Решение № 922 от 12.08.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 922 гр. София, 08.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Катерина Рачева

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20231000501439 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 260476 от 15 март 2023г. по гр. д. № 12316/2016г., Софийски градски съд, ГО, 2 състав е отхвърлил иска по чл. 2в, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) на „Норд Холдинг“ АД против Върховния административен съд за плащане на: 1. 474 407,11 лева - обезщетение за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз при постановяването на окончателно решение по адм. дело 2 327/2013г. на ВАС, образувано вследствие на обжалване от „Норд Холдинг“ АД на ревизионен акт, с който му е било отказано възстановяването на 474 407,11 лева ДДС; - 2. 144 851,92 лева - обезщетение за забава от 09.10.2013г. до подаването на исковата молба; осъдил ищеца да заплати на ВАС 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на „Норд холдинг“ АД срещу решението по гр. д. № 12316/2016г. на СГС, ГО, 2 състав. Поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като не е взето предвид, че ВАС е постановил решението си в явно нарушение на практиката на СЕС относно правото на приспадане на данъчен кредит и режима на ДДС, 1 понеже не е установена данъчна измама, с което противоправно му е причинил вреди. Иска отмяна на решението и уважаване на исковете.

Върховният административен съд е оспорил въззивната жалба – сочи, че ВАС е постановил решението си, след като е приел, че доставките, за които се претендира възстановяване на данъчен кредит, не са реално осъществени поради липса на доказателства за реалното им извършване, а не поради „ нередности“ у доставчиците, поради което няма отклонение от практиката на СЕС.

Прокуратурата в открито заседание пред въззивния съд взема становище, че жалбата на ищеца е неоснователна.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че ако няма реална доставка на стока или услуга, не възниква право на приспадане на

ДДС независимо от добросъвестността или недобросъвестността на лицето, търсещо приспадане на ДДС. Приел е още, че разглежданият случай е точно такъв – ВАС е счел, че не е имало реална доставка на услуга, а съдът в настоящото производство не е компетентен да преценява дали е имало или не доставка и като е потвърдил отказа на данъчната администрация за възстановяване на ДДС, ВАС не е бил длъжен и не е изследвал добросъвестността на ищеца, и правото на ЕС му е позволявало това. СГС се е позовал на чл. 63 от Директива 2006/112/ЕО данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са доставени.

Разпоредбата според СГС е ясна и не се нуждае от тълкуване, поради това за ВАС не е имало задължение да отправи преюдициално запитване до СЕС и затова ВАС не е нарушил правото на ЕС. Дори да се приеме, че нормата е била неясна, смисълът е бил изяснен с решение на СЕС по дело SGI и Valériane, C‑459/17 и C‑460/17, като изясненият смисъл е такъв, че ищецът не би могъл да претърпи вреди от неотправянето от ВАС на преюдициално запитване. Така съдът е обобщил, че няма предпоставки за уважаване на исковата претенция.

Въззивният съд, в упражнение на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, разяснени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че решението на първоинстанционния съд, предмет на обжалване, е валидно и допустимо, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото и за правилно.

Пред първоинстанционния съд са предявени на 10.10.2016г. искове по 2 чл. 4, § 3 ДЕС вр. § 6 ЗИДЗОДОВ (обн. ДВ, бр. 94 от 2019г.) за заплащане на обезщетения на имуществените вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз при осъществяване на правораздавателна дейност, съизмерени с непризнат данъчен кредит, и с обезщетение за забава. Иска се ангажиране на отговорността на държавата чрез процесуалния субституент правораздавателният орган, от чийто незаконен акт се твърди, че са причинени вредите.

Ищецът поддържа, че за определяне на задълженията му за ДДС за периода 01.05.2009 – 30.06.2009г. му е извършена ревизия от НАП, която основно обхващала сключен договор и два анекса към него, сключен с „Ка Продакшън“ ЕООД за рекламното му обслужване, и издадените 8 фактури по договора и анексите. Във фактурите било посочено като предмет „Плащане по договор от 05.03.2009г. за рекламна кампания“, като резултатите от ревизията били обективирани в ревизионен доклад. В хода на ревизията била назначена експертиза за оценка – пазарната цена на извършената услуга, изчислена на 1 200 000 лв. без ДДС, каквато стойност била изчислена и в назначената по делото експертиза. Ревизията приключила с ревизионен акт (РА), с който му било признато право на данъчен кредит в размер на 3 273, 63 лв. и 2 319, 36 лв., съответно за данъчния период м.05.2009г. и м.06.2009г., като му било отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 474 407, 11 лв. поради това, че не са реално извършени доставки поради липса на кадрова обезпеченост на дружеството – доставчик, съмнения относно завишена стойност на извършените услуги от „Ка Продакшън“ ЕООД, недоказаност на извършването на определени услуги от договорените. Актът е потвърден в обжалваната му част от административния орган – директорът на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ София. По адм. д. № 5733/2012г., I отд., 9 състав на АССГ жалбата му била отхвърлена. По делото е изслушана СОЕ, неоспорена от странитe, съгласно която фактурите, издадени през м.05.2009г. и м.06.2009г. по посочения договор и анекси, са отразени в отчетните регистри по реда на чл. 124 ЗДДС – дневници за продажба и справка – декларация на доставчика в съответните отчетни периоди, приходите са осчетоводени от доставчика, като дължимият ДДС по фактурите е платен на доставчика от ищеца, а получените суми осчетоводени по надлежния ред. Вещото лице е установило, че доставчикът е отразил насрещни разходи за закупуване на рекламно време - реклама и наем на офис.

3

Обобщено е в заключението, че получената услуга от ищеца е отразена и осчетоводена съгласно изискванията на закона, като по делото са представени документи за изготвения резултат от изпълнителя във връзка с предвидените дейности по договора. Съгласно СИЕ, заключението по която не било кредитирано, средната пазарна цена на представените услуги през м.05.2009г. и м.06.2009г. с оглед предмета и обхвата на услугите , е била в рамките на 1 000 000 лв. и 1 500 000 лв. без ДДС. АССГ констатирал, че доставчикът е декларирал извършени покупки, като за извършване на анализите и мониторинга са използвани подизпълнители и собствени ресурси. При направена насрещна проверка, АССГ е констатирал, че лицето, от което е закупено рекламно време, е представило договор между него и доставчика „Ка Продакшън“ ЕООД от 17.03.2009г., включващ в предмета си и организиране на рекламна кампания на рекламен клип на „Норд Холдинг“; установило се от обяснения на управителя на „Ра Лео Бърнет“ АД, че клипът е предоставен в готов вид от доставчика и е с продължителност 5 сек, като от сертификати било установено, че този клип е излъчен по БТВ 10 пъти и по Фокс Лайф 200 пъти. АССГ е стигнал до извод, че данъчният орган правилно е приел, че е завишена стойността на рекламната кампания по фактурите, като не е възприел заключението на СИЕ, назначена в съдебното производство, и на база приетата за реална стойност е счел, че ДДС е 3 273, 53 лв. – за м.05.2009г. и 2 319, 36 лв. – за м.06.2009г. Споделено е становището на НАП, че доставчикът и предходните доставчици не разполагат с кадрова обезпеченост за извършване на доставките, като фактът на плащане по фактурите не доказвал реалност на доставките. Съдът е приел още, че представената медийна стратегия, ситуационен анализ на медийна среда и рекламни концепции са представени едва в хода на съдебното производство и са изготвени за подкрепа на защитната теза на дружеството.

Решението на АССГ било обжалвано пред ВАС и с решение № 13020/09.10.20213г. по адм. д. № 2327/2013г., I отд. на ВАС го оставил в сила.

ВАС е приел, че фактурите не съдържат разбивка на стойности на услугите и от тях не може да бъде установен механизъм за оценяване на всяка услуга, а от страна на сайтове, за които се твърдяло, че е закупено време от медийни шопове, не са представили писмено потвърждение за излъчена реклама. ВАС е акцентирал върху факта, че доставчикът има само един служител на длъжност „куриер“, поради което липсва кадрова обезпеченост за доставката на 4 процесните услуги, липсват доказателства за реалност на извършените услуги , предметът на услугите е твърде широк, а доставчикът не е осчетоводил разходи във връзка с доставките – заплащане на труд и материали. ВАС е приел, че не са доказани твърденията за излъчване в интернет сайтове, за извършено медия планиране, изработка на рекламна стратегия, творчески концепции, създаване на медия планове, на аудио–визуални произведения, рекламирани произведения на възложителя, реклама в интернет, включваща онлайн реклама в определени региони на България и сътрудничество с големи онлайн медия групи, интернет медии и сайтове, като приел още, че правилно не са кредитирани частните документи, представени в хода на съдебното производство и непредставени в хода на ревизията. ВАС не обсъдил, според ищеца, повечето оплаквания на жалбоподателя, в т.ч. аргументи, основаващи се на константната практика на СЕС, постановена преди решението на ВАС и потвърдена и след постановяването му. В тази връзка ищецът се е позовал на решения, предхождащи решението на ВАС, решения по дела: С – 354/03, С – 355/03, С – 484/03; С – 439/04 и С-440/04; С – 80/11 и С- 142/11; С – 324/11; С – 285/11 (Боник, уреждащо съотношение между липса на реална доставка с данъчна измама); С – 643/11. Изследваният от ВАС проблем, поддържа ищецът, е в областта на косвеното данъчно облагане, уреден от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на ДДС, поспециално в нормата чл. 167, чл. 168, б“а“ от Директивата. Въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства е поискано от съда да се ангажира извъндоговорната отговорност на РБ като държава-членка чрез субституента й ВАС за вреди, причинени от нарушение на ПЕС като последна съдебна инстанция. Ищецът поддържа, че правото на приспадане на ДДС – дължим или платен за закупени стоки и за получени услуги представлява основен принцип на въведената от ПЕС обща система на ДДС. Ищецът сочи още, че ВАС е извършил едновременно две нарушения на ПЕС – явно несъобразяване с постоянната практика на СЕС, цитирана от ищеца, и неотправяне на преюдициално запитване, когато това е било задължително.

Във връзка с това изтъква, че право на приспадане на данъчен кредит може да се откаже, вкл. и поради липса на кадрова обезпеченост, когато въз основа на обективни данни се установи, че данъчнозадълженото лице (ДЗЛ), получило стоките и услугите, е знаело или е трябвало да знае, че сделката е част от данъчна измама, извършена от доставчика или друг стопански субект нагоре 5 по веригата; не може да се приеме излага ищецът, че неоказването на съдействие на данъчните власти от страна на предходните доставчици е част от данъчна измама, като това се отнася и за случаите, когато купувачът не е доказал нито произхода на стоките, нито, че доставчикът ги е притежавал, вкл., когато издателят на фактурата следва са се счита за несъществуващо лице и не може да се установи кой е действителният доставчик. Твърди се в исковата молба, че нито в данъчното административното производство, нито в решението на ВАС е извършен анализ налице ли е обективно установена данъчна измама. Обобщено е, че общият размер на вредите за ищеца възлиза на 474 407, 11 лв., като лихвите за забава, акумулирани върху тази сума, възлизат на сума в размер на 144 851,92 лв. за периода 09.10.2013г. до датата на подаване на исковата молба. Иска се от съда да осъди ответника да заплати на ищеца посочените суми, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното плащане, както и сторените по делото разноски.