Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 166 от 30.04.2024, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 196/2024
Вид
Решение № 166
Подписан
30.04.2024
В сила
05.06.2024
Състав
Камен Георгиев Гатев

Цитирани разпоредби

  • чл.103 · Закон за движението по пътищата
  • чл.207 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Пазарджик, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камен Г. Гатев при участието на секретаря Росица Караджова като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно дело № 20245220200196 по описа за 2024 година взе предвид следното:

С жалбата си срещу Наказателно постановление №23-1818-000761/ 15.01.2024г. на Началник РУ в ОДМВР Пазарджик, РУ Пазарджик, жалбоподателят К. С. П., ЕГН ********** от гр.*********************** твърди, че постановлението е издадено при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Моли да бъде отменено обжалваното постановление. Не сочи доказателства и претендира разноски.

За ответника не се явява становище. процесуален представител и не взема

В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от жалбоподателя чрез адвокат Т.К..

Районният съд, като се запозна с оплакванията, изложени в жалбата и след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в съвкупност, взе предвид следното:

На жалбоподателя П. е съставен АУАН № GA1163154/ 16.12.2023г. от актосъставителя Н.Р. и съответно е издадено обжалваното постановление за 1 това, че на 16.12.2023г. около 00.31ч. в гр************ , като водач на лек автомобил „ Алфа Ромео 147“ рег.№******, с посока на движение ул.****** управлява МПС, собственост на „********, като при подаден светлинен и звуков сигнал от служебен автомобил на МВР не спира плавно в най – дясната част на платното за движение , като същият продължава движението си последователно по ул.******, ********, *******“, „************, „********“ и е спрян на ул.“****“,пред №12. Водачът е изпробван с техническо средство алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARNJ -0078 в 00.14ч., който отчел 0.24 промила алкохол в издишания въздух.Заявява, че изпил една водка.

Отбелязано е, че е нарушен на чл.103 ЗДвП. На К. П. е наложена глоба в размер на 200лв. и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175ал.1 т.4 ЗДвП.

При съвкупна преценка показанията на разпитаните по делото свидетели Н.Р. и И.Г., от фактическа страна Съдът възприе следната фактическа обстановка:

На 16.12.2023г. малко след полунощ свидетелите Н. Р. и И. Г., полицейски служители при РУ Пазарджик били дежурен автопатрул и извършвали обход в района на ул.“Екзарх Йосиф“ ,придвижвайки се в посока бар „Заппа“, като водач на полицейския автомобил бил св.Г.. Така на ул.“Хан Крум“ , пред Адвокатурата , на автобусна спирка полицейските служители забелязали лек автомобил „ Алфа Ромео 147“ рег.№******, паркиран перпендикулярно на пътя, в положение - предната част сочеща към Адвокатурата, а задната част – в посока бар „Заппа“, като до автомобила бил водачът – жалбоподателят П.. Последният възприел полицейският автомобил, качил се в своя автомобил „ Алфа Ромео 147“ рег.№****** и потеглил.

Полицейските служители решили да извършат проверка, при което последвали лекият автомобил „ Алфа Ромео 147“ рег.№*****, управляван от водача П., като подали светлинен и звуков сигнал от патрулния автомобил, а отделно св.Г. направил жест с ръка на водача П. да спре, при разминаването противоположно на двата автомобила. Водачът П. обаче продължил движението си в посока ул.****** , а след това продължил движението си последователно по улиците ********, „*******“, „************, „********“ , като в крайна сметка спрял на ул.“****“. Междувременно св.Р. сигнализирал 2 и други свои колеги. Жалбоподателят П., след като преустановил движението на автомобила си, слязъл от него и тръгнал да се отдалечава, но св.Р. също излязъл от полицейския автомобил, настигнал жалбоподателя и го спрял, хващайки го за ръката. Междувременно дошъл и св.Г., който попитал жалбоподателя защо не спира. П. обяснил, че е пил 100 грама водка в бара и го било страх да не му конфискуват автомобила. Той бил изпробван за употреба на алкохол и след няколко неуспешни опита дал качествена проба с техническо средство алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARNG -0078, който отчел 0.24 промила алкохол в издишания въздух. Също така бил отведен и в сектор КАТ, където бил тестван за употреба на наркотици, като пробата била отрицателна.

Такава фактическа обстановка Съдът възприе, кредитирайки показанията на свидетелите Н. Р. и И. Г.. Показанията им са последователни и непротиворечиви ,както и кореспондират помежду си. Жалбоподателят от фактическа страна не отрича изложената в наказателното постановление фактическа обстановка и в частност обстоятелството, че е установено да управлява МПС, след употреба на алкохол, при концентрация от 0.24 промила алкохол в издишания въздух. Само по себе си това обстоятелство логично обяснява поведението на водача П., който очевидно е искал да осуети точно тази проверка, тъй като е нямало как да знае предварително колко ще отчете техническото средство.Този извод е още едно основание да се даде вяра на показанията на полицейските служители Р. и Г..

При така възприетите фактически обстоятелства, Съдът от правна страна приема следното:

Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН.Жалбата е процесуално допустима,тъй като е подадена от легитимирано лице в срока по чл.59ал.2 ЗАНН .По същество Съдът намира жалбата за основателна.

Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи представена е и Заповед №8121з-1632/02.12.2021г., в кръга на техните правомощия и при спазване сроковете по чл.34 ЗАНН .

От правна страна, според чл.170ал.3 във вр. с чл.207 ППЗДвП изр. последно , сигнал за спиране може да бъде подаден от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет, чрез постоянно светещ или мигащ надпис „Полиция – Спри“.В настоящият случай сигналът за спиране спрямо водачът 3

П. е подаден именно от движещ се полицейски автомобил, а не от стационарно позициониран автомобил и съответно полицейски служител.

При това положение, единственият регламентиран способ за подаване на сигнал за спиране е чрез постоянно светещ или мигащ надпис „Полиция – Спри“, което не е извършено. Без този надпис водачите няма как да са сигурни за какво е подаден светлинен и звуков сигнал от полицейски автомобил, като такъв със специално предназначение. Ето защо за жалбоподателя П. в настоящата ситуация не е възникнало задължението по чл.103 ЗДвП да спре плавно в най – дясната част на платното за движение, поради което обжалваното постановление следва да бъде отменено дори само на това основание.

Независимо от изложеното, разпоредбата на чл.175ал.1т.4 ЗДвП предвижда глоба за нарушителя – водач в размер от 50лв. до 200лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 1 до 6 месеца. На К. П. е наложена глоба в размер на 200лв. и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175ал.1 т.4 ЗДвП, т.е. наказания в максимален размер, като наказващият орган не е изложил каквито и да е мотиви защо е приел, че следва да се определят тези наказания.

С последните изменения в ЗАНН, в сила от 23.12.2021г. , както в теорията – „Новите положения в административното наказване“, Р.И.ва, П.Тянкова, а и в съдебната практика е възприето, че наказващият орган дължи мотиви по отношение на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при определяне на размер на санкция над минимума, за да може тази преценка да бъде анализирана от контролиращата съдебна инстанция, а и жалбоподателят да се защити. В настоящия случай това не е сторено,поради което постановлението подлежи на отмяна на това самостоятелно основание.

С оглед изхода от делото, в тежест на наказващия орган следва да се възложат сторените от жалбоподателя П. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700лв.Представен е договор за правна защита и съдействие, видно от който жалбоподателят П. е заплатил на адв. Т.К. сумата от 700лв. адвокатско възнаграждение.

Не е направено от наказващият орган възражение за прекомерност на така претендираните разноски.

4

Воден от горното и на основание чл.63ал.2 т.1 ЗАНН Пазарджишкият районен съд

РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление №23-1818-000761/ 15.01.2024г. на Началник РУ в ОДМВР Пазарджик, РУ Пазарджик, с което на К. С. П., ЕГН ********** от гр.*********************** е наложена глоба в размер на 200лв. и е лишен от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Осъжда ОД на МВР Пазарджик да заплати на К. С. П., ЕГН ********** от гр.*********************** сумата от 700лв. разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5