Решение № 1460 от 18.11.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер 1460

18.11.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

II състав

На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева

Лазар К. Василев като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20203100502179 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №43948/07.07.2020г. на С. С. Д. срещу решение №2187/08.06.2020г., постановено по гр. дело №16934/2017г. по описа на ВРС, с което съдът приема ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. С. Д. ЕГН ********** ДЪЛЖИ НА А. К. С. , по Заповед за изпълнение №5888/28.7.2017г. по ч.г.д. № 7616/2017г. на ВРС, 7 състав, сумата от 12 500.00 лева, представляваща частичен иск от сумата от 24009.50лв., дължима от ответника в качеството му на наследник на П.Б.Н., ЕГН , поч. на 12.05.2015 г., която е част от общо заплатената от заявителя сума в размер на 48 019.00 лева, платена с платежно нареждане от 07.08.2014 г. на отпаднало основание по договор от 06.08.2014г. за доставка на два броя вертикални ветрогенератори, по сметка на П.Б.Н., ЕГН 0, поч. на 12.05.2015 г., прекратен поради смъртта на изпълнителя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 08.06.2017г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.415 от ГПК във вр. с чл. 55 ал.

1 пр. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 269 ал. 1 от ЗЗД. Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Твърди, че въпреки възраженията му за недопустимост на иска поради липса на пасивна процесуална легитимация, в обжалваното решение, ВРС приема, че П.Б.Н. е изпълнител по процесния договор, с мотиви че „Никъде в договора не е указано, тя да е била пълномощник /не „представител", а представител по пълномощие/ на Св. Св. Д.. Излага, че в процесния договор изрично е записано, че П.Б.Н. е сключила договора като представител на Светогор С. Д. и поради това не може да се остави без изследване волята на страните като се игнорира чрез замяна на използваните думи.

Твърди, че е налице пряко и доброволно представителство. Приетото като доказателство пълномощно, показва, че упълномощителят е извършил някакви действия, създал е ситуация, от която може да се съди за волята му да бъде представляван. В тази връзка многократно било поискано представляваният С. Д. да бъде допуснат като свидетел, за да потвърди представителната власт на П. Н., но ВРС трикратно отказал да го допусне. Счита, че в обжалваното решение съдът неправилно е приел, в разрез със закона и събраните доказателства, че страна по договора е П. Н., в качеството на изпълнител докато в договора ясно е заявено, че тя действа в качеството си на представител и ясно е посочено кого представлява. Представителят не е надлежна страна, не е субект на материалното правоотношение и не дължи изпълнение по него, а последиците от правните действия, които 1 представителят извършва, възникват направо за представлявания /чл. 36, ал. 2 от ЗЗД/. Само на това основание, решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено, тъй като искът е недопустим и делото следва да бъде прекратено като заведено срещу ненадлежна пасивно легитимирана страна. В евентуалност, по основателността и размера на претенцията, твърди, че съдът отново не е обсъдил и не е взел предвид представените доказателства за изпълнение на договора, което прави решението му необосновано и неправилно. Никъде в решението не е споменато, че по делото са представени и приети доказателства за плащане на цялата цена по договора, а не само на първата авансова вноска, както се твърди от ищеца.

По отношение на наличието на реално изпълнение по договора, се твърди, че тъй като става дума за преместваема вещ, каквато е електрогенераторът, около който се съсредоточава цялата претенция на ищеца, щом е извършил пълното плащане по договора, то той е в негово владение, намира се в негова власт. Твърди също, че е невъзможно чрез експертизаоглед на място от вещо лице, извършен 6 години след изпълнението на договора да се докаже, че не му е бил предаден, че го няма и затова да се търси отговорност от изпълнителя, че няма работещо съоръжение. Този факт би могъл да бъде доказан единствено чрез свидетелски показания от работниците, които са монтирали стълба, къщичките, които са изпълнявали поръчката, очевидци по време на действието на договора.

Затова и било поискано да бъдат допуснати като свидетели за установяване изпълнението на договора, но съдът отново отказа, с което е допуснал грубо процесуално нарушение.

Жалбоподателят счита, че съдът е възпрепятствал събирането на доказателства за установяването на истината, с което е нарушил правото му на защита и е пропуснал в мотивите си да коментира все пак събраните такива, които ако бяха взети предвид, решението би било друго. На следващо място излага, че прекратяването на договора поради смъртта на изпълнителя, не го превръща в отпаднало основание с обратна сила. Такова би било развалянето на договора. Никога не е искано от наследниците изпълнение на договоранапротив жалбоподателят разбира за този договор с получаването на исковата молба срещу него. В заключение се моли да бъде обезсилено обжалваното решение поради недопустимост на иска и да се прекрати производството, а в евентуалност- да се отмени съдебното решение като необосновано и неправилно и да се реши по същество като искът бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, както и да му бъдат присъдени съдебноделоводните разноски.

Ответникът не е депозирал писмен отговор, но в о.с.з. чрез пълномощника си изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че договорът е подписан от П.

Н. в лично качество. В титулната част на договора действително пише, че подписва договора в качеството на представител, но не пише да е пълномощник на лицето С.Д., за което няма и пълни идентификационни данни, за да може да се направи някакво заключение за кой точно се отнася. Към договора липсва пълномощно, липсва описание на пълномощно в самия договор, а самото представено по делото пълномощно е било оспорено. На следващо място, фактът на смъртта на П. Н. е доказан, както, от където следва, че и прекратяването на договора поради смърт на изпълнителя също е доказано, както и качеството на наследниците на лицата, които са конституирани в процеса. Във връзка с изпълнението на договора твърди, че в хода на производството пред първоинстанционния съд не се установява, на място в село Драганово да има инсталация, която да работи, съответно да произвежда мощност, която е предвидена в договора. По изложените съображения моли жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение –потвърдено.

След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

По съществото на спора, съдът съобрази следното:

2

Производството по делото е образувано по иск, предявен на осн. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 55 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 269 ал. 1 от ЗЗД, от А. К. С. срещу С. С. Д. ЕГН ********** за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 12 500.00 лева, за която е издадена Заповед за изпълнение № 5888/28.7.2017г. по ч.г.д. № 7616/2017г. на ВРС, 7 състав, представляваща част от сумата от 24009.50лв., в качеството му на наследник на П.Б.Н., ЕГН ., поч. на 12.05.2015 г., която е част от общо заплатената от заявителя сума в размер на 48 019.00 лева, платена с платежно нареждане от 07.08.2014 г. на отпаднало основание по договор от 06.08.2014 г. за доставка на два броя вертикални ветрогенератори, по сметка на П.Б.Н., ЕГН , поч. на 12.05.2015г., прекратен поради смъртта на изпълнителя ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 08.06.2017г. до окончателното изплащане на задължението. Ищецът твърди, че на 06.08.2014г. сключил с П.Б.Н. ЕГН:, починала на 12.05.2015г. договор за доставка на два броя вертикални ветрогенератори с номинална мощност 7,5kw/h всеки един от тях.състоящи се от специална вятърна турбина с размери 1,2м.диаметър и 2,9м.височина, магнитен генератор с висок КПД с максимална мощност 8,5кв.ч., два броя къщички термоизолирани, в които са монтирани нужните управления, литиеви акумулатори, инвертори, защити и ел.табла, към които ще бъде свързан потребителят и ще има възможност да ползва трифазен ток. Цената на договора е 49200евро /без ДДС/, като първата вноска по договора в размер на 50% от договорената сума, а именно 24600евро /без ДДС/ била дължима при сключване на договора. С платежно нареждане от 07.08.2014г. по сметка на наследодателката на длъжника BG41UNCR70001519141746 в Райфазен Банк ищецът заплатил сумата в размер на 48019лв., представляващи първа вноска по договора.

Срокът за изпълнение бил договорен в рамките на 75дни /28.11.2014г./ след пълното плащане на авансовата вноска. Ищецът твърди, че въпреки пълното плащане на първата/авансовата вноска, изпълнение съобразно предмета на договора не било извършено от изпълнителя. В последствие, а именно на 12.05.2015г. изпълнителят починал, с което договорът е прекратен на основание чл.269 от ЗЗД. Тъй като нищо от договореното не е изпълнено, ищецът моли ответникът Св. Д., да бъде осъден да върне претендираната сума, в качеството му наследника на починалия изпълнител по договора –П. Н.. Ищецът твърди, че е подал заявление по чл. 410 от ГПК, като е издадена Заповед за изпълнение срещу ответника, но същият е възразил в срока по чл. 414 от ГПК, поради което е предявен и настоящия иск.

Ответникът в първото по делото оспорва предявеният срещу него иск, като твърди, че договорът е изпълнен изцяло преди смъртта на изпълнителя, поради което и е заплатен изцяло. Твърди още, че той не е пасивно легитимиран да отговаря по иска, доколкото договорът не е сключен с майка му /чиито наследник се явява, като изпълнител/, а тя е била представител на друго лице при сключване на договора, а именно на Св. Д.

Варненският окръжен съд, след преценка на приложените и относими към правния спор доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

Между страните липсва спор, че по частно гр. дело №7616/17г. по описа на ВРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №5888, с която е разпоредено С. С. Д. ЕГН ********** да заплати на А. К. С. сумата от 12 500.00 лева, представляваща дължима и неплатена част от главница 48 019.00 лева, платена с платежно нареждане от 07.08.2014 г. по договор от 06.08.2014 г. за доставка на два броя вертикални ветрогенератори, по сметка на П.Б.Н., ЕГН поч. на 12.05.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 08.06.2017г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените съдебно – деловодни 3 разноски в размер на 847.73 лева, от които – 147.73 лева – заплатена държавна такса и 700 лева – адв. възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

В срока по чл. 414, ал.2 ГПК, длъжникът е възразил срещу заповедта, като е посочил, че не дължи плащане.

В срока по чл. 415 ГПК, а именно на 03.11.2017г., заявителят е депозирал исковата си молба в съда.

Предвид изложеното, същата се явява подадена в срок и допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, тъй като е произнесено от компетентен съд, в рамките на неговите правомощия и по предявените пред него искове.

За да се произнесе по съществото на спора, съдът съобрази следното от фактическа страна:

Между страните липсва спор, че П.Б.Н. ЕГН:***, е починала на 12.05.2015г., както и, че ответникът С. С. Д. ЕГН ********** е неин наследник.

По делото е приет е договор за изработка, сключен на 06.08.2014г., между А. К. С. в качеството му на възложител и П.Б.Н. ЕГН:, наричана за краткост изпълнител, в качеството ѝ на представител на Св. Св. Д.