Решение № 4189 от 04.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4189 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20251110148712 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Н. П. М., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на част от вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 32794/2025г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 480лв. - главница за топлинна енергия за периода 01.05.2021г.-02.06.2022г., ведно със законната лихва, и 150лв. - мораторна лихва върху посочената главница за периода 15.09.2022г.-23.05.2025г.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот, находящ се в ***************************************************, аб. № **********, топлинна енергия на претендираната стойност. Посочва, че ответникът дължи заплащане на лихва за забава върху главното вземане, тъй като е изпаднал в забава.

Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва иска. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД изразява становище за основателност на исковете.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С доклада по чл. 146 ГПК е отделено за безспорно, че между страните е бил налице договор за доставка на топлинна енергия до имота през процесния период, че е доставена топлинна енергия на сочената стойност, както и че размерът на претендираната лихва съответства на начисления.

Единственият спорен въпрос е дали за вземанията е изтекла погасителна давност.

Задълженията за заплащане цената на топлина енергия представляват „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, поради което се погасяват с тригодишна давност. Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, откогато се счита предявен искът съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната давността съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е подадено на 02.06.2025г. Следователно, всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 02.06.2022г., са погасени по давност.

През процесния период в отношенията между страните са действали общите условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От това следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане цената на топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми. От този момент започва да тече и давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД.

От това следва, че погасени по давност се явяват вземанията за периода м.05.2021г.-м.03.2022г., тъй като тяхната изискуемост настъпва преди 02.06.2022г. За м.04.2022г. изискуемостта настъпва на 14.06.2022г., а погасителната давност изтича на 14.06.2025г. – момент следващ депозирането на заявлението на 02.06.2025г.

С оглед изложеното, погасени по давност се явяват вземанията за периода 01.05.2021г.-31.03.2022г. Доколкото техният размер не е конкретно установен, на основание чл. 162 ГПК съдът го определя на сумата от 406,16лв. (480лв., колкото е общата сума, се разделя на 13 месеца, колкото е общият период, и се получава приблизителна месечна консумация). Ето защо, предявеният иск се явява основателен до размер на сумата от 73,84лв. и за периода 01.04.2022г.-02.06.2022г., тъй като тези вземания не са обхванати от погасителната давност, а за разликата до пълния предявен размер и за останалия период 01.05.2021г.-31.03.2022г. подлежи на отхвърляне.

Предвид неоснователността на иска за главното вземане, то неоснователен се явява и този за акцесорното. Ето защо, искът за лихва за забава следва да бъде уважен до размер на сумата от 23,07лв., а за разликата до пълния предявен размер от 150лв. подлежи на отхвърлен.

По разноските:

При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.

На ищеца следва да се присъдят разноски от 16,62 евро, а на ответника от 338,46лв. (173,05 евро).

Воден от горното, съдът

2

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” №23Б, срещу Н. П. М., ЕГН: **********, с адрес: ***************************************************, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 32794/2025г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 73,84лв. (37,75 евро) - главница за доставена топлинна енергия за периода

01.04.2022г.-02.06.2022г. до имот, находящ се в

***************************************************, аб. № **********, ведно със законната лихва от 02.06.2025г. до окончателното плащане, и 23,07лв. (11,80 евро) - мораторна лихва върху посочената главница за периода 15.09.2022г.-23.05.2025г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над уважения размер от 73,84лв. до пълния предявен от 480лв. и за периода 01.05.2021г.-31.03.2022г. и иска за мораторна лихва върху за разликата над уважения размер от 23,07лв. до пълния предявен от 150лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. П. М., ЕГН: **********, с адрес:

***************************************************, да заплати на

„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” №23Б, сумата от 16,62 евро – разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК:

831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” №23Б, да заплати на

Н.

П.

М.,

ЕГН:

**********, с адрес:

***************************************************, сумата от 173,05 евро – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца - „Техем сървисис“ ЕООД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3