, сканирани копия на данъчни фактури и друга необходима информация. За тази цел използваните при комуникацията от страна на „BATTISTA PORTERI S.R.L.“ („Баттиста Портери“ ООД) електронни адреси били: ********.com и ********.com, a „WALCO EQUIPMENT LTD.“ („Уолко Екуипмент“ ООД) използвало електронни съобщителни адреси:

********.com; ********.com; ********.com и ********.com.

Плащанията за доставката на машини и части от италианското към канадското дружество се извършвали по банков път, в период 45-60 дни след издаване на съответната международна /инвойс/ фактура от дружеството- доставчик /„BATTISTA PORTERI S.R.L.“ („Баттиста Портери“ ООД)/, в което време се извършвала реално и доставката чрез корабен транспорт до получателя /„WALCO EQUIPMENT LTD.“ („Уолко Екуипмент“ ООД)/.

От учредяването си до края на две хиляди и осемнадесета година посочените търговски дружества нямали търговски сделки и контрагенти на територията на Република България.

Търговско дружество „BATTISTA PORTERI S.R.L.“ („Баттиста Портери“ ООД) използвало в търговската си дейност банкова сметка с №********, на която било титуляр в търговска банка "UNIONE DI BANCHE ITALIANE S.P.A", по която сметка се извършвали плащания по сключени с клиенти договори за доставка на стоки.

4

Въз основа на установените търговски отношения, в периода 02.04.2018 год. - 10.05.2018 година представители на двете дружества, комуникирайки чрез електронни писма, договорили две доставки на компоненти за селскостопанска техника, на обща стойност от 89 282.50 щатски долара. По повод на сключените два договора, с дата 17.05.2018г. от името на достaвчика- „BATTISTA PORTERI S.R.L“ били издадени два броя инвойс /международни/ фактури с № 000441, на стойност 44 025 щатски долара и № 000442, на стойност от 45 257.50 щатски долара. В изпълнение на договорните задължения от страна на доставчика, на 21.05.2018 г. стоките, посочени в двете фактури, опаковани в контейнери, били натоварени на два транспортни кораба от пристанището в град Генуа, Република Италия и отпътували към град Монреал, Канада. Около 15-дни по-късно доставката била получена физически от „Уолко Екуипмент“ООД. В периода 17.05.2018 год. - 22.05.2018 г. сканирани копия на двата броя инвойс- фактури, съставени от името на „BATTISTA PORTERI S.R.L.“, съдържащи в себе си данни за начина на плащане, за спедиция и транспорт, включително и данни за номера на контейнери, за вида, количество и стойността на стоките, за номер на банкова сметка на доставчика, по която да се плати, както и сканирани копия на два броя опаковъчни листове, съдържащи по-детайлно описание на стоките-предмет на доставките, били изпратени по електронна поща на канадската компания „Уолко Екуипмънт“ ООД.