Решение № 572 от 25.10.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 572 гр. Враца, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно гражданско дело № 20241400500520 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на подадена въззивна жалба на Л. В.

Н. от гр.Враца, чрез адвокат Р. С. от АК-Монтана, срещу Решение № 316/1705.2024 г., постановено по гр.дело № 3114/2023 г. по описа на Районен съд-Враца, с което Л. В. Н. е осъден да заплати на "ДСГ ТРАНС" ЕООД, ЕИК: ***, сумата от € 6000.00 евро /шест хиляди евро/, на основание чл.74 от ЗЗД, представляваща лична глоба на ответника, наложена му от митническите органи в Република Франция, Областна дирекция на DR Дюнкерк, отделение Пристанище Кале BSE на 02.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 30.11.2023 г. до окончателно погасяване на вземането.

Със същия съдебен акт Л. В. Н. е осъден да заплати на "ДСГ ТРАНС" ЕООД на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата в общ размер на 1930.00 лева - разноски в първоинстанционното производство.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като постановено както в нарушение на материалния и процесуалния закон,така и в противоречие със събраните по делото доказателства.

На първо място в жалбата, въззивникът оспорва изцяло изводът на първоинстанционния съд за направено пред френските власти признание за извършено 1 от него митническо нарушение, за което му е наложена глоба, така и за направено признание пред съда, че глобата е заплатена от въззиваемия "ДСГ ТРАНС" ЕООД.

Жалбоподателят заявява, че не владее френски език и не може да направи такова волеизявление в документ, съставен именно на него, с което да се признае за извършено митническо нарушение, като не се е явявал и в съда да признава плащане извършено от въззиваемия на негово задължение към френските митнически власти.

На второ място в жалбата се сочи, че така представените пред районния съд писмени доказателства удостоверяват извършен превод, но не и основание или получател и по никакъв начин не могат да бъдат свързани с процесния случай. В нарушение на процесуалните правила са обсъдени единствено доводите на ищеца, не и на ответника, като изводите на съда се основават единствено на признания, каквито не са направени. Изразява се несъгласие с възприетото от съда становище за разликите в двата превода от френски език на съставения от митническите власти протокол за проверка, тъй като в превода на ищеца, той е квалифициран като "нарушител", а в представения от него - като "заинтересовано лице", в чието присъствие е извършена проверка на превозното средство. Посочва, че документът е проект за евентуалното доброволно уреждане на спора при заплащане на депозит от 6000 евро, който подлежи последващо утвърждаване, но в него не е посочена банкова сметка и платец, поради което не е изпълнителен титул за наложена глоба, а инициира производство пред френските митнически власти, за което няма информация как е приключило.

На следващо място, се посочва, че изложените в исковата молба факти и обстоятелства не отговарят на истината и бившия работодател на ответника претендира заплащане на наложена на превозвача или спедитора имуществена санкция за намерен в ремаркето на собственика на ищцовото дружество тютюн, скрит там без знанието на въззивника.

Излагат се подробни съображения, че в изпълнение на трудовия си договор, въззивникът действително е извършвал международен превоз на товари със собствено на "ДСГ ТРАНС" ЕООД превозно средство - тежкотоварен автомобил с рег. № ЕВ *** ВМ и че действително на 02.10.2023 г. на пристанище в град Кале, Франция е била извършена митническа проверка от служители на Областна дирекция "Митници и непреки мита" на Република Франция. Жалбоподателят обаче твърди, че не отговаря на истината посоченото в представения от ищеца протокол за претърсване, че владее английски и с него са контактували на английски език. Твърди също, че не е бил обискиран или задържан, а в кабината на автомобила е превозвал само няколко стека цигари за лична употреба. Категоричво заявява още, че не е извършвал недеклариран митнически износ и не е знаел за скритото в ремаркето, тъй като камионът, който е управлявал е управляван също и от управителя на ответното дружество и негов собственик, като въззивникът е поел камиона и заместил като шофьор именно него при натоварването на камиона в Германия.

2

На последно място, се сочи, че товарът е бил "групаж" за различни адреси и от различни спедитори, които са натоварвали ремаркето. Не е имал контрол върху товаренето, нито е могъл да извърши проверка дали нещо не скрито в товара, и не е подведен под отговорност за незаконен внос или износ, и не му е налагана санкция от митническите власти на Франция. Посочва, че не е длъжен да декларира товара в ремаркето, който е описан в придружаващите го документи, като отговорността е на спедитора, а не негова. Сочи, че е напуснал ищцовото дружество, тъй като е некоректен работодател и не само, че не е изплащал на време уговореното възнаграждение, но и е принуждаван да не спазва законоустановените почивки, за което би понесъл тежки санкции в европейските държави.

При наведените оплаквания за допуснати от Районен съд-Враца процесуални нарушения, довели до несъбирането на посочените от него доказателства, жалбоподателят прави искане тези доказателства, а именно ищецът "ДСГ ТРАНС" ЕООД, да бъде задължен да представи разпечатка от информацията намираща се в чипа, в картата на водача за шофиралите същия камион водачи: Г. Г. - управител и собственик на ищеца, и Т. Я., за период от последните 12 месеца, тъй като е приел камиона и товара от Г. Г. на територията на Германия с курс за Великобритания, да бъдат събрани от въззивната инстанция.

Въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 10556/30.07.2024 г. от адв.И. Х. от АК-Габрово като пълномощник на ищеца "ДСГ ТРАНС" ЕООД, в който се изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.

Навеждат се доводи, че в настоящия случай са налице всички елементи по чл.74 от ЗЗД. Посочва се, че е представен като писмено доказателство Протокол от 02.10.2023 г. по чл.324 от Митническия кодекс на Република Франция, Оспорване № 32011D05002, издаден от Областна дирекция "Митници и непреки мита", Франция, Областна дирекция на DR Дюнкерк, отделение Пристанище Кале BSE. В т.3 от същия - "План за плащане с транзакция, без съдебни последици, подлежащ на одобрение от компетентния орган", е посочено, че заинтересованото лице признава деянията, докладвани по-горе и желае делото относно приложението на чл.350 от Митническия кодекс, да приключи със споразумение, като е отразено още, че лицето признава всички описани в него факти, касаещи нарушението, свързано с недеклариран митнически износ на преработени тютюневи изделия и се е съгласило да заплати глоба от 6000 евро.

Сочи, че в т. "Изложение на фактите" митническите служители, съставили протокола, са удостоверили, че проверката е извършена на разбираем английски език, говорим и възприет от лицето, а по делото са представени и касови бонове, от които е видно, че от "ДСГ ТРАНС" ЕООД са извършени две плащания от по 3000 евро, 3 съответстващи на деня и часа на проверката, като са приложени и 2 бр. преводни нареждания, от които е видно, че плащанията са извършени на ПОС на митница в гр.Кале, а номерата, посочени в основанието за плащане съответстват на номерата на касовите бонове.

Заявява, че в действителност въззивникът не се е явявал в съда, за да прави признания, но в отговора на исковата молба се съдържат изявления, признаващи, че въззиваемото дружество е платило 6000 евро, като е оспорено единствено основанието на плащането с твърдение, че това била гаранция за освобождаване на превозното средство.

Навежда доводи, че разликата в представените от страните преводите на протокола се отнася до термините "засегнато лице", "заинтересовано лице", "лице, за което се отнася", "план за плащане с транзакция"-"проект за транзакционно уреждане", "стек-кутия" и др., но разликите по никакъв начин не променят смисъла и значението на документа, тъй като в него ясно е посочено, че неплащане на наложената глоба ще доведе до служебно отпадане на документа за транзакция или до сезиране на съдилищата или до принудително изпълнение, но тъй като същата е платена, с протокола окончателно е приключило производството по установяване на нарушението, респ. и налагането на санкция на въззивника.

Изразява се и несъгласие с доводите на въззивника, че митническите служители не са се интересували единствено от превозното средство, и не е знаел за скритото в ремаркето, тъй като при извършената проверка е зададен въпрос дали има стоки за деклариране, на който е отговорил, че има стек цигари, но при проверката са установени 5 стека цигари DUNHILL само в кабината и още 360 опаковки тютюн за свИ.е марка CUTTERS CHOICE в ремаркето. Заявява се още, че нe може да се приеме, че въззивникът е бил добросъвестен, тъй като дори количеството цигари в кабината на камиона е било укрито от проверяващите, а оправданието му за липса на знание е стандартно за всяко лице, незаконно пренасящо стоки през граница. Ако действително въззивникът е считал, че няма вина, то в рамките на митническото производство е следвало да заяви своите възражения, но това не е сторено.

Иска се да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

При извършената проверка по чл.267 ГПК въззивният съд констатира, че въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

4

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното:

Районен съд-Враца е бил сезиран с предявен от „ДСГ Транс“ЕООД-гр.Габрово, иск против Л. В. Н., за осъждането на ответника да заплати сумата от 6000 евро, представляваща заплатена от дружеството лична глоба на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считана от датата на предявяването на иска до окончателното й изплащане. В условията на евентуалност се иска осъждането на ответника да заплати исковата сума от 6000 евро, на основание неоснователно обогатяване.

В исковата молба се твърди, че ответника Л. Н. работел при ищеца по трудов договор като „***“, като в изпълнение на договора извършвал международни превози.

На 02.10.2023г. в гр.Кале, Франция, на изходен пункт от територията на Европейския съюз в посока Обединеното Кралство, на ответника били извършена митническа проверка, при която бил установен недеклариран износ на преработени тютюневи изделия. Твърди се, че за проверката и резултатите от нея бил съставен протокол от 02.10.2023г., в който е установено, че Н. е нарушил чл.158 от Митническия кодекс на ЕС и подлежи на наказание. Твърди се също, че според отразеното в протокола, по споразумение с митническите власти на ответника била определена глоба в размер на 6000 евро, подлежаща на заплащане веднага. Поддържа се, че тъй като ответникът не разполагал със средства за заплащането на глобата тя била платена от ищцовото дружество с цел превозното средство да не бъде задържано от митническите служители и да се стигне до забавяне на превоза. Плащането на глобата било извършено чрез 2 банкови превода на ПОС терминал чрез служебна банкова канта, издадена от дружеството и намираща се в държане на ответника, и е отразено по банковата сметка на ищеца в „Уникредит Булбанк“.