Решение № 11 от 24.01.2022, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. гр.Несебър, 24.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно наказателно дело № 20212150201026 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от “В.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: град Несебър, улица *********, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала В.В. Л., срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия Г № 0028111 на ОДМВР Бургас, с който за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, във връзка с чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ, му е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 2 000 лева.

Жалбоподателят твърди, че Електронният фиш е незаконосъобразен. На първо място посочва, че с електронен фиш можело да се налага единствено наказание “Глоба”, но не и имуществена санкция, тъй като това било предвидено в чл.189, ал.4 от ЗДвП, и която глоба следва да се налага само на физически лица, но не и на юридически лица, каквото се явява дружеството-жалбоподател. Ако волята на наказващия орган е да бъде наказан управителя на дружеството – собственик на МПС, и като физическо лице, и негов законен представител, е следвало да му бъде наложена глоба в размер на 250 лева. Не е представен протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. В Електронния фиш не е посочено, че МПС е било в движение по време на установяване на нарушението, което е в несъоветствие с цитираната в него чл.638, ал.4 от КЗ и е в противоречие с чл.638, ал.1, т.2 от КЗ.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не се представлява нито от законен нито от процесуален представител.

1

Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Административно наказателното производство е започнало с издаване от ОД МВР – Бургас на Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия Г № 0028111 за това, че на 30.09.2020г. в 19:23 часа в к.к. Слънчев бряг, главна алея до кръстовище Камелия, като законен представител на ЮЛ, собственик на МПС, което е в движение, регистрирано в Република БЪлгария и не е спряно от движение, не е сключил задължителна застраховка “Гражданска отговорност”. В съдържанието на Електронния фиш е посочено, че нарушението е установено с автоматизирано техническо средство САИРН m*Spee Det 2D;

МПС е посочено като товарен автомобил “Ситроен Берлинго” с рег.№ А 6989 НМ, установено е нарушение по Кодекса за застраховането, заснето с автоматизирано техническо средство/система № SD2D0032.

В обжалвания Електронен фиш е посочено, че собственик, на когото е регистрирано МПС, е “В.” ЕООД, ЕИК ******, чийто законен представител е В. В. Л..

В Електронния фиш е посочено, че за извършеното нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, във връзка с чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ, се налага имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

Към административно наказателната преписка са приложени: снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 18.02.5133 от 20.02.2018г., Допълнение № 18.07.5133.1 от 31.07.2018г. към Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 18.02.5133.

Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, като жалбата се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал.6 – в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша.

В съдържанието на Електронния фиш не е посочено в какъв срок и пред кой съд може да се обжалва, поради което възможността на наказания субект да упражни правото си на жалба е било ограничено. По тази причина съдът приема, че пропускането на срока не следва да рефлектира върху правната сфера на наказания субект, тъй като е следствие от пропуск на издателя на оспорения административен акт ясно да означи начина на обжалването му. Затова и с оглед установените в националното и общностното законодателство правни гаранции за упражняване правото на защита срещу актове, засягащи правата и интересите на гражданите, съдът приема, че жалбата е процесуално допустима.

Настоящият съдебен състав намира, че процесният Електронен фиш е незаконосъобразен, тъй като при издаването му е нарушен материалния закон и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На първо място в обжалвания електронен фиш е посочено, че е нарушена 2 разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, според която разпоредба договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и на всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.

Съответна на посоченото нарушение е разпоредбата на чл.638, ал.1, т.1 или т.2 от КЗ, според която на лице по чл.483, ал.1, т.1, което е изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, се налага глоба от 250 лева – за физическо лице, респ. имуществена санкция от 2 000 лева за юридическо лице или едноличен търговец.

В тази връзка абсолютно несъстоятелен е довода в жалбата, че с Електроен фиш можело да се наложи само глоба, както е прието и в ТР № 3 от 03.07.2014г. по тълк. дело № 5/2013г. на ВАС, тъй като това принципно възражение не е съобразено с разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ, която предвижда имуществена санкция да се налага и с електронен фиш.

В случая, с оглед посочването в електронния фиш, че е налице нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, в която разпоредба се въвежда задължение за сключване на договор за застраховка “Гражанска отговорност” на автомобилистите за всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, неправилно е приложена съответната на нарушението санкционна норма. В този случай не е следвало да бъде наложено наказание на основание чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ.

Посочената в Електронния фиш санкционна норма – чл.638, ал.4 от КЗ, отговаря на друго по вид нарушение, а именно на това по чл.638, ал.3 от КЗ и санкционира всяко управление на МПС, за което няма сключена застраховка “Гражданска отговорност”.

Същевременно при нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ (посочено в Електронния фиш) “управлението” не е част от изпълнителното деяние. Нарушението по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ е различно от нарушението по чл.638, ал.4 от КЗ, като първото е формално и наказуемо по чл.638, ал.1, т.2 от КЗ от момента на придбиване и регистриране на МПС или от изтичане валидността на предходната полица за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. За съставомерността по чл.638, ал.4 от КЗ обаче е необходимо управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. В обжалвания Електронен фиш обаче никъде не е отразено, че е констатирано управление на процесния автомобил. Казано по друг начин – в процесния Електронен фиш самото нарушение не е описано словестно, поради което и не става ясно какво е.

С оглед това смесване между посоченото нарушение и посочената санкционна норма остава неясна волята на административно наказващия орган досежно твърдяното нарушение и се стига до невъзможността жалбоподателят да разбере за какво е наказан – 3 дали за това, че като собственик на посоченото в електронния фиш МПС няма сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, или за това, че е налице управление на МПС, за което няма сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност”.

Касае се за две различни нарушения – в единия случай отговорността е за собственика на МПС, който няма сключена задължителна застраховка на автомобилистите “Гражданска отговорност”, а в другия случай е за лице, което “управлява” МПС без сключена задължителна застраховка гражданска отговорност. Горното е самостоятелно основание за отмяна на Електронния фиш.

На второ място ангажирането на административнонаказателната отговорност при нарушение на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ (посочена като нарушена в процесния Електронен фиш) се реализира със съставяне на АУАН, респ. издаване на НП (по аргумент от чл.647, ал.1 и ал.2 от КЗ), а не чрез издаване на Електрнен фиш. От друга страна, когато се касае за управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорост” на автомобилистите, само тогава се прилага процедурата, регламентирана в чл.647, ал.3 от КЗ.

Този ред е приложим само по отношение на собственика на моторното превозно средство и е в отклонение от общото правило, въведено в чл.647, ал.1 и ал.2 от КЗ. В издадения Електронен фиш никъде не се посочва, че е налице управление на МПС, респ. обстоятелството, че МПС “е в движение” към момента на установяване и заснемане на нарушението, не е достатъчно дори да се предполага, че превозното средство се е управлявало, и наред с това като нарушена е посочена разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, която не предполага управление на МПС. Следователно в случая неправилно е издаден Електронен фиш вместо да бъде съставен АУАН, респ. издадено НП.

Съгласно разоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, към която препраща чл.647, ал.3 от КЗ – електронният фиш трябва да съдържа териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Така въпреки облекчената процедура по санкциониране с Електронен фиш, все пак, за да може законосъобразно да бъде издаден Елекронния фиш, в същия следва освен всичко останало, да бъде извършено пълно, точно и ясно описание на извършеното нарушение и нарушените правни норми и на кого и каква санкция се налага. В конкретния случай настоящият състав счита, че това условие не е изпълнено и то до степен, налагаща отмяна на Електронния фиш.

В електронния фиш достатъчно ясно и изрично е посочено, че санкцията се налага на собственика на автомобила и правилно е посочено, че този собственик на “В.” ЕООД, като не е вярно твърдението в жалбата, че санкцията е наложена на законния представител на дружеството, респ. такава е била волята на наказващия орган. Това отговаря на нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. В своеобразния диспозитив на Електронния фиш обаче 4 е посочена разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ, която предвижда отговорност при заснемане и управление на МПС, за което няма сключена застраховка, което управление може да се съществява единствено от физическо лице.

На следващо място, настоящият състав счита, че в хода на установяване на административното нарушение също е допуснато съществено нарушение, водещо до порочност на цялата процедура. Това е така, доколкото в процесния случая Електронният фиш е издаден на база нарушение, установено и заснето с мобилно техническо средство, но към преписката не е представен протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Според разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП – условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато се явява Наредба № 8121з532 от 12.05.2015г. В случай на използване на мобилна система АТСС протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата е задължителен, защото той е доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, относно това, с какво по вид АТСС е заснето нарушението, относно посоката на движение, в която се осъществява контролът, относно въведените ограничения, относно автомобила, на който е поставено мобилното АТСС, както и дали са спазени другите изисквания на Наредбата. Липсата на протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата и приложенията към него, съгласно чл.10, ал.3 от Наредбата, сочи на недоказаност на нарушението, поради което обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен и на това самостоятелно основание. Не следва да се счита, че след като не се касае за измерване режима на скоростта, то правилата на наредбата са неприложими, дори и само за да се установи точното място на извършване на твърдяното нарушение, което е една от целите на изискванията на наредбата.