Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 13.01.2023, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
799/2022
Подписан
13.01.2023
В сила
13.01.2023

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.221 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.56, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.37а, ал.3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.37а, ал.4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.37б, ал.1 и ал.3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.37б, ал.1 и ал.3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.37в · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.37в, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.37в, ал.1 и ал.3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.37в, ал.3, т.2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.37в, ал.4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §2ж · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл.69 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.69, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.70 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.70, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.72, ал.2 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.72, ал.2, т.1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.72, ал.3 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.75б · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№ 32/13.01.2023г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Хасково, в открито заседание на девети ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: Ива Байнова

Членове: Росица Чиркалева

Павлина Господинова при секретаря Ивелина Въжарска......…...……………………………..и в присъствието на прокурора Цвета Пазаитова…….…………...................……………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова касационно адм. дело № 799 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Х.А.П. ***, против Решение №95/16.06.2022г., постановено по гр. д. №32/2022г. по описа на Районен съд

– Свиленград.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано с доказателствата и фактическата обстановка, установени по делото, постановено в нарушение на материалния закон – ЗСПЗЗ и Правилник за прилагането на ЗСПЗЗ, и издадено при съществено нарушение на процесуалните правила по НПК. Сочи се, че в решението си съдът не обсъдил всички спорни факти и обстоятелства относно редовността и законосъобразността на издадената Заповед №ПО-09-535/29.09.2021г. на Директора на ОД „Земеделие“ –

Хасково. На първо място, срокът за изготвяне на служебно разпределение бил до 15 септември, а видно от събраните доказателства комисията заседавала на 17 септември, т.е. два дни след крайния срок за изготвяне на служебно разпределение, на което заседание било взето решение да бъдат удовлетворени заявленията за отказ от участие в процедурата за изготвяне на служебно разпределение на масиви за ползване на земеделски земи за стопанската 2021/2022 г. в землището на гр.И..

На второ място, на 27.09.2021г. бил изготвен проект за разпределение на масивите за ползване на стопанската 2021/2022г. за землището на гр.И., т. е. 12 дни след крайния срок за неговото изготвяне, определен в ППЗСПЗЗ. На трето място, съгласно чл.72, ал.3 от ППЗСПЗЗ, срокът за изготвяне на предварителния регистър на имотите, въз основа на декларациите по чл.69 и заявления по чл.70 от ППЗСПЗЗ, бил до 01 август, като промени в него можело да се правят до 15 август включително и такива, свързани с желанието на всеки подал декларация или заявление за участие или неучастие в доброволното споразумение, респективно служебното разпределение, а видно от приложения по делото регистър, същият бил датиран от 08.12.2021г., т.е. след като била подадена жалбата и съдът изискал от ОД „Земеделие“ – Хасково да бъдат представени всички документи, свързани със служебното разпределение за землището на гр.И. и повече 4 месеца след крайния срок за неговото изготвяне. Освен това, съгласно чл.72, ал.2, т.1 от ППЗСПЗЗ Общинската служба по земеделие изготвяла предварителния регистър на имотите въз основа на декларациите по чл.69 и заявленията по чл.70, а не въз основа на заявления по чл.56, ал.1 от АПК. С цел да се легитимират подадените заявления за отказ от участие в служебно разпределение от изключените от разпределението участници, комисията приела заявления от тези ползватели, неотговарящи нито по форма, нито по съдържание на определените за това в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ заявления и декларации, с които се декларира/заявява желанието за участие или неучастие в споразумение/разпределение в срок до 31 юли. Още повече, че тези заявления били подадени след изтичане на срока за изготвяне на служебно разпределение, а именно 15 септември. На следващо място, неоснователно било вземането под внимание на заявления за отказ от участие в споразумение, дори то да е служебно, след като вече участникът декларирал или заявил желание за участие или неучастие в срок до 31 юли на годината, както било регулирано в чл.37б, ал.1 и ал.3 от ЗСПЗЗ всеки собственик и ползвател на земеделска земя да заявява чрез декларация по чл.69 от ППЗСПЗЗ или чрез заявление по чл.70 от ППЗСПЗЗ, с които заявява дали ще участва или не в споразумение по чл.37в ЗСПЗЗ, с приложен към заявлението опис на имоти за участие в масиви за ползване, съгласно регистрираните в общинската служба по земеделие договори и/или документи за собственост. Декларацията или заявлението се подавала в срок до 31 юли лично или чрез пълномощник и важала за следващата стопанска година. Нямало опция преди изготвяне на доброволно споразумение или служебно разпределение да се подава „изрично заявление“ за отказ от участие. Тази възможност била изчерпана с подаването на декларация по чл.69 ППЗСПЗЗ или чрез заявление по чл.70 ППЗСПЗЗ до 31.07.2021г. На следващо място се навеждат доводи, че разпределението пропорционално на „белите петна“ не се отнасяло като пропорция към общата обработваема земя в землището, а към обработваемата площ на ползвателите, които участват в споразумението или разпределението. Разпределението на „белите петна“ се извършвало между всички участващи в споразумението/разпределението, с цел да се обработват тези „бели петна“ срещу заплащане на съответния наем, в процентно съотношение на заявените от тях обработваеми площи. В случая, като не били разпределени пропорционално „белите петна“, тези, които не били разпределени, се ползвали от определени хора безвъзмездно, което било в противоречие с целта на ЗСПЗЗ. Твърди се, че никога до сега, откакто се изготвяли споразумения, не оставали неразпределени „бели петна“. Дори в случай, когато имало само един желаещ да участва в споразумение по чл.37 в от ЗСПЗЗ в едно землище, на него му се разпределяли всички „бели петна“ в съответното землище. Неясно било защо в случая не било направено същото и не били разпределени всички „бели петна“ между участващите в разпределението, а някакъв минимален процент от наличните. На следващо място се коментира назначената съдебно-техническа експертиза, като се навеждат доводи, че районният съд не взел предвид всички направени от вещото лице изводи, като в тази връзка се сочи, че вещото лице изрично посочил, че П. бил ощетен с 116,26 декара.

По подробно изложените съображения се моли за отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго, с което да се отмени изцяло Заповед №ПО-09-535/29.09.2021г., като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на разноските по делото.

Ответникът –

Директор на ОД „Земеделие“ – Хасково, в представена чрез процесуален представител писмена молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира касационната жалба за основателна.

Счита решението на Районен съд – Свиленград за необосновано. Доводите, които били наведени в касационната жалба, били наведени и пред районния съд, но останали необсъдени от същия, затова се сочи, че решението било необосновано и се моли да бъде отменено.

Настоящата инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл.

218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Свиленград е образувано по повод подадена жалба от Х.А.П. срещу Заповед №ПО-09-535/29.09.2021г., издадена от Директор на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково. С тази заповед, на основание чл.3, ал.4 от Устройствения правилник на Областните Дирекции „Земеделие“ и чл.37в, ал.4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), въз основа на представен доклад на комисията по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ, определена със Заповед №РД-07-31 от 05.08.2021г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково, съдържащ проект за разпределение за землището на гр.И., общ.И., обл.Хасково, Директор на ОД „Земеделие“ – Хасково нарежда следното:

Разпределението на масивите за ползване за стопанската 2021/2022 година и на имотите по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ в границите на определените масиви в землището на гр.И., общ.И., обл.Хасково, да е в съответствие с проекта за разпределение, който да се счита за неразделна част от заповедта. Посочено е, че неразделна част от заповедта представлява и доклада на комисията по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ, назначена със Заповед №РД-07-31 от 05.08.2021г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково. За имотите с начин на трайно ползване „полски пътища“ и „напоителни канали“, които не функционират, попадащи в масиви за ползване на съответния ползвател, ще бъде приложена процедурата, уредена в чл.75б от ППЗСПЗЗ.

С Решение №95 от 16.06.2022г. , постановено по гр. д. №32 по описа за 2022г. на Районен съд – Свиленград, съдът отхвърля жалбата на Х.А.П. срещу Заповед №ПО-09-535/29.09.2021г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково и осъжда Х.А.П. да заплати на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково сумата от 150 лв. – разноски по делото.

За да постанови решението си, съдът е приел, че принципът, залегнал в ЗСПЗЗ, е че масиви за ползване на земеделски земи се създават по споразумение между собствениците и/или ползвателите. Доброволно се създавали масивите за ползване на земеделски земи от техните собственици и ползватели в землището, а служебно разпределение на масивите за ползване се правело, само ако има заявления за създаване на масиви, но не е изготвено доброволно споразумение от участниците в процедурата в определения в закона срок или ако доброволното споразумение обхваща две трети от определената по реда на §2ж от ДР на ЗСПЗЗ площ, то останалата една трета се разпределя служебно. Съдът е посочил, че ЗСПЗЗ не съдържа забрана за оттегляне на първоначално подадената декларация, с която ползвател е направил искане да участва в създаването на масиви за ползване на земеделски земи. По тази причина била приложима общата разпоредба на чл.56, ал.1 от АПК. Не било необходимо ЗСПЗЗ изрично да позволява оттегляне на искането за участие в създаването на масиви, тъй като съгласно АПК следвало да не го забранява. Липсвало в ЗСПЗЗ и ограничение такова оттегляне да бъде направено в определен срок. Това можело да стане във всеки момент до подписването от всички ползватели на доброволно споразумение или до издаването на заповед за създаване на масиви въз основа на служебно разпределение. Съгласно чл.56, ал.1 от АПК било достатъчно в ЗСПЗЗ да не се съдържа забрана в обратен смисъл. По тази причина следвало да се приеме, че след като 14 ползватели десезирали административния орган, то те вече не следвало да участват в административното производство по създаване на масиви. В това производство следвало да продължат да участват останалите ползватели, които не са десезирали органа, както правилно преценила комисията. Съдът е приел също, че при извършване на служебното разпределение, правилно комисията разпределила между участниците в производството по създаване на масиви, които са подали своевременно искания и не са ги оттеглили, т. нар. „бели петна“. По отношение на разпределението на площите по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ съдът посочил, че вещото лице пояснило в съдебно заседание, че площите са разпределени пропорционално на заявените площи от ползвателите, но са „непропорционални“, поради това, че не са изчислени с математическа точност.

Според съда, разликите в математическите изчисления са несъществени, така че те не опорочават административната процедура и допуснатите математически неточности не представляват порок на обжалваната заповед, който не е толкова съществен, за да доведе до отмяна поради нейна незаконосъобразност. Отделно от това, доколкото „белите петна“ били със значителни размери, никога не било възможно даден ползвател да бъде настанен в „бели петна“ и земята, която му е предоставена, точно да отговаря на неговите права. Същевременно, видно от заключението на СТЕ разпределените на жалбоподателя „бели петна“ били с 0.133 дка повече, т.е. правата му не били нарушени. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорваната заповед, поради това, че в извършеното служебно разпределение не били включени всички „бели петна“ в землището на гр.И., а само тези, попадащи в масивите на ползвателите/собственици, неоттеглили исканията си за участие в административната процедура, като е мотивирал съображенията си.