Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1439 от 26.11.2025, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 4412/2024
Вид
Решение № 1439
Подписан
26.11.2025
В сила
30.04.2026
Състав
Мира Мирчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13, ал. 4, изр. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал. 2, т. 9 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 и сл. · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 1439 гр. Пазарджик, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20245220104412 по описа за 2024 година взе предвид:

Производството е образувано по иск, предявен от "АПС Бета България" ЕООД - гр. София срещу С. С. К. от с. С., общ. С., за признаване за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер 2926,57 лв., от които 1500 лв. главница, 475,04 лв. възнаградителна лихва и 951,53 лв. лихва за забава предмет на заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. 1501/2024 г. на съда.

В исковата молба се твърди, че между ответника и "Кредисимо" ЕАД на 23.02.2018 г. е сключен договор за потребителски кредит по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разС.ие. Длъжникът е попълнил формуляра за кандидатстване, предоставена му е цялата преддоговорна информация, спазени са изискванията на закона за съдържанието на договора. Разпоредбата на чл. 13, ал. 4, изр. 2 от ЗЕДЕП допуска страните да се съгласят да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. В случая извод за постигането на подобно съгласие може да се направи от общите условия. Дори обаче съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, договорите за заем са реални договори и следва да се считат за сключени с предаването на сумата. С договора били уговорени обезщетение за забава на всяка просрочена вноска, задължение на длъжника да заплати разноските, свързани с неизпълнението му. Ответникът сам е избрал да обезпечи задълженията си чрез поръчителството на "Ай тръст" ЕООД и по свой избор е сключил договор за предоставяне на поръчителство. Ответникът не заплатил в срок задълженията си и поръчителят платил вместо него, с което се суброгирал в правата на удовлетворения 1 кредитор. С договор за продажба на вземания (цесия) поръчителят "Ай Тръст" ЕООД прехвърлил вземането си към ответника на дружеството ищец. Длъжникът бил уведомен за цесията по ел. поща на адрес, посочен в договора, от цесионера, упълномощен за това от цедента.

Искът е с правно основание чл. 9 и сл. от ЗПК.

Ответникът не е намерен на адреса и му е определен особен представител. С отговора той оспорва иска както поради погасяване на вземането по давност, така и поради нищожност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство. Излага доводи за началния момент на давността - настъпването на изискуемостта, както и за нищожността, основани на невключването на разхода за възнаграждение за поръчителя в размера на разходите по кредита и в ГПР. Поръчителството и възнаграждението за него не са по избор на потребителя, а задължителни, и това е вижда от уговорката в него, според която няма обезпечение в срок - няма договор. Житейски нелогично и в непосилен срок е изискването за предоставяне на обезпечение, което се изисква, ако не бъде сключен договор с поръчителя. Сочи се решение на СЕС, според което конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита, водеща до неточно посочване на ГПР, се приравнява на непосочване на ГПР, което опорочава договора. Договорът за предоставяне на поръчителство на свой ред също е нищожна поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, изразяващо се в търсене на допълнителна печалба при липса на предоставени услуги.

В хода на делото страните поддържат становищата си.

Фактическата обстановка не е спорна, установява се от писмените доказателства и е следната:

Между страните Кредисимо EАД, ЕИК 175330437, в качеството на кредитодател, и С. С. К., ЕГН **********, в качеството и на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № 1032800 на 23.02.2018 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разС.ие /ЗПФУР/, по силата на който е получил сумата от 1500 лв., срещу което се съгласил да върне 16 броя вноски по 123.44 лева в срок до 20.06.2019 г., когато е падежирала последната вноска, при фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%.

На 23.02.2018 г. ответникът С. С. К., ЕГН **********, е сключил договор за предоставяне на поръчителство с дружеството Ай Тръст. По силата на договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице – Кредисимо, и да отговаря пред Кредисимо солидарно със С. С. К., ЕГН **********: за всички задължения по договора за кредит с Кредисимо така, както те са установени в договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от договора за предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от Кредисимо. На 23.02.2018 година Ай Тръст и Кредисимо са сключили договор за поръчителство, по силата на който Ай Тръст се е задължило спрямо Кредисимо за всички 2 задължения на С. С. К., ЕГН **********: по Договора за кредит. Ответникът С. С. К., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит.

Кредисимо е поканило Ай Тръст да плати всички изискуеми задължения на С. С. К., ЕГН:

********** по Договора за кредит на 18.02.2021 г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство Ай Тръст е изпратило уведомление до Длъжника на 18.02.2021 г., в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от Ай Тръст. На 23.02.2021 г. Ай Тръст е погасило дължимите от С. С. К., ЕГН: ********** на Кредисимо суми, както следва: 1. 1500 лeвa /главница/ по Договор за кредит; 2. 475,04 лeвa /договорна лихва/ за период 23.02.2018 г до 20.06.2019 година; 3. 951.53 лeвa /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/; С извършване на посоченото плащане „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството си на изпълнил задължението поръчител, на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор.

На 23.02.2021 г. Ай Тръст е уведомило по електронна поща длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на Ай Тръст в правата на кредитора Кредисимо, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 1758.08 лева, ведно със сумата от 401.95 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. С договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД, като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3, като вземането е описано в приложение към договора. Длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща, като цедентът упълномощил цесионера за уведомяването.

Заповедното производство е образувано на 15.04.2024 г.

При тези факти съдът направи следните правни изводи:

Искът е основателен само относно главницата по договора за кредит, тъй като договорът за кредит е нищожен. Възнаграждението по договора за поръчителство, уговорено формално в полза на трето лице – поръчителя, който е дружество, свързано с кредитодателя, и дължимо независимо дали длъжникът изпълнява точно, или не, е част от конструкция, целяща да се заобиколи забраната за надвишаване на максималния годишен процент на разходите, определена в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. При цялостния анализ на договора за кредит е видно, че сключването му и получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя. След като фактически представлява скрита допълнителна лихва – разход по кредита, възнаграждението за поръчителство следва да бъде включено в ГПР, а след като не е включено, клаузата с размера на ГПР едновременно е неравноправна на осн. чл. 143, ал. 2, т. 9 от ЗЗП, тъй като не позволява на потребителя да прецени действителните разходи, и нарушава чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което на основание чл. 22 от ЗПК прави договора за кредит нищожен. Нищожна като заобикаляща закона е и 3 уговорката за заплащане на възнаграждение от договора за предоставяне на поръчителство.

Ответникът С. К. дължи на върне на суброгиралия се в правата на кредитора поръчител, а след него – и на цесионера, ищец по делото, само онова, което е дължал и на първоначалния кредитор – чистата стойност на кредита, без лихви, съобразно чл. 23 от ЗПК. Съобщаването на цесията на К. преди завеждането на иска е без значение, тъй като не се твърди плащане на предходен кредитор. Давността по отношение на поръчителя е 5-годишна, тече от момента на плащането през 2021 г. и не е изтеккла до подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение през 2024 г. В случая не става дума за неоснователно обогатяване, каквото твърди особеният представител, а самото поръчителство не е недействително.

С оглед изложеното съдът

РЕШИ:

Признава за установено между страните, че ответникът С. С. К., ЕГН **********, с адрес в с. С., общ. С., ул. "****" № *, дължи на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133 със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В, сумата 1 500,00 лева (хиляда и петстотин лева), представляваща главница, по договор за кредит № 1032800, сключен на 23.02.2018 г. между ответника и "Кредисимо" АД, и договор за поръчителство и за предоставяне на поръчителство с поръчител "Ай Тръст" ЕООД, вземането по който е прехвърлено от платилия поръчител "Ай Тръст" ЕООД на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД чрез цесия и за което е издадена заповед за изпълнение № 868 от 16.04.2024 г. по ч.гр.д. № 1501/2024 г. на Пазарджишкия районен съд, като отхвърля иска за сумата 475,04 лева (четиристотин седемдесет и пет лева и 04 стотинки), представляваща договорна, възнаградителна лихва за период от 23.02.2018 г. до 20.06.2019 г., сумата 951,53 лева (деветстотин петдесет и един лева и 53 стотинки), представляваща законна лихва за период от 23.02.2018 г. до 02.04.2024 г., както и за законната лихва върху главницата.

Осъжда С. С. К. да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД разноски по заповедното производство в размер 59,75 лв.

Осъжда С. С. К. да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД разноски по исковото производство в размер 359,50 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пазарджик

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

4