Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3239 от 04.12.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3082/2025
Вид
Определение № 3239
Подписан
04.12.2025
В сила
30.03.2026
Състав
Светлин Михайлов, Цветомира Петкова Кордоловска Дачева, Даниела Христова

Цитирани разпоредби

  • чл. 275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2в · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3239 гр. София, 04.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно частно гражданско дело № 20251000503082 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 2 74 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 94069/06.08.2025г. от З. К. С. против Определение № 14621/ 31.07.2025г., постановено по гр.д.№ 6961/2023г. на СГС, в ЧАСТТА, в която производството по делото е прекратено по отношение на единия ответник-Софийски районен съд.

В жалбата се твърди, че в обжалваната част Определението е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че становището на Софийски градски съд, че щом актът не е отменен, не може да се търси отговорност по чл. 45 ЗЗД спрямо институцията, противоречи на Решение № 110/14.06.2013г. по гр.д.№ 93/2012г. на ВКС, IV Г.О., както и на Определение №

189/17.08.2022г. по ч.гр.д.№ 2246/2022г. на ВКС Първо Г.О.и др.

Жалбоподателят навежда още, е е нарушен и чл. 6 ЕКПЧ и чл. 47 от Хартата на правата на човека.Моли Определението в обжалваната част да бъде отменено.

Отговор на жалбата не е постъпил от насрещната страна.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

1

Разгледана по същества жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Пред Софийски градски съд е предявена искова молба с правно основание чл. 45 ЗЗД от З. С./с уточнение към нея от 19.12.2024г./ срещу Софийски районен съд и К. Д., с искане ответниците да бъдат осъдени да му платят сумата от 25 100 лв.-обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 2 333.67 лв.-обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на допуснати от тях процесуални нарушения по гр.д.№ 79 368/2018г. по описа на СРС, довели до незаконосъобразно решение.

Предявеният иск срещу Софийски районен съд е недопустим по следните съображения:

В настоящият случай се претендира ангажиране на отговорност на Софийски районен съд за твърдени незаконосъобразни действия от страна на съдия, разглеждал гр.д.№ 79368/2018г. по описа на СРС.

Както е разяснено в Решение № 50058 от 07.07.2023 г. по гр д. № 3192/2022 г. на ІІ г.о. и в актовете, към които то препраща ( решение № 110 от 14.06.2013 г. по гр.д. № 93/2012 г., Определение № 534 от 13.12.2019 г. по ч.гр.д. № 4266/2019 г. на IV г.о., решение № 348 от 08.01.2018 г. по гр.д. № 495/2017 г. на ІV г.о., Определение № 189 от 17.08.2022 г. по ч.гр.д. № 2246/2022 г. на І г.о.), при наличието на функционален имунитет искът по чл.

45 ЗЗД срещу магистрат е процесуално недопустим, но това не изключва изобщо отговорността на съдилищата и другите органи на съдебната власт за техни противоправни действия и бездействия, от които са произтекли вреди.

Специално уредените хипотези на такава отговорност са при разглеждане на делата в неразумен срок по чл. 2б ЗОДОВ и при нарушаване правото на Европейския съюз по чл. 2в ЗОДОВ. Извън тези уредени в ЗОДОВ хипотези, съдилищата носят отговорност за вреди от влезли в сила неправилни актове, когато неправилността е предварително установена по надлежния ред и актът е отменен. Не може да се търси отговорност на държавата чрез съда за всеки влязъл в сила акт, който страната счита за незаконосъобразен, тъй като правилността на съдебните актове е обект на контрол в производствата по обжалването им. За да възникне основание за отговорност е необходимо противоправността (неправилността) на влезлия в сила акт да е установена чрез някой от предвидените в процесуалните закони способи - по реда на извънинстанционните производства за отмяна на влезли в сила решения, каквито са уредени както в ГПК, така и в АПК. В случая ищецът З. С. твърди, че СРС е нарушил ЕСПЧ, твърденията му за конкретни нарушения, допуснати от СРС, са за процесуални нарушения, които са довели 2 до неправилен краен съдебен акт. Този твърдян неправилен съдебен акт обаче, не е отменен по надлежния ред, по който да е установена и неговата неправилност. Затова законосъобразен е изводът на СГС, че производството по отношение на СРС като ответник е недопустимо и следва да бъде прекратено.

Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а Определение № 14621/ 31.07.2025г., постановено по гр.д.№ 6961/2023г. на СГС, в ЧАСТТА, в която производството по делото е прекратено по отношение на единия ответникСофийски районен съд.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 14621/ 31.07.2025г., постановено по гр.д.№ 6961/2023г. на СГС, в ЧАСТТА, в която производството по делото е прекратено по отношение на единия ответник-Софийски районен съд.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3