Решение № 624 от 24.07.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 624 гр. Бургас, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20242120202458 по описа за 2024 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на „*“ ООД, ЕИК: *, чрез адв. А. И. от САК, против Наказателно постановление № 005260/13.05.2024г., издадено от Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което за нарушение на чл. 127, ал.2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и на основание чл. 222 от ЗЗП, на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в размер 500 лева.

С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради процесуална и материална незаконосъобразност.

В съдебно заседание жалбоподателят – редовно уведомен, не се представлява, като е представено писмено становище, в което се доразвиват изложените в жалбата доводи.

За административнонаказващия орган, редовно призован, се явява юрисконсулт *, която оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на НП.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от известието за доставяне на л. 25 – НП е връчено на 20.05.2024г., а жалбата е изпратена на 03.06.2024г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 26.02.2024 г., във връзка с потребителски сигнал, главен инспектор в РД на КЗП – Бургас- актосъставителят Д. К., извършил проверка в обект – „*“, находящ се в гр. Бургас, площад „*“, *, стопанисван от жалбоподателя.

При проверката било установено, че в обекта не е представен регистър на предявените пред търговеца и упълномощените от него лица рекламации.

1

Състъвен бил Констативен протокол № К-2762235/26.02.2024 г., в който били отразени направените констатации и изискано от дружеството да представи копие на регистър на предявените пред търговеца и упълномощените от него лица рекламации. На 07.03.2024 г. в офиса на АНО се явило лицето *, надлежно упълномощен, като св. К. съставил АУАН № 005260 за нарушение, извършено на 26.02.2024 г. В акта било отразено, че е извършено нарушение на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП. * отказал да получи и подпише акта, което било удостоврено с подписа на един свидетел.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено лице по смисъла на чл. 233, ал.1 и ал. 2 ЗЗП. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Съдът намира, че АУАН не е съставен в нарушение на законовите разпоредби, тъй като се е явил представител на жалбоподателя, който е отказал да подпише акта, което е надлежно удостоверено. Изводът за надлежна представителна власт се извлича от пълномощното на л. 44, в което е записано, че лицето * е упълноомщено да подава, подписва и получава необходимите документи във връзка с проверката от 26.02.2024 г. Безспорно акт за установяване на административно нарушение е документ, който може да се издаде във връзка с проверката, поради което съставът намира, че не е било необходимо да има изрично упълномощаване за получаването му.

По същество, съдът намира, че се доказа по безспорен начин извършването на администативното нарушение.

Съгласно нормата на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП- "Търговецът е длъжен да поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации във всяко едно от местата, посочени в ал. 4.". Правилото на ал. 4 от посочената норма указва местата- в търговския обект, където е поръчана услугата; на интернет сайта на търговеца, на който е направена поръчката; на адреса на управление на търговеца; във всеки от търговските обекти на търговеца на територията на страната, в които се осъществява подобна търговска дейност като тази в обекта, откъдето е поръчана услугата, като правото на избор на място за предявяване на рекламацията принадлежи изцяло на потребителя.

В хода на административно-наказателното производство съдът прие, че е безспорно установено към момента на проверката в обекта, стопанисван от жалбоподателя, не е представен регистър на предявените пред търговеца и упълномощените от него лица рекламации. Направераната от проверяващия инспектор от КЗП проверка и констатация е отразена в съставения Констативен протокол и е повод за изискване от управителя на дружеството да представи регистър на предявените рекламации. Още към момента на проверката със съставянето на Констативния протокол е посочен провереният обект, които обективни елементи от фактическия състав са посочени в съставения АУАН и в НП.

Несъмнено се касае за обособен търговски обект, който е индивидуализиран, и изискването на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП е относимо.

Като неотносими съдът приема и доводите в жалбата, че дружеството е имало 2 регистър, тъй като към момента на проверката не е бил представен такъв Регистър на рекламациите по смисъла на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП, с което да се обслужат целите на разпоредбата. Съгласно цитираната разпоредба, изискуемият регистър следва да се намира в съответния търговски обект в деня на извършената от контролните органи проверка или да е безспорно установено от тях, че такъв регистър съществува, но поради обективни причини не се е намирал в обекта при извършване на проверката. Смисълът на нормата е да се осигури възможност при предявяване на рекламация, същата да бъде вписана в регистъра, с оглед изпълнение на предвидената в цитираната разпоредба процедура, което може да бъде осъществено само при гарантиран и непосредствен достъп до регистъра на предявените рекламации.

Всички тези обстоятелства се установяват от разпита на св. К., като при проверката е присъствало лице, което се е подписало от името на дружеството в констативния протокол*.

Съдът намира, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП. Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като конкретни обществено опасни последици не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай

При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 222 от ЗЗП, за неизпълнение на разпоредбите на чл. 127 от ЗЗП на ЮЛ се налага имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лева. В случая наказанието е определено в минимален размер, като няма данни и не се твърди нарушението да е поредно, нито други отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което следва изводът, че наказанието отговаря на тежестта на установеното нарушение.

В обобщение, правилно е ангажирана отгворността на жалбоподателя, като обжалваното постановление следва да се потвърди.

С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.

Така мотивиран, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 005260/13.05.2024г., издадено от Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което за нарушение на чл. 127, ал.2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и на основание чл. 222 от ЗЗП, на „*“ ООД, ЕИК: *, е наложена „имуществена 3 санкция” в размер 500 лева.

ОСЪЖДА „*“ ООД, ЕИК: *, да заплати в полза на Комисия за защита на потребителите сумата в размер на 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4