Определение № 1790 от 22.10.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1790 гр. Варна, 22.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело № 20263100900366 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

При извършена служебна проверка по реда на чл. 130 ГПК съдът констатира, че част от предявените от „Фишер Енерджи“ ООД ЕИК 203511969, адрес на управление с. Горен Чифлик, ул. „Люлин“ 2А, представлявано от Егон Хартмут Фишер, чрез адв. А. К. – ВАК, против „Горен Чифлик Инвест“ ЕООД, ЕИК 207243327, адрес: гр. Варна, ул. „Христо Ботев", бл. 18, вх. 9, ап. 196, и „ДСИ Конзалтинг" ЕООД, ЕИК 103901798, с адрес на управление гр. Варна, ул. „Арх. Георги Ганев" 37, искове са недопустими.

Съображенията за това са следните:

Предявени са при условие на обективно съединяване иск за унищожаване поради измама на издаден от ищеца запис на заповед от 01.04.2022 г. за сумата от 200 000 евро, както и отрицателен установителен иск по чл. 424 ГПК за несъществуване на вземането по издадения въз основа на записа на заповед изпълнителен титул. И двата иска са насочени срещу „ДСИ Конзалтинг“ ЕООД и „Горен Чифлик Инвест“ ЕООД. С уточняваща молба вх.

№ 24624/28.07.2026 г. ищецът е заявил, че поддържа тези искове и е изложил обосновка на правния си интерес.

От служебно изисканото ч.гр.д. № 20223110111417 по описа на Районен съд – Варна се установява, че заповедта за незабавно изпълнение е връчена лично на управителя на ищеца „Фишер Енерджи" ООД заедно с поканата за доброволно изпълнение на 12.09.2022 г. В срока по чл. 414 ГПК възражение не е подадено и заповедта е влязла в сила.

Съгласно чл. 424 ГПК длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Втората алинея предвижда тримесечен срок за предявяване на иска от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е 1 могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.

Съгласно т. 16 от ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС преценката дали в исковата молба по чл.424 ГПК се твърдят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които дават основание за преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането, е от обуславящо значение за допустимостта на иска, а не за неговата основателност. Според разясненията в мотивите на ТР предпоставка за допустимост на специалния отрицателен установителен иск е да са изложени твърдения за новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства за съществуването на факти, чието установяване би обусловило извод за недължимост на вземането, за което е издадена влязлата в сила заповед за изпълнение.

В случая ищецът е изложил твърдения, че при подписването на записа на заповед, договорите за цесия и останалите съпътстващи документи органният му представител е знаел за плана за създаване на „мним дълг“, за извършените цесии и за подписания от управителя запис на заповед и съзнателно е участвал в тази „схема“. Твърдяното в исковата молба узнаване през 2026 г. на действителните цели на останалите участници в описаните сделки и действия представлява констатация, която е резултат от тяхното последващото поведение. Ищецът не посочва конкретен новооткрит факт относно възникването или съществуването на вземането, който да не е могъл да бъде известен на длъжника в срока за възражение. Позоваването на фактура от 10.03.2026 г. е ирелевантно. Същата се отнася до претендиран наем за периода от 01.07.2023 г. до 30.06.2026 г. и няма касателство към вземането по записа на заповед. Аналогично и позоваването на покани за заплащане на адвокатски хонорари. Ето защо, съдът намира, че изложените в исковата и в уточняващите молби твърдения не обуславят допустимост на специалния установителен иск по чл. 424 от ГПК. Отделен е въпросът, че доколкото от се твърди събиране на част от дължимата сума в хода на образуваното изпълнително производство, искът в частта на събраната от взискателя сума следва да е осъдителен.

На следващо място, искът за унищожаване на записа на заповед от 01.04.2022 г. за сумата от 200 000 евро е основан на обстоятелства по издаването му, предхождащи влизането в сила на заповедта. Заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 20223110111417 по описа на Районен съд – Варна е издадена въз основа на ценната книга като документ по чл. 417, т. 10 ГПК. В настоящото производство предявеният иск за унищожаване на записа на заповед има за цел да отрече съществуването на същото вземане, по което длъжникът не е възразил в срока по чл. 414 ГПК. Решението на съда по отделен иск за унищожаемост на ценната книга не може да доведе до преодоляване на последиците на влязлата в сила заповед за изпълнение и не може да осигури самостоятелна защита на заявения интерес. Съгласно изложеното в мотивите на Определение № 204/31.05.2022 г. по ч. гр. д. № 1211/2022 г. на ВКС, III г. о. и цитираната в същото практика, която 2 настоящият съдебен състав споделя, с изтичане на срока за възражение и на сроковете по чл. 424 ГПК (хипотези на новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства), се получава ефект, който е аналогичен на силата на пресъдено нещо. Длъжникът не би могъл да релевира възраженията си срещу съществуването на дълга по исков ред, тъй като те са се преклудирали. Извън уредените в заповедното производство способи за защита, длъжникът няма право на друг иск за защита. Пропуснатата защита срещу заповедта за изпълнение не може да бъде заместена с друг иск за оспорване на установеното с нея вземане. Следователно за ищеца не е налице правен интерес и от този иск.

Въз основа на горното и на осн. чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба в частта на предявените от „Фишер Енерджи“ ООД ЕИК 203511969, адрес на управление с. Горен Чифлик, ул.

„Люлин“ 2А, против „Горен Чифлик Инвест“ ЕООД, ЕИК 207243327, адрес: гр. Варна, ул. „Христо Ботев", бл. 18, вх. 9, ап. 196, и „ДСИ Конзалтинг" ЕООД, ЕИК 103901798, с адрес на управление гр. Варна, ул. „Арх. Георги Ганев" 37, иск с правно основание чл. 29, ал. 1 от ЗЗД за унищожаване поради измама на запис на заповед от 01.04.2022 г., издаден от „Фишер Енерджи“ ООД в полза на „ДСИ Конзалтинг“ ЕООД за сумата от 200 000 евро, и иск с правно основание чл. 424 ГПК за установяване несъществуването на вземането по издадената въз основа на записа на заповед заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 20223110111417 по описа на Районен съд – Варна и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – гр. Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3