Решение № 415 от 08.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 415 гр. София, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20241001000282 по описа за 2024 годИ.

Производството е по реда на чл.258 на ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от „МК логистик“ ЕООД, с която обжалва решение № 22 от 05.01.2024 г., постановено по т. д. № 667/22 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 17 състав, с което съдът е отхвърлил предявените от „МК логистик” ЕООД срещу Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане” АД искове, както следва: иск с правно основание чл. 435 КЗ за осъждане на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане” АД да заплати на „МК логистик” ЕООД сума в размер на 50 044.16 лв., представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по договор за застраховка „Отговорност на превозвача“, сключена със застрахователна полица № 0310-020-2021-00046/ 29.06.2021 г. между Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане” АД, като застраховател, и „МК логистик” ЕООД, като застрахован, за осъществено на 10.09.2021 г. застрахователно събитие, представляващо ангажиране на договорната отговорност на застрахования, в качеството му на превозвач, за обезщетяване на вредите, причинени в резултат на липса на стоки, представляващи уреди и части, опаковани в 9.5 броя палета, настъпила по време на извършения от „МК логистик” ЕООД автомобилен превоз на стоките, който му е възложен по силата на сключен с „А. Щил АД и Ко“ Командитно дружество договор за превоз по маршрут от Лудвигсбург, Германия до Кембърли, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане” АД да заплати на „МК логистик” ЕООД сума в размер на 2 974.85 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на застрахователното обезщетение, начислено за периода от 10.09.2021 г. до 11.04.2022 г. и е осъдил на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „МК логистик” ЕООД да заплати на Застрахователно 1 акционерно дружество „ОЗК Застраховане” АД сума в размер на 7 600 лв., представляваща направени по делото разноски.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно тълкуване на събрания по делото доказателствен материал и в нарушение на материалния закон. Твърди, че по делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че между „МК Логистик“ ЕООД и ответното застрахователно дружество „ОЗК Застраховане“ АД е бил сключен договор за застраховка, обективиран в застрахователна полица № 0310-020-202100046/29.06.2021 г., с период на застрахователно покритие от 30.06.2021 г. до 29.06.2022 г. по силата на която застрахователят се е задължил да отговаря пред трети лица, в случай че превозвачът "МК Логистик" ЕООД им причини вреди. Предмет на този договор е застраховане на отговорността на застрахования, в качеството му на превозвач, която той носи към трети лица за цялостна или частична липса или повреда на превозваните товари, която възниква на основание нормите от глава четвърта от Конвенцията за международен автомобилен превоз на товари, нормите на ТЗ и нормите на Закона за автомобилните превози. Твърди, че договор за застраховка, сключен между превозвача и застраховател с предмет на застраховката отговорността на превозвача за вреди от липса или повреда на стоката, нанесени от превозвача на трети лица при осъществяване на търговската му дейност по превоз на стоки по занятие, притежава характеристиките на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, като предмет на такъв договор е рискът от възникване на отговорност на превозвача на основания, произтичащи от неизпълнение на договора за превоз, за вреди, които не могат да бъдат предварително определени. Твърди, че когато обект на застраховането са стоки и товари, за превоза на които се прилагат правилата на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, както е в случая, отговорността на застрахователя по застраховка „Отговорност на превозвача” е обусловена от отговорността на превозвача по Конвенцията, като цитира практика на ВКС. Твърди, че ответникът не оспорва фактите, като оспорва само настъпилото застрахователно събитие да представлява покрит риск по процесната застраховка, позовавайки се на чл. 5, т. 16 от общите условия към застрахователния договор. В тази връзка твърди, че използваните в разпоредбата понятия, „неохраняем паркинг“ и „оставяне без охрана“ не са конкретизирани, същите са с неустановен обем, а ответникът, чиято е доказателствена тежест във връзка с направените от него възражения е възложено установяване на посочените обстоятелства, такова установяване не беше направено. Твърди, че в случая се касае за възражение по чл.

395, ал. 4 КЗ, което е допустимо съгласно чл. 432, ал. 2 КЗ - когато застраховката не е задължителна. В тези случай, застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" може да прави възраженията, които произтичат от застрахователния договор, с изключение на възраженията по чл. 395, ал. 6 и 7 и чл. 430, ал. 1, т. 1 - 4 и ал. 2 КЗ. Твърди, че при действащия КЗ отказът за изплащане на застрахователно обезщетение е свързан с доказване, че събитието е следствие от неизпълнение на задълженията на застрахования (неизпълнението е довело до настъпване на събитието) и следователно наличието на причинно - следствена връзка е включено от законодателя като елемент от фактически състав на правото на застрахователя. Твърди, че ответника по делото, на който е възложена доказателствената тежест, не ангажира доказателства, от които да се установи положителния факт, че в рамките на маршрута на товарния автомобил и/или в близост до паркинга, на който същият е спрял за престой с оглед извършване на законово регламентираната почивка е имало друг паркинг, който застрахователя би приел, че отговаря на неговите изисквания за охраняем такъв съобразно ОУ към застраховката, както и че въпреки наличието на такъв паркинг, шофьорът не е спрял за престой на него, а по своя инициатива е предпочел процесния паркинг. Твърди, че отказът за плащане на застрахователно обезщетение е предвиден само, като правна възможност, а не безусловно. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното като незаконосъобразно и вместо него постанови 2 ново, с което да уважи предявените искове, като претендира и разноски.

Въззиваемият ЗАД „ОЗК Застраховане” АД оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Твърди, че събитието изцяло попада в посочената хипотеза на чл. 5, т. 16 от Общите условия. Твърди, че посочената клауза урежда хипотеза на уговорен между страните случай на изключен от застрахователното покритие риск, че в конкретната хипотеза изобщо няма да възниква задължение за заплащане на обезщетение, като съдът правилно е приел, че оспорената клауза нито е недействително, нито противоречи на добрите нрави, както необосновано се твърди от страна на ищеца. По отношение на възражението, че понятията „неохраняем паркинг“ и „оставяне без охрана“ не са конкретизирани и са с неустановен обем твърди, че е недопустимо, поради фактът, че въззивникът за първи път въвежда такова възражение с подадената жалба. Твърди, че посочените зони не се считат за “сигурни” поради липсата на бариера по периметъра, контролиран вход-изход, постоянна охрана на мястото и др. В тази връзка акцентира на изложеното в аварийния протокол където е посочено, че обичайно крадците се насочват към подобни зони именно поради ограничена охрана и естествен бърз достъп до главния път. От друга страна твърди, че щетите са уредени от трето лице, което предпоставя неоснователност на предявеният иск, като това обстоятелство се установява от заключението на назначената ССчЕ. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното като правилно и законосъобразно и претендира разноски.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 22 от 05.01.2024 г., постановено по т. д. № 667/22 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 17 състав, че съдът е отхвърлил предявените от „МК логистик” ЕООД срещу Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане” АД искове, както следва: иск с правно основание чл. 435 КЗ за осъждане на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане” АД да заплати на „МК логистик” ЕООД сума в размер на 50 044.16 лв., представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по договор за застраховка „Отговорност на превозвача“, сключена със застрахователна полица № 0310-020-2021-00046/ 29.06.2021 г. между Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане” АД, като застраховател, и „МК логистик” ЕООД, като застрахован, за осъществено на 10.09.2021 г. застрахователно събитие, представляващо ангажиране на договорната отговорност на застрахования, в качеството му на превозвач, за обезщетяване на вредите, причинени в резултат на липса на стоки, представляващи уреди и части, опаковани в 9.5 броя палета, настъпила по време на извършения от „МК логистик” ЕООД автомобилен превоз на стоките, който му е възложен по силата на сключен с „А. Щил АД и Ко“ Командитно дружество договор за превоз по маршрут от Лудвигсбург, Германия до Кембърли, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане” АД да заплати на „МК логистик” ЕООД сума в размер на 2 974.85 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на застрахователното обезщетение, начислено за периода от 10.09.2021 г. до 11.04.2022 г. и е осъдил на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „МК логистик” ЕООД да заплати на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане” АД сума в размер на 7 600 лв., представляваща направени по делото разноски.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 29.06.2021 г., между ответника ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, като застраховател, и „МК логистик“ 3

ООД, като застрахован, е сключен договор за застраховка със застрахователна полица № 0310-020-2021-00046, която е представена по делото неподписана от страните. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че застрахователния договор е сключен при установени от ЗАД „ОЗК Застраховане” АД общи условия, при които това дружество сключва договори за застраховане на „Отговорност на превозвача при международен автомобилен превоз на стоки” и „Отговорност на превозвача при вътрешен превоз на товари“, което обстоятелство се потвърждава от застрахователната полица, в която е записано още, че тези общи условия представляват неразделна част от договора, че застрахованият е запознат с тях и че ги приема.

Тълкуването на клаузите на договора и общите условия на застрахователя при условията на чл.20 а от ЗЗД налага логичен извод, че предмет на този договор е застраховане на отговорността на застрахования, в качеството му на превозвач, която той носи към трети лица за цялостна или частична липса или повреда на превозваните товари, която възниква на основание нормите от глава четвърта от Конвенцията за международен автомобилен превоз на товари, нормите на ТЗ и нормите на Закона за автомобилните превози. С оглед на това застрахователят се е задължил да покрие в рамките на уговорените лимити риска от възникване на отговорност на застрахования в качеството му на превозвач за обезщетяване на вредите, претърпени от трети за застрахователния договор лица, с които застрахованият е сключил договор за превоз, които вреди са причинени в резултат от липсата или повредата на товара, настъпила по време на изпълнение на възложения с договора превоз.