Решение № 430 от 11.10.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. Варна, 11.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Търговско дело № 20223100900091 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх. № 4020/17.02.2022 г., уточнена с молба вх. № 5881/10.03.2022 г. от И. Д. Д., ЕГН **********, с местожителство в ***** за осъждането на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище гр. София, бул. „Витоша“, № 89Б, при участието на ЗД „ БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер”, № 87 като подпомагаща страна, да заплати с у м а т а 221583.00 лв., от която сумата 220000.00 лв., застрахователно обезщетение, за претърпяни неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат от смъртта на С.Н. Д.а, негова майка, настъпила при ПТП, на 17.05.2018 г., около 13:10 ч., в гр. Варна, на кръстовището на ул.

„Подвис“ с бул. „Хр. Смирненски“, по вина на К.Г.Ж., водач на л.а.

„Фолксваген Пасат“, ДК № ****** и по вина на М.Р.З., водач на л.а. „Тойота Корола“, ДК № ******, при условията на независимо съпричиняване, ведно със законната лихва, считано от 29.01.2020 г. (дата на отправяне на застрахователна претенция) до изплащането, както и сумата 1583.00 лв., имуществени вреди – разходи за погребение, ведно със законната лихва, считано от 29.01.2020 г. (дата на отправяне на застрахователна претенция) до изплащането й, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 429 КЗ. Претендират се разноски.

1

Ищецът основава претенцията си на гражданската отговорност на застраховано при ответника лице, по силата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, с полица № ******, чийто период на валидност обхваща и датата на ПТП. Излага, че при настъпване на произшествието, починалата му майка е била пешеходка и се е намирала на тротоара. Сочи, че отговорността на виновните за произшествието водачи е ангажирана с влязла в сила Присъда по нохд № 1463/2018 г., на ВОС, НО.

Твърди, че от малък е останал без баща и е бил отгледан само от своята майка, поради което между тях е съществувала изключително здрава връзка.

Двамата живеели задружно и сплотено като майка му осмисляла ежедневието му и помагала на семейството. Отношенията им се отличавали с любов, разбирателство и хармония, а майка му била добър и трудолюбив човек, била жизнена и постоянно работела. Сочи, че в резултат на произшествието изгубил най-скъпия си човек и това сложило край на неговите надежди и смисъла му на живот. В живота му настъпила огромна празнота и не е в състояние да преодолее загубата й и към настоящият момент. Изключително тежко преживявал мисълта, че майка му не успяла на види първородната си внучка, тъй като съпругата на ищеца била бременна към момента на настъпване на произшествието. Още излага, че от страна на ответника му е била изплатено застрахователно обезщетение в размер на 60000.00 лв., което счита за недостатъчно.

В границите на срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, депозира писмен отговор, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Сочи, че застрахованият водач не носи изключителна вина за настъпилото произшествие. Не се оспорва отправянето на застрахователна претенция, по която била образувана щета № ******, по която било определено и изплатено обезщетение в размер на 60000.00 лв., на 19.05.2020 г., с което счита, че понесените от ищеца вреди са обезщетени в пълен размер като при определяне на размера било отчетено и участието на друг застрахован водач. Пояснява, че в изплатената сума била включена и съответната част от заявената претенция за имуществени вреди. Счита, че заявеният за разглеждане размер на предявения иск е прекомерен. По отношение на акцесорните претенции релевира възражение за погасяване по давност, на осн. чл. 111, ал. 3 ЗЗД. На следващо място, оспорва началните 2 дати на тези претенции, тъй като не счита, че е изпаднал в забава.

В границите на срока по чл. 372 ГПК , ищецът депозира допълнителна искова молба, в която поддържа изложените в исковата молба твърдения и оспорва възраженията на ответника, наведени в отговора. Уточнява начален момент на претенцията за присъждане на законна лихва върху главниците.

Изразяват становище по доказателствените искания на ответника.

В границите на срока по чл. 373 ГПК , ответникът депозира допълнителен отговор, в който поддържа всички свои възражения, твърдения и доводи, репликира доводите изложени в допълнителната искова молба и не възразява срещу уточнения начален момент на претенциите за законна лихва.

Подпомагащата ответника страна ЗД „Бул Инс“ АД, в писмено становище счита предявените искове за допустими и оспорва главния иск по размера. Излага, че претендираната сума за неимуществени вреди е силно завишена, с оглед датата на настъпване на произшествието – 17.05.2018 г., към който момент следвало да се определи справедливо и адекватно обезщетение. Още сочи, че при определяне на обезщетението следва да бъде съобразена възрастта на ищеца – 35 г., както и обстоятелството, че същият има изградено собствено семейство. .

В съдебно заседание ищецът и ответникът, чрез процесуални представители, поддържат твърденията и възраженията си, изложени в исковата молба, допълнителната такава и отговорите. Подпомагащата страна не изпраща представител.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК за признати и ненуждаещи се от доказване са приети обстоятелствата: - наличие на валидно, към датата на произшествието, застрахователно правоотношение по застраховка

„Гражданска отговорност” при ответника, за л.а. „Фолксваген Пасат“, ДК № ******, обективирано в полица № ******; - че в резултат на отправена писмена застрахователна претенция, на 19.05.2020 г. на ищеца е заплатена сумата 60000.00 лв.

Не се спори между страните, а и се установява от материалите по 3 приобщеното нохд № 1463/2018 г., на ВОС, НО, че по силата на влязла в сила Присъда № 30/05.04.2019 г., изменена с Решение № 260079/20.08.2021 г., по внохд № 187/2020 г., на ВАпС, НО, изменено с Решение № 60247/04.02.2022 г., по н.д. № 972/2021 г., на ВКС, III НО, подс. М.Р.З., ЕГН ********** е призната за виновна за това, че на 17.05.2018 г., в гр. Варна, при управление на МПС – л.а. „Тойота Корола”, ДК № *****, нарушила правилата за движение по ЗДвП – чл. 6, т. 1 и чл. 50, ал. 1 като по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с К.Г.Ж., ЕГН **********, причинила смъртта на С.Н. Д.а, на 66 г., престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК.

Със същата Присъда за виновен е признат и подс. К.Г.Ж., ЕГН **********, за това, че на 17.05.2018 г., в гр. Варна, при управление на МПС – л.а. „Фолксваген Пасат“, ДК № *****, нарушил правилата за движение по ЗДвП – чл. 21, ал. 1 като по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с М.Р.З., ЕГН **********, причинил смъртта на С.Н. Д.а, на 66 г. като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 343, ал.

1, б. „в“ НК.

За установяване на твърдяната родствена връзка между ищеца и починалата Св. Д.а е представено удостоверение за наследници № 27714/27.11.2018 г.

Представено по делото е и писмено доказателство – фактура № 149/28.05.2018 г. и касов бон към нея, за сумата 1583.00 лв., за установяване на извършени разходи във връзка с погребение.

За установяване на твърдяното доброволно плащане на застрахователно обезщетение по делото е представено платежно нареждане от 29.05.2020 г., за сумата 60000.00 лв.

По делото са представени писмени доказателства молба от 08.06.2018 г. и обратна разписка (л. 35), от които се установява, че ищецът, чрез пълномощника си, е уведомил ответника за настъпилото ПТП, при което е починала Д.а, което уведомление е надлежно получено на 11.06.2018 г.

Представена е и писмена застрахователна претенция спрямо ответника от 29.01.2020 г. Видно от представеното от ищеца писмо от 19.09.2020 г. е, че по претенцията е образувана застрахователна преписка № ****** като с 4 платежен документ от 19.05.2020 г на ищеца е заплатено обезщетение в размер на 60000.00 лв., за причинените неимуществени вреди.

За установяване на твърдяните болки и страдания, по делото е допуснато събирането на гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели на страната на ищеца – В. Н.М., съжителстваща на семейни начала с ищеца и Н. И. М., без родствени връзки с ищеца. Показанията на свидетелите се ценят в частите, в които са резултат на непосредствени и лични възприятия и не противоречат на приетите за установени факти и обстоятелства. Показанията на св. М.а се ценят при отчитане на съпружеското й съжителство с ищеца.

По делото е назначена и съдебно-психиатрична експертиза, чието заключение неоспорено от страните е приобщено към доказателствата по делото и се цени от съда като компетентно и безпристрастно дадено. От заключението се установява, че в резултат на преживяната загуба – внезапната смърт на неговата майка на 17.05.2018 г., ищецът е развил „реакция на скръб“ или „траурна реакция“. Значително влияние за това са оказали близката емоционална връзка и внезапността на събитието. Експертът сочи, че при ищеца са доминирали промените в емоционалната сфера, изразяващи се в продължителна тревожност и депресивност. Към момента на освидетелстването реакцията на скръб е в етап на приемане на случилото се като все още се установява нормалпсихологична тъга при подсещане за загубата. Експертът сочи, че актуални психични нарушения не се установяват при ищеца.

В с.з. експертът уточнява, че медикаментозно лечение при ищеца не се налага. Преживяната от ищеца реакция се определя от вещото лице като нормална, но би могло да се приеме като по-интензивна от обичайната, доколкото загубата е била внезапна и неочаквана. Сочи, че в етапа на приемане човек възприема случилото се, спира да се гневи, приема загубата и продължава напред. Сочи, че тъгата от подобни загуби остава през целия живот, но тя вече не е директно провокирана.

При така възприетото по фактите, настоящият състав на Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи: за

Съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ със сключването на договор застраховка ”Гражданска отговорност”, застрахователят поема 5 задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства. Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на увреденото лице срещу застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се намира в облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди, предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на застрахования водач, включително обосноваване на техния вид и размер.

Както бе посочено в приетата фактическа установеност обстоятелствата, че към датата на произшествието – 17.05.2018 г., е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, за л.а. „Фолксваген Пасат“, ДК № *****, обективирано в полица № ****** и, че в резултат на отправена писмена застрахователна претенция на 19.05.2020 г., на ищеца е заплатена сумата 60000.00 лв., не са били предмет на спор между страните.