Решение № 140 от 09.04.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Видин, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариела В. Йосифова при участието на секретаря ТОНИКА С. БАТИНЯНОВА като разгледа докладваното от Мариела В. Йосифова Административно наказателно дело № 20241320200094 по описа за 2024 година

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №К – 003945/20.12.2023год. на Директор на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на основание чл.45 ал.1 от Закона за потребителския кредит на “Юробанк България АД, правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ , е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.10а ал.2 от същия закон. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон, както и при съществено нарушаване правото на защита. Оспорва се по същество и констатираното нарушение като излага подробни доводи в тази насока.

За Директор на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН не се явява процесуален представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

“Юробанк България АД е правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, вписан в списъка на Българската народна банка на лицензираните банки и 1 клонове на чуждестранни банки в Република България. Същите са кредитна институция, която извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск, в стопанисван обект, находящ се в гр.Видин, ул. “Търговска“ №2.

На 25.04.2023 г. е извършена проверка във връзка с изпълнение на план програмата на КЗП по спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ , за която е съставен с Констативен протокол № К-2743602. По време на същата е изискано да бъдат предоставени договори за потребителски кредит, сключени в офиса в гр. Видин, като са предоставени единствено бланки образци за сключване на договори за потребителски паричен кредит. Поради което, с Констативен протокол № К-2743602/10.07.2023 г. е указано на кредитора да представи на 04.05.2023 г. в офиса на КЗП в гр. Видин два броя сключени договора от началото на м. април до датата на проверката. На посочената дата търговецът не се е явил нито са получавани изисканите документи и не е изпратил негов представител нито са получавани изисканите документи С писмо изх. № М-03-240/10.05.2023 г. отново са изискани два договора за потребителски кредит, сключени след 01.04.2023г. На 15.05.2023г. в КЗП Видин чрез куриер са получени документи, включително и договор за потребителски кредит с № PLUS-19921400/03.04.2023г., сключен в гр. Пазарджик и № PLUS19942167/20.04.2023г., сключен в гр. София. Извършена е втора проверка на 10.07.2023г. с Констативен протокол № К- 2743529 в обекта с цел, отново да се изиска да се представят два броя договора, сключени в офиса в гр. Видин през периода от 01.02.2023г. до 25.04.2023г.

На 14.07.2023 г. на електронната поща на РД Монтана са получени с вх. № М-03 240/14.07.2023г.

- Договор за потребителски кредит номер PLUS-19894672 от 22.03.2023г. със Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити;

- Договор за потребителски кредит номер PLUS-19942594 от 21.04.2023г. със Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.

Съгласно условията на Договор за потребителски паричен кредит PLUS - 19942594/ 21.04.2023г., на потребителя е предоставена сума в размер на 6 800 лв. за 60 месеца, с погасителна месечна вноска 197,62 лв. и обща стойност на плащанията 11857,20 лв. В договора в частта "Параметри и условие" е записано „Такса ангажимент 170,00 лв.“.

Съгласно т.2. на условията по договора: „Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, посочена в съответното поле, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1 т.5. от ЗПК, при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от Кредитополучателя при усвояване на кредита, като Кредиторът удържа сумата, посочена в поле „Такса ангажимент" от общия размер на кредита". Към договора за потребителски кредит е приложен Стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация за потребителски кредит, в Част III.

„Разходи по кредита" в т.4., на който също е посочена „Такса ангажимент: еднократна, 2,5% от размера на кредита; за този кредит 170,00 лв., удържа се от размера на кредита. Съгласно условието по т.2. на договора и Част III., т.4. на СЕФ, след удържане на „Такса ангажимент" 2 размерът на кредита за потребителски цели не е в размер на 6800 лв., а в размер на 6630 лв.

От проверения също в хода на проверката друг договор за потребителски кредит PLUS 19894672 от 22.03.2023г., също е констатирано , че е начислена „такса ангажимент“.

С оглед на горното актосъставителя е приел , че тези договорености касаят единствено изпълнението на задълженията на потребителя по договора. Поради което, не може да се приеме, че таксата ангажимент е допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК, за да бъде събирана от потребителя. Регламентираните в тази разпоредба на ЗПК допълнителни услуги са такива, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора. На следващо място, заплащането и начисляването на таксата, включително и начисляваната лихва върху нея, е действие на кредитора, което е свързано с усвояване и управление на кредита, тъй като същата се изисква задължително с договора за кредит и върху нея се дължи лихва.

Т.е. кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Фйненс С.А., клон България" КЧТ /с правоприемник "Юробанк България" АД/ изисква заплащане на непозволена в ЗПК такса за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и по този начин е нарушил разпоредбата на чл.10а, ал.2 от Закона за потребителския кредит.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Директор на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребителите, АУАН също е съставен от компетентно лице, видно от приложените по делото заповеди на Председателя на Комисията за защита на потребителите. В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Правото на нарушителя да узнае за какво нарушение му е съставен акта, обстоятелствата при които е извършено и да отстоява своята теза срещу това твърдение, не е нарушено.

С издаденото наказателно постановление на дружеството е вменено нарушение по чл.10а ал.2 от ЗПК. „БНП Париба Пърсънъл Фйненс С.А., клон България" КЧТ /с правоприемник "Юробанк България" АД/ е кредитна институция извършваща дейност по отпускане на кредити със средства, които са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, и има качеството „кредитор” по смисъла на чл.9 ал.4 от ЗПК Съгласно чл.10а ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но също така с ал.2 на същата разпоредба е въведено ограничение по отношение на таксите и комисионните, като такива не могат да бъдат изисквани за действия, свързани с усвояването 3 и управлението на кредита. В настоящата хипотеза по отношение на инкриминираните договори за потребителски кредит е изискано от потребителя заплащане на „такса ангажимент“ по кредитите, обект на проверката.

Дали процесната такса попада в разпоредбата на чл.10а ал.2 от ЗПК следва да се прецени въз основа на факта, дали същата е за действие по усвояване и управление на кредита.

Относно събирането на такса ангажимент за фиксиран лихвен процент, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т. 5 от ЗПК.

Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата, посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита. Съдът намира, че клаузата цели заобикаляне на изискванията на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, съгласно която кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не и такива за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Определянето на лихвения процент, е свързано със условията на договора и касае усвояването на кредита. В настоящия случай кредиторът не предоставя допълнителна услуга на длъжника по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, а като изисква заплащане на процесната такса заобикаля забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Не съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна на заемателя, а пряко касае действия по разглеждане на договора, риска, поради което се явява във връзка с усвояването и управлението на кредита.

Законът допуска събиране на такси и комисиони, които касаят само допълнителни услуги по договора, но не и такива, които касаят действия по разглеждане на договора, риска и др. подобни. След като тази такса не се изисква от всички потребители, а само от тези, на които е отпуснат кредит, то същата се явява такса, свързана с усвояването и управлението на кредита, а не е такава за отделна, допълнителна услуга.

С оглед изложените по-горе съображения, настоящият съдебен състав приема, че жалбоподателя в качеството си на кредитор е нарушил разпоредбата на чл.10а ал.2 от ЗПК и правилно е ангажирана отговорността му по реда на чл.55 ал.2 от ЗПК. Обжалваното НП е правилно и законосъобразно. Същото е постановено в съответствие с материалния закон и при липса на сочените в жалба съществени нарушения на процесуалните правила.

След като дружеството е изискало от потребителя такса, свързана с управлението и усвояването на кредита, същото действително е осъществило състава на нарушение по чл.10а, ал.2 от ЗПК, за което правилно е ангажирана неговата административно наказателна отговорност.

Законосъобразни се явяват и изводите на наказващият орган, че не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.Не са налице и условия за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като констатираното нарушение не се отличава с по-малка тежест от обичайните от този вид, което да обуслови извода за маловажност на случая.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а 4 жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №К – 003945/20.12.2023год. на Директор на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на основание чл.45 ал.1 от Закона за потребителския кредит на “Юробанк България АД, правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ , е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.10а ал.2 от същия закон..