Определение № 295 от 18.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 295 гр. Пловдив, 18.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20235000600300 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.

Образувано е по жалба на адв. К. Н. – защитник на обвиняемия Е. Л. В. срещу определение № 480 от 18.05.2023 г. по ЧНД № 909/2023 г. по описа на Окръжен съд – П., с което е било отменено постановлението на ОП-П. от 01.03.2023 г. за прекратяване на наказателното производство по делото.

Определението се обжалва в срок от надлежно легитимирана страна.

В жалбата на адв. Н. се сочи, че предвид изминалия продължителен период от време между събитията и настоящия момент, не биха могли да се установят по еднозначен начин спорните факти и да се достигне до заключение за тяхната безспорност. В тази връзка отправят молба да се „преразгледа случая“, като се подложат на критична оценка събраните доказателства и след като се отдели спорното от безспорното и се анализира обжалвания акт, да се „признае прокурорското прекратяване като единственият разумен начин делото да приключи законосъобразно“. От въззивния съд се иска да отмени първоинстанционното съдебно определение и вместо него да постанови такова, с което да потвърди постановлението на ОП – П. за прекратяване на наказателното производство по сл. д. № ** г. по описа на **.

1

Въззивният съд намира, че Окръжен съд – П. правилно е отменил постановлението на прокурора, тъй като липсва пълно, обективно и всестранно разследване, както и цялостен правен анализ на данните, които биха могли да очертаят наличието на престъпление по НК. Вярно е и посоченото, че приетата за установена от прокурора фактическа обстановка е непълна.

С постановление от 01.03.2023 г. О. п. - П. е прекратила на основание чл. 243 ал. 1 т. 2 НПК наказателното производство по сл. д. № ** г. на О. при О. п. - П., водено срещу Е. Л. В. за извършено престъпление по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2, т. 6, и т. 7 вр. чл. 26 ал. 1 НК, извършено в периода 14.10.2013 г.

- 30.03.2015 г. В постановлението на държавното обвинение е било прието за установено, че на 25.04.2013 г. на името на К. Т. Д. от с. К., обл. В. (към настоящия момент *** в с. М., обл. П.) било регистрирано дружеството „Е.“ ЕООД гр. П., с ЕИК ***** и адрес на управление гр. П., ул. „П.“ № **. На 16.07.2013 г. от името на К. Т. Д., като едноличен собственик и управител на „Е.“ ЕООД гр. П., било издадено генерално пълномощно в полза на обв. Е. Л.

В., а на 22.07.2013 г. дружеството било регистрирано по ЗДДС. Всички документи, свързани с дейността на фирмата били подписвани и подпечатвани единствено от обв. Е. В.. Дружеството „Е.“ ЕООД гр. П. се занимавало с търговия на горива и петролни продукти. Обектите, в които се осъществявала дейността били бензиностанция на ул. „П.“ № ** в гр. П., бензиностанция на бул. „М.“ № * в гр. П., бензиностанция на бул. „К.“ № ** в гр. П., бензиностанция на бул. „Б.“ в гр. Х., бензиностанция в бившия Д. (С. д.) гр. Х. и петролна база (нафтово стопанство) на ул. „А.“ № * в гр. П. /с пет метални резервоара по 50 кубични метра/. Към инкриминирания период ** в бензиностанцията на ул. „П.“ № ** в гр. П. били свидетелите П. К. и К. П., на бул. „М.“ № * - свидетелите Г. К. и А. А., на бул. „Б.“ в гр. Х. — свидетелите Д. К. и С. С. и в ДЗС (С. д.) - свидетелите Д. Ж., С. Д., В. В. и Г. Г.. Всички те били назначени на работа от обв. Е. В., от него получавали заплата (или с негово разрешение вземали от оборота), на него се отчитали, той се занимавал с доставките на гориво. Никой от свидетелите не познавал собственика на дружеството К. Д.. Някои от тях работели в същите обекти и преди образуването на „Е.“ ЕООД и след прекратяване на дейността му.

Водели се на работа в различни фирми, управлявани от обв. Е. В..

Счетоводното обслужване на „Е.“ ЕООД се извършвало от фирма „К.“, с 2 която контактувал обв. Е. В.. За нуждите на дейността си „Е.“ ЕООД закупувало гориво от различни фирми доставчици, които сами осигурявали транспорта до базата на „А.“ № *. От там количествата се разпределяли по бензиностанциите в гр. П. и гр. Х., а понякога се продавали и на други фирми.

Горивата са акцизни стоки и като такива (съобразно ЗАДС) производството, вноса, складирането и движението на стоките се осъществявало под контрола на А. "М.". Последната поддържала електронен регистър на лицензираните складодържатели на данъчни складове. Поддържала и автоматизирани системи (приложения) за отчетност на движението на акцизни стоки. Всеки търговец (продавач и купувач) бил длъжен да използва информационната система „К. на г.“ и да осигурява интернет достъп на митническите органи. В ЗАДС са предвидени процедури за движение на акцизните стоки, дори когато компютърната система не работи (т. е. при извънредни ситуации). Всеки притежател на акцизен данъчен склад (производител/вносител на гориво) издавал акцизен данъчен документ (АДД) с уникален контролен номер (УКН), който се регистрирал в автоматизираната система. Копие от този документ придружавал горивото до следващия получател, който бил длъжен незабавно да подаде информация в компютърната - система (или не по-късно от 5 дни от получаването). При последваща продажба и продавачът и купувачът отново били длъжни да регистрират информация в системата (да подадат електронни изявления) - по кой АДД е доставката, кой е доставчик, кой е получател, местоназначение, превозвач, шофьор, ФЛ - предало/приело стоката, какво е количеството и вида на горивото. Така количеството гориво се проследявало от производител/вносител до крайния потребител.

Служителите на Т. на Н. имали достъп до информационната система „К. на г.“ и ползвали данните при извършване на своите проверки и ревизии.

Отделно контролирали и регистрираните при тях ЕСФП (касови апарати) на отделните обекти „търговци на горива“. През м. август 2014 г. започнала ревизия на дружеството „Е.“ ЕООД с обхват - задължения по ДДС за периода от 01.09.2013 г. до 30.06.2014г. Същата приключила с издаване на РД № ** г.

(възразен от В.) и PA № ** г. Д. и. проследили движението на горивата по всяка фактура - вид и количество на горивото, от кой акцизен данъчен склад е издаден съответния АДД с УКН, на коя фирма, къде (обект) е доставено горивото, кой е бил превозвача, № на превозно средство, име на шофьор, лице получило доставката, товарителници, декларации за съответствие на 3 качеството и къде е разпределено в последствие горивото. След анализ на резултатите от проверките, те установили, че „Е.“ ЕООД е ползвало неправомерно данъчен кредит в размер на 129 514,27 лева по неполучени доставки от фирмите „Б.“ ЕООД, „Г.“ ЕООД и „Р. Б.“ ЕООД. Проверяващите са приели лисата на годни доказателства за прехвърляне на собствеността и на доказателства за извършен транспорт и така е отказано правото на пълен данъчен кредит по фактури с предмет на доставки дизелово гориво, издадени от „Г.“ ЕООД и „Б.“ ЕООД. Първите две фирми били продали на „Е.“ ЕООД гориво, което самите те не притежавали. „Р. Б.“ ЕООД продало гуми за камион, като данъчните са отчели, че Е.“ ЕООД не притежава камиони и не е заприходило гумите. Прокурорът, в постановлението си, е приел, че в настоящия казус не може да става дума за тотална липса на доставка на гориво, тъй като бензиностанциите на „Е.“ ЕООД все пак е продадено количество гориво, което няма как да не е постъпило преди това в същия размер. Прието е, че обвиняемият нееднократно е закупувал гориво от фирма „Б.“ ЕООД. Последната се водела собственост на свид. И. Р. П. от гр. Б., но реално се управлявала от пълномощника Г. Ц.. „Б.“ ЕООД закупувала по заявки гориво на едро от „М. - Д.“ Г. и р. "Л.", което с наети от нея цистерни (не поддържали склад) доставяла на посочен от купувача адрес. Заради изтеклия период от време свидетелят Ц. няма спомен за доставки към „Е.“ ЕООД, но видно от приложените документи , налице са множество фактури, които показват взаимоотношения между двете дружества. Според прокурора Т. на Н. - П. не признало на „Е.“ ЕООД доставката само по една фактура, издадена от „Б.“ ЕООД, а именно фактура № 16/24.06.2014г. за 29 197 литра дизелово гориво с ДО - 54 627,58 лева и начислен ДДС - 10 925.52 лева. При насрещната проверка, дружеството не е открито на адреса, но в НАП макар след срока от „Б.“ ЕООД е представено копие на цитираната фактура и копие от АДД № **/19.06.2014 г. с УКН **** с издател „П.“ ЕООД, в който е посочено количество гориво 29 197 литра. От проверката в информационната система „К. на г.“ се установило, че „П.“ ЕООД (Акцизен данъчен склад) е издало АДД със същия номер на „Б.“ ЕООД, но само за 197,30 л. „Б.“ ЕООД по този АДД е декларирало в автоматизираната система продажба на „Е.“ ЕООД именно на 29 197 литра газьол. Въз основа на тези обстоятелства прокурорът е приел, че „Б.“ ЕООД се е снабдило с незаконно („на черно“) количество газьол, което с цитираната фактура е продало на „Е.“ ЕООД. Т. е., 4 не е налице различен от посоченият във фактурата доставчик, а количества, които са се появили без наличен АДД. Така бил направен и извод за липсата на доказателства и невъзможност да бъдат събрани такива към настоящия момент за това обв. Е. В. да е знаел, че доставчикът „Б.“ ЕООД е извършил данъчна измама точно по тази фактура, още повече, че той многократно е купувал гориво от същото това дружество. Правилно първият съд е посочил, че направените от прокурора изводи за липсата на знание у обвиняемия В., че количеството гориво отразено в инкриминираната фактура е придобито „на черно“ от дружеството доставчик, за което не може да му се търси отговорност се явява необоснован, защото почива на предположения.

Прокурорът е приел, че е налице реална доставка на гориво в посоченото количество без да е направен пълен, обективен и всестранен анализ на всички събрани по делото доказателства. В тази връзка не са били обсъдени показанията на упълномощеният представител на „Б.“ ЕООД - свид. Г. Ц., който при разпита си е заявил, че няма спомен за осъществявана търговска дейност с „Е.“ ЕООД. В конкретния случай се приема, че след като е представено копие от цитираната фактура от доставчика, макар и след срока на извършената насрещна проверка от НАП, то е налице реална доставка на отразеното количество гориво от 29 197 л. Подминато е обстоятелството, че дружеството не е представило никакви съпътстващи доставката документи, обосноваващи нейната реалност, както и че „Б.“ ЕООД е декларирало продажбата на „Е.“ ЕООД за 29 197 л. газьол, но няма подадена декларация от дружеството за получаването на такова количество гориво от страна на доставчика. Съжденията, че е продадено количество гориво от дружеството, което няма как да не е постъпило в същия размер, също не почиват на анализ на събраните по делото доказателства. По отношение на непризнатите фактури, издадени от „Г.“ ЕООД, прокурорът е приел, че дружество „Г.“ ЕОД се водело собственост на Б. А. Б. от гр. К. (починала през ** г.).

Упълномощено лице за управление се явявала свид. К. Л. М.. Същата нееднократно боравила и с банковата сметка на дружеството, но разпитана по делото заявила, че е действала по поръчение на лице „Е.“ и нищо не знае за дружеството. При насрещната проверка дружеството не било открито на адреса на управление, но след срока на проверката предоставило фактури, хронологични справки, фактури от предходен доставчик (без стоков поток), транспортни документи, АДД. При дружество „Г.“ ЕООД също се появяват 5 количества гориво без надлежен АДД, които то продава на „Е.“ ЕООД. По фактура № 1000000292/14.03.2014 г. „Г.“ ЕООД продало на „Е.“ ЕООД 15 600 литра гориво получено от АДСклад „И. О.“ по АДД **** с УКН 0***г. (с поставен печат на „И. О.“) е установено, че „И. О.“ е издало АДД с посочения номер, но за 2 997 литра, а не за 15 600 литра и получателя на горивото е друго лице. По фактура №**********/25.03.2014 г., горивото по АДД № ****/25.03.2014 г., издаден от „Л. О. Б.“ е в размер на 1 499 л. газьол и след като преминава през търговците Б. О.“, „О. Б.“ и „Д.“ ЕООД достига до „Г.“.

Разпечатката съдържа 23 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/010ff435-122c-432f-a405-2e8ccef39e63