Решение № 126 от 22.05.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Монтана, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело № 20231600500112 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на ЕТ „ – С Д “ против решение на Районен съд – Лом от 11 ноември 2022 г. по гр. д. № 1072/2020 г.

Жалбоподателят ЕТ „хххх обжалва решението с доводи за незаконосъобразност и моли да бъде отменено, а вместо него МОС да постанови ново, с което да отхвърли исковете като неоснователни и присъди разноски. Твърди, че решението е немотивирано, в него пространно е възпроизведена фактическата обстановка по делото, но липсват анализ и правни изводи. По същество жалбоподателят развива становище, че е арендатор по силата на договор за аренда, сключен при спазване на изискванията на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ в редакцията му към момента на сключването.

Оспорва изводите на ЛРС, че анексът към арендния договор е нищожен, тъй като изискването на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ е материланоправно без законът да регламентира последици от неспазването му, следователно нарушаването на това изискване не води до недействителност на споразумението. Нищожност поради противоречие със закона е приложима за защита на значим обществен интерес, какъвто в случая не е налице.

След като е налице валидно сключен договор за аренда и анекс към него, то за въззивника съществува основание да държи процесните две ниви, от което следва и неоснователност на ревандикационния иск.

1

Въззиваемата страна хххх“ ООД оспорва въззивната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Поддържа, че решението на ЛРС е правилно и законосъобразно.

Въззиваемите Н. Л. П. и Е. Л. П., наследници на починалия в хода на процеса Л М в – ответник по иска с правно основание чл. 26 от ЗЗД, не вземат становище по въззивната жалба.

При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл.

259, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Пред ЛРС е бил предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС от „хххх“ ООД против ЕТ „хххххххи“ за признаване за установено, че ищецът е собственик на 379/2430 ид. ч. от нива с идентификатор № ххх в землището на с. З община В обл. М , с площ отххх кв. м и нива с идентификатор № ххх с площ от 3081 кв. м в същото землище и осъждане на ответника да предаде владението върху съответните идеални части. Бил е предявен и иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на анекс от хххх 2018 г. към договор за аренда поради противоречието му със закона – чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ.

Първоинстанционният съд е установил, че процесните две ниви са били възстановени с Решение № 5323А/04.11.1994 г. на Поземлена комисия - гр. В на наследниците на С М. С

Част от наследниците на Стан Станкулов са прехвърлили своите права по отношение двата земеделски имота на въззиваемото дружество, както следва:

С договор за продажба на наследствени права по чл. 212 от ЗЗД от 10.04.2014г.

ЕТ „хххх - Ю.К.“ е придобил от М Е Н наследство като съвкупност от права и задължения. На основание този договор за продажба на наследство е съставен констативен нотариален акт № хх, томххх per. № ххдело № хх от 29.04.2014 г. на нотариус С С за правото на собственост върху 1/72 ид. ч. от процесните два имота на ЕТ „хххх - Ю.К.".

Чрез покупко - продажба, обективирана в Нотариален акт № ххтом х peг. № хх дело № хх от 20.07.2016г. на нотариус С С , К Б С продава на ЕТ „ххх.“ 1/24 ид. ч. от наследствените две ниви.

С договор за продажба на търговско предприятие по чл. 15, ал. 1 от ТЗ с вх.рег.

№ ххх, том ххх акт № ххх/03.10.2016 г. на нотариус А П ЕТ „М. ххх.“ е прехвърлил търговското си предприятие на „ххх“ ЕООД, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения.

2

Чрез покупко – продажба (нотариален акт № ххх, том хх peг. № хх, дело № хх2 от 28.03.2017 г.) Л Г.ева Г и Н. Е С са прехвърлили правото на собственост върху 2/90 ид. ч. от двата наследствени имота на „ххх“ ЕООД.

С констативен нотариален акт № хх том хх, peг. № ххх, дело № хх от 28.03.2017г. на нотариус С С , вписан в Служба по вписванията- Лом под вх. per. № ххх, акт. № хх, томхх, дело № 507/2017г., на ххх“ ЕООД е признато правото на собственост върху 1/81 ид. ч. от процесните два имота. Видно от съдържанието на този нотариален акт същият е издаден на основание два договора за продажба на наследство – договор за продажба на наследствени права по чл. 212 от ЗЗД, вписан под дв. вх. № ххх/14.02.2017 г., и договор за продажба на наследствени права по чл. 212 от ЗЗД, вписан под дв.вх.№ххх/14.02.2017 г. Първият от договорите е сключен между П М П. - продавач, в качеството му на наследник на М П П.а, и „ххх“ ЕООД като купувач.

Вторият е сключен между Ю И Гл – продавач, в качеството му на наследник на И Н Гл , и „хххх“ ЕООД като купувач.

Чрез покупко - продажба, обективирана в нотариален акт № ххом хх, peг. № хх дело № хх от 28.12.2018 г., С Е Н е продала на ххх" ЕООД 5/486 ид. ч. от процесните ниви.

По отношение двете процесни ниви на 23 май 2004 г. Л П М е сключил договор за аренда с ЕТ „хххи“ за срок от пет стопански години, считано от стопанската 2017/2018 г. С анекс от 12 март 2018 г. договорът е продължен с още шест стопански години или до 2027/2028 стопанска година.

За да уважи иска по чл. 108 от ЗС, първоинстанционният съд е изследвал правата, които са получили по наследство лицата, които са отчуждили права в полза на въззиваемото дружество и е стигнал до извод, че в резултат на поредицата сделки „ххх“ ООД притежава 205/2430 ид. ч. от двете ниви и е осъдил ЕТ „ххх“ да предаде владението върху такава идеална част, като е отхвърлил иска над уважения размер до претендираните 379/2430 ид. ч. Изложил е мотиви, че договорът за аренда е бил сключен за пет стопански години и в хода на процеса действието му е изчерпано поради настъпване на крайния срок - края на стопанската 2021/22 г. Анексът към този договор, удължаващ срока на договора с още шест стопански години, е бил сключен на 12 март 2018 г., когато в сила вече е била новата редакция на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ, изискваща догворите за аренда да се сключват с лицата, притежаващи повече от половината от съсобствения имот. В случая арендодателят Л М е притежавал 1/18 ид. ч. или 5,55% от съсобствените ниви. Поради неспазване на изискването договорът да е сключен с мнозинството от съсобствениците, то анексът е непротивопоставим на неучаствалите при скюлчавето му съсобственици, вкл. и „ххх ООД. От това съдът е извел липса на основание ЕТ „хххх“ да държи частта на дружеството, затова е приел, че искът е основателен.

3

По отношение иска за нищожност на анекса на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради противоречие с чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ ЛРС изложил мотиви, че разпоредба на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ, въвежда формални изисквания към арендния договор, какъвто съставлява и самият анекс по същността си – нов аренден договор. Несъобразяването с тези изисквания покрива състава на предпоставката „противоречие със закона“ по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и влече нищожност на анекса.

Въззивният съд като извърши собствен анализ на събраните доказателства стигна до извод, че искът по чл. 108 от ЗС е основателен, а решението на ЛРС в тази част е правилно и законосъобразно, затова го потвърждава. Относно иска по чл. 26, ал.

1 от ЗЗД МОС намира, че не е налице противоречие с императивна правна норма, поради което анексът от 12 март 2018 г. не е нищожен поради противоречие със закона, затова в тази си част решението на ЛРС е неправилно.

По иска с правно основание чл. 108 от ЗС:

„ххх“ ООД е придобило права от петима наследници на общия наследодател С С – всички от коляното на неговия син Н С М

Н С М като един от шестимата низходящи от първи ред на общия наследодател е получил хх ид. ч. от наследството. Нки М е починал на 2ххххг., оставил като наследници съпруга и трима сина, като всеки от тях е наследил по 1/24 ид. ч. от общото наследство. След смъртта на съпругата нейната част е преминало в патримониума на тримата й сина и всеки от тях е станал собственик на по 1/18 ид. част. Един от тези синове е Б Н чиито наследници са праводателите на „ххх“ ООД.

На 29 септември 1969 г. е починал К С М – син на общия наследодател. Той е притежавал 1/6 ид. ч. от общото наследство, а след смъртта му е наследен от неговата съпруга и от своите братя и сестри. Тъй като бракът е продължил повече от 10 години (от 1941 г. до смъртта на К С М презххх г.), то на основание чл. 9, ал. 2 ЗН преживялата съпруга на К С – П Фл. М , е наследила 2/3 от наследството му.

Останалата 1/3 ид. ч. от наследството на К С или 1/18 от цялото наследствно) остава за неговите братя и сестри - по 1/90 ид. ч. се разпределя между петте колена на неговите братя и сестри. На коляното на Н С се полага 1/90 ид. ч.

Толкова е получила по наследство от брат си и Ми С негова сестра. Заедно с наследената 1/6 ид. ч. от баща си Ст С и наследената от брат си част от 1/90 ид.ч., М С е притежавала 8/45 ид. ч. (16/90 ид.ч.). Тя е починала през 1990 г. без да остави низходящи, затова имуществото й е наследено по равно от нейните четирима братя и сестри, респ. техните низходящи. Така коляното на Н а С получава още 2/45 ид. ч.

Общо коляното на Н С е наследило – 1/6 ид. ч. от общия наследодател С Ст 1/90 ид.ч. от брата К С и 2/45 ид. ч. от сестрата М С или общо 2/9 ид. ч. от цялото наследство.

Н С е имал трима сина: Б Н М к и В Н , затова всеки от тях е получил по 2/27 ид. ч.

Всички низходящи на Б Н са прехвърлили правата си на ххх ООД чрез правни сделки, 4 затова МОС приема, че дружеството е придобило 2/27 ид. ч. от процесните две ниви.

Другите двама праводатели на „хххх ООД са П М П. и Ю И Г . Те чепят права като наследници на П Ф а М – съпругата на С М син на общия наследодател. Както вече беше посочено по-горе, К С не е имал низходящи, затова преживялата съпруга П Матеева го е наследила заедно с неговите братя и сестри. Полученото от нея се определя на 2/18 ид. ч. (1/9 ид. ч.). След смъртта й през 1991 г. тя е наследена по право на заместване от низходящите на нейните петима братя и сестри, между които и посочените П М и Юлиян И

Паулин Милков е от коляното на Станка Черечанска – сестра на Петруна Матеева, получила 1/54 ид. ч. Двамата низходящи на Станка: дъщерите й Мара и Виктория са получили равни части от наследството или по 1/108 ид. ч. Паулин Милков е единствен наследник на Мара, затова неговите права са в размер на 1/108 ид.ч. и толкова той е прехвърлил на „Юлстрейд“ ООД.

Ю Г е наследник на Ел Г – сестра на Пе Ма Еленка е наследила от сестра си 1/54 ид. ч. е оставила трима низходящи, един от които е бащата на Ю Г - И Всеки от тези трима низходящи е получил по наследство по 1/162 ид. ч. Частта на И е поделена между преживяла съпруга и пет деца, вкл. Ю от което следва, че придобитата по наследство част от Ю Г е 1/972 идхххЮ “ ООД се е снабдило с констативен нотариален акт за собственост върху 1/81 ид. ч. от процесните ниви, придобити въз основа на договорите за продажба на наследствени права, сключени с П М П. и Ю И Г Действително придобитите права обаче са 1/108 ид. ч. от П М 1/972 ид.ч. от Ю Г в или общо 10/972 ид. ч., което е по-малко.

Констативният нотариален акт за собственост № том peг. № дело № от 28.03.2017 г. не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, поради което МОС приема за установено, че ххх“ ООД е придобило от Ю Г и П М бщо 10/972 ид. ч. от процесните две ниви.

Правото на собственост на ххх ООД обхваща придобитите права от наследниците от коляното на Н С общо 2/27 ид.ч. и от коляното на К о рез наследниците на - П Матеева: П М и Ю Г общо ид.ч. от имотите. Сборът на 2/27 ид. ч. и 10/972 ид.ч. се равнява на 82/972 ид.ч. или 41/486 ид. части, които са равни на 205/2430 ид. части от правото на собственост върху имотите. Поради изложеното искът по чл. 108 ЗС в установителната му част правилно е бил уважен до размер от 41/486 ид. ч., равняващо се на 205/2430 ид. ч., от правото на собственост върху процесните имоти, като над този размер до претендирания размер от 379/2430 ид. ч. е отхвърлен като неоснователен. Така активната легитимация на ищеца „хххх“ ООД е установена до размер на 205/2430 ид. ч. от двете ниви, предмет на иска.