Определение № 76 от 10.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 76 гр. Пловдив, 10.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско дело № 20235300503357 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Банка ДСК“ АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ №19, ЕИК 121830616, чрез пълномощника му по делото юрк. З.Б., против разпореждане №2189 от 16.10.2023г. на Районен съд- Асеновград, постановено по ч. гр. д. №1883/2023г., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК против Р. Д. Н., ЕГН **********. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на разпореждането. Иска се отмяната му и издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, посочени в заявлението.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, подадено от „Банка ДСК“ АД, с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против Р. Д. Н., ЕГН **********, за вземания по договор за предоставяне на кредит за текущо потребление, сключен на 26.10.2020г., чиято предсрочна изискуемост е настъпила. Като документ, от който произтича вземането, е представено извлечение от счетоводните книги на банката, в което е посочено, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 14.07.2023г. Към заявлението са представени заверени копия от договора, покана от банката до длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост, съобщение от ЧСИ К.П. до банката, в което е посочено, че поканата е била връчена чрез залепване на уведомление на 14.07.2023г., съобщение до длъжника и три протокола за действия на връчител от 03.06.2023г., 20.06.2023г. и 01.07.2023г., в които е посочено, че са били извършени неуспешни опити за връчване, тъй като адресът е недостъпен и на 01.07.2023г. е било залепено уведомление на входната врата на сградата и пуснато такова в пощенската кутия. С обжалваното в настоящото производство разпореждане първоинстанционният съд е приел, че банката- заявител не е упражнила надлежно правото си да обяви предсрочната изискуемост на вземанията си по договора, тъй като длъжникът не е бил редовно уведомен за обявяването й.

Частната жалба срещу така постановеното разпореждане е неоснователна.

1

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за да е предсрочно изискуемо вземането, произтичащо от договор за банков кредит, правото на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта.

Законът не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения, като в съдебната практика се приема, че при липса на конкретна уговорка в договора за това редовно връчен на длъжника е документ, който му е предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис по правилата на ГПК, включително от нотариус или частен съдебен изпълнител. Начинът на удостоверяване на връчването е в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване. В случая в заявлението за издаване на заповед за изпълнение банката се позовава на извършено връчване на уведомлението за обявяването на предсрочната изискуемост чрез частен съдебен изпълнител. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ това е допустим начин на връчване на съобщения във връзка с гражданскоправни отношения, за който съгласно чл.43 от ЗЧСИ се прилагат разпоредбите на чл.37-58 от ГПК. Към заявлението като доказателство за връчването са представени три протокола за действия на връчител от 03.06.2023г., 20.06.2023г. и 01.07.2023г. В първите два /от 03.06.2023г. и 20.06.2023г./ е отразено, че са били извършени неуспешни опити за връчване на адреса на длъжника- **********************, тъй като „адресът е недостъпен“, а в третия /от 01.07.2023г./, че е било залепено уведомление „на входната врата на сградата или около нея поради липса на достъп“ и пуснато такова в пощенската кутия на адресата, като отново е отразено, че „адресът е недостъпен“. В приложеното към заявлението съобщение на ЧСИ К.П. до „Банка ДСК“ АД е посочено, че в двуседмичния срок след залепване на уведомлението длъжникът не се е явил в кантората за връчване но документите, а при извършена справка е установено, че не работи и е с постоянен и настоящ адрес- **********************. Според настоящия състав на съда при така представените по делото доказателства не би могло да се приеме, че волеизявлението на банката за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита е надлежно връчено на длъжника. Съгласно разпоредбата на чл.47, ал.1, изр.1 и 3 от ГПК връчването чрез залепване на уведомление се извършва когато „ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението“, като „невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден“. В случая по делото липсват доказателства за изпълнение на посочените изисквания на закона /три посещения в продължение на един месец/ за пристъпване към връчване чрез залепване на уведомление. Първото посещение на адреса е извършено на 03.06.2023г., а третото- на 01.07.2023г., поради което, както правилно е приел първоинстанционният съд, не може да се приеме, че ответникът е бил търсен на адреса си „в продължение на едни месец“. За да се спази изискването на разпоредбата на чл.47, ал.1, изр.1 от ГПК последното посещение на адреса е следвало да бъде най- рано на 03.07.2023г. или след това. Предвид горното се налага изводът, че не са изпълнени изискванията на чл.47, ал.1 от ГПК за връчване на поканата чрез залепване на уведомление, поради което и извършеното такова е нередовно и не е породило правни последици. След като длъжникът не е бил редовно уведомен за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита, то претендираните срещу него вземания не са изискуеми, което е пречка да се издаде заповед за изпълнение за същите. Предвид горното обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Изложените в частната жалба доводи, свързани с приложение на разпоредбата на чл.18 от сключения между страните договор за кредит, са неоснователни. Посочената разпоредба предвижда, че всички съобщения, уведомления и покани във връзка с договора, изпратени от кредитора до кредитополучателя на адреса за кореспонденция се считат за получени, ако кредитополучателят не е уведомил кредитора за промяна на адреса за кореспонденция и опитът за доставяне на съобщението/ уведомлението/ поканата е удостоверен от пощенска/ куриерска служба. В случая обаче банката- кредитор не се е възползвала от уговорения в договора начин на връчване на съобщенията й до кредитополучателя, а 2 именно- по пощата или чрез куриер, а е избрала да връчи уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост по друг начин- чрез частен съдебен изпълнител, за който намира приложение разпоредбата на чл.47 от ГПК, която в случая не е била спазена.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА разпореждане

№2189 от 16.10.2023г. на Районен съдАсеновград, постановено по ч. гр. д. №1883/2023г., с което е отхвърлено заявлението на „Банка ДСК“ АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК против Р. Д. Н., ЕГН **********.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3