Решение № 137 от 22.10.2026, Районен съд - Балчик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Балчик, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА при участието на секретаря ИРЕНА ИВ. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Гражданско дело № 20263210100315 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по повод предявена искова молба от К. В. Ч. с ЕГН********** от *** чрез адв. Г. К., против *** с ***, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от управителя К. П. с пр.осн.чл.124 от ГПК, във вр.с 79 от ЗС.

Ищецът твърди, че по силата на придобивна 10 годишна давност е собственик на Поземлен имот, находящ се в *** , с площ от 261кв.м., по кадастрална карта и кадастрални регистри одобрени със Заповед № 300-55/12.01.204 г. на ИД на АГКК. вид на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: „Ниско застрояване“, ведно с изградените в него, а именно сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 44 кв.м., брой етажи 1,предназначение Вилна сграда-еднофамилна и сграда с идентификатор ***, със застроена площ 14кв.м. и брой етажи-1, предназначение: Сграда за второстепенно обслужване, както и всички други подобрения и приращения в имота.

Твърди, че е установил постоянна фактическа власт върху процесния имот веднага след покупката на имота през 2003г. и до момента упражнява владение върху имота, необезпокоявано,явно и постоянно, с намерението да свои имота като свой собствен.

Твърди, че ответното дружество се е дезинтересирало от имота изцяло, като през целият период се е легитимирал като стопанин пред трети лица и институции.

Моли съдът да го признае за собственик на процесният имот на основание давностно владение,по отношение на ответника Е. Б.

1

Интернешенъл ООД.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, макар съдебните книжа да са върнати в цялост с отбелязване, че на адреса се намира църковен храм.

Ответното дружество, чрез своя управител К. П. е направило признание на иска на осн.чл. 237 от ГПК и моли съдът да се произнесе с решение при признаване на иска.

В с.з. ищецът се представлява от адв. К. от АК-***, който поддържа исковата молба.

Няма възражения по проекто-доклада, а по същество посочва, че по делото е доказано по безспорен и несъмнен начин, че ищецът е владял имота непрекъснато, трайно и явно и на отделно основание е посочил, че самият ответник е признал иска, съгл.чл. 237 от ГПК, поради което и моли съдът да постанови решение при признаване на иска.

Ответника в с.з. редовно призован не се явява представлява. В депозираният до съда отговор е направил признаване на иска и моли съдът да се произнесе с решение, което да се основава на признанието на иска.

В с.з. се явява св. Г. Т., който потвърждава, че познава ищеца още от времето когато са били ученици в езикова гимназия. Посочва, че във вилата е ходил многократно, като ключовете за нея са му били давани от К., който от 2003г. е стопанисвал вилата, поддържал, плащал всички режийни,както и веднъж годишно заплащал и данъците, ток и вода.

Съдът, като съобрази събраните доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Предявен е иск с пр.основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗС.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства, направеното признание на иска от страна на ответника и искането на ищеца по реда на чл.

237, ал. 1 ГПК, намира, че следва да постанови решение при признание на иска, като съображенията за това са следните:

В случая са налице процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника, визирани в чл. 237 ГПК, тъй като последният е признал иска, като признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда.

Предявената претенция следва да се уважи изцяло, без съда да мотивира решението си по същество.

По разноските:

Доколкото страните в с.з.изрично са изразили становище, че не претендират разноски, то съдът следва да посочи, че няма основание на това да се произнася по този въпрос.

При гореизложеното и на основание чл. 237 ГПК, съдът, 2

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между К. В. Ч. с ЕГН********** от **** и *** с ***, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от управителя К. П., че К. В. Ч. с ЕГН********** от *** е собственик на Поземлен имот, находящ се в***, с площ от 261кв.м., по кадастрална карта и кадастрални регистри одобрени със Заповед № 300-55/12.01.2004 г. на ИД на АГКК, вид на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: „Ниско застрояване“, ведно с изградените в него, а именно сграда с идентификатор ***,със застроена площ от 44 кв.м., брой етажи-1, предназначение Вилна сграда-еднофамилна и сграда с идентификатор ***, със застроена площ 14кв.м. и брой етажи-1, предназначение: Сграда за второстепенно обслужване, както и всички други подобрения и приращения в имота, придобит чрез давностно владение, на осн.чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните пред Окръжен съд-Добрич.

Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________ 3