Решение № 5309 от 26.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5309 гр. София, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110120369 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, с която са предявени срещу ответника В. И. П. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземанията на ищеца спрямо ответника, за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 07.09.2023 г. по ч.гр. д. 47769/2023 г. на СРС, 76 с-в., а именно:

- 17 063,00 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 7053218219 / 26.10.2021 г., ведно със законна лихва за период от 28.08.2023 г.- датата на депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането;

- 1 838,09 лв., представляваща договорна лихва за период от 05.03.2023 г. до 25.07.2023 г.

- 274,50 лв., представляваща мораторна лихва за период от 05.03.2023 г. до 15.08.2023 г.

Ищецът твърди, че на 26.10.2021 г. сключил с ответника договор за потребителски кредит № 7053218219 за сума в размер на 20 735,48 лв. Заедно с договора ответникът е сключил и застраховка Bank пакет на стойност 479,53 и Bank пакет 3 + сметка на стойност 5 255,95 лв., с които общото задължение по договора било в размер на 33 853,92 лв. Сумата била разсрочена с 48 погасителни вноски, всяка от които по 705,29 лв. Кредитът бил изцяло усвоен.

Твърди, че ответникът е допуснал просрочие в изплащане на вноски с падежи 05.03.2023 г.; 05.04.2023 г. и 05.05.2023 г., поради което кредитът бил обявен за изцяло предсрочно изискуем. Твърди уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението по договора да е получено лично от ответника.

Поради неизпълнение на задълженията от страна на ответника за погасяване на задълженията, ищецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на осн. чл. 417 ГПК, по което заявление е образувано 1 ч.гр.д. № 47769/2023 г. по описа на СРС, 76 с-в, в хода на което е издадена заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417 ГПК от дата 07.09.2023 г. и изпълнителен лист.

Срещу издадената заповед за незабавно изпълнение е подадено възражение от дата 17.11.2023 г., поради което и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК са предявени настоящите искове.

Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Не оспорва наличието на договорно правоотношение по сключения договор за кредит с описаните в исковата молба параметри.

Твърди, че е заплатил в полза на ищеца-кредитополучател сума в общ размер на 15 0001,91 лв. /от които 50 лева след образуване на настоящото исково производство/, равняваща се по размер на дължимата главница по договора в размер на 15 000 лв.

Навежда подробни правни доводи за недействителност на сключения договор за потребителски кредит. Сочи, че изчисления по договор ГПР е в нарушение с императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1т. 10 ЗПК. Твърди, че погрешно застрахователната премия е включена към главницата по кредита, а не към разходите по договора, което представлявало нарушение на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Поддържа, че сключеният договор е недействителен на основание чл. 23 ЗПК, поради което кредитополучателят дължи връщане единствено на главницата по кредита, за която се твърди да е заплатена.

Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните, както и като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.

За основателност на иска за реално изпълнение по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД ищецът следва да докаже следните предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за предоставяне на потребителски кредит, с посоченото в исковата молба съдържание; 2/ кредиторът да е предоставил, съответно, длъжникът да усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит; 3/ Осъществяването на предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на задължението по целия кредит, както и надлежното й обявяване на длъжника; 4/ клаузите от договора да са индивидуално уговорени.

В тежест на ответника, при доказване на посочените обстоятелства, е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже възникването на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на лихвата.

В тежест на ответника при доказване на горното е, че е извършил плащане.

С изготвения по делото окончателен доклад съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, е обявил като безспорни между страните и ненуждаещи 2 се от доказване обстоятелствата, че страните са сключили договор за потребителски кредит № 7053218219, а заедно с договора ответникът е сключил и застраховка Bank пакет на стойност 479,53 и Bank пакет 3 + сметка на стойност 5 255,95 лв.

Освен безспорния им характер, горните обстоятелства се установяват и от приетия препис от Договор за потребителски кредит, в който е посочено, че размерът на кредита е 15000 лева, общ размер на застрахователна премия от 5735.48 лева, от която затраховка Bank пакет 3 сметка (bill) в размер на 479.53 лева и застраховка Bank пакет 3 КРЕДИТ + сметка (bill) в размер на 5255.95 лева, общ размер на кредита – 20735.48.

Съгласно чл. 7.2.3 в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл.

19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка /конкретните застраховки/, се превежда от кредитора, за сметка на потребителя, по банковата сметка на съответния застраховател, респективно по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписване на договора.

В чл. 9.1 е посочено, че лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент, е 26.53 %.

Съгласно чл. 10 от договора годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 към ЗПК начин е 29.48 %.

Общата дължима сума от потребителя е 33853.92 лева.

Съгласно чл. 19 от договора за кредит, при сключването на този договор потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а по свое желание и собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключването на договора.

Също така няма спор и от приетите по делото писмени доказателства се установява, при сключването на договорите за застраховка, ответникът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е действал в качеството си на застрахователен агент, а застраховател е Cardif Assurances VIE SA, Франция.

От приетата и кредитирана от съда ССчЕ се установява, че съгласно счетоводните записи на ищеца, застраховката в размер на 5735.48 лева е включена в размера на кредита /15000 лева/ и общият размер на главницата е 20735.48 лева. В деня на усвояване на кредита, сметката на ответника е дебитирана със сумата на застрахователната премия, която е преведена по сметка на застрахователното дружество.

Експертът е посочил два варианта на изчислени на процесния ГПР по кредита, като съдът намира за релевантен посочения втори такъв, съгласно 3 който, при приемане, че сумата за застраховка представлява разход по кредита, годишният процент на разходите възлиза на стойност 59.73 %.

Вещото лице е посочило, че общата сума, която кредитополучателят е изплатил на „Ти Би Ай Банк“ АД за погасяване на задълженията по Договора за потребителски кредит са размер на 9377.72 лева.

Не се оспорва от ищеца, а и се установява от представеното по делото платежно нареждане на л. 81, че ответникът е заплатил по сметна на ищеца в хода на настоящото производство /на 05.08.2014 г./ сумата от 50 лева.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху действителността на процесния договор за паричен заем, съобразно наведените с отговора на исковата молба възражения.

В тази насока, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребитеския кредит "договорът за потребителски кредит" е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са "потребителят" и "кредиторът", като "потребител" е всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а "кредитор" е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията, се установява, че същият представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Кредитополучателят е физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което същата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно банката е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.

Съдържанието на договора сочи на съглашение, по силата на което кредиторът /банка/ се задължава да предостави на потребителя – физическо лице, кредит /потребителски кредит/ за общо ползване /за задоволяване на лични нужди/, като не са налице изключенията по чл. 4 от ЗПК.

При така възприетото съдът приема, че за валидността на този договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, които имат императивен характер.

Съдът намира доводът на ищцата за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради невключване на застрахователната премия в годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита за основателен.

Съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК , годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, 4 възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съдържанието на термина „общ разход по кредита за потребителя“ е изяснено с пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

От така изложените императивни норми следва изводът, че застрахователните премии представляват общ разход по кредита за потребителя, който следва да бъде включен в състава на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, в случаите, в които сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаване на кредита или задължително условие за ползване на кредита при конкретните параметри /напр. срок на договора, размер на възнаградителната лихва и на допълнителните разходи и пр./.

Разпечатката съдържа 48 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/010e2440-6143-413c-90b6-ba55f037542e