Решение № 108 от 17.03.2022, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Враца, 17.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Искра П. Касабова при участието на секретаря Цветелина Ст. Цекова като разгледа докладваното от Искра П. Касабова Административно наказателно дело № 20221420200019 по описа за 2022 година ХР. АС. М. от гр.ВРАЦА, ул.“****“ №78, ет.5, ап.14, с ЕГН:**********, е обжалвал НП № 21-0967-001832/08.12.2021г. на Началник Група Сектор пътна Полиция Враца към ОДМВР - Враца, с което са му наложено две административни наказания както следва:

По пункт І – на основание чл.183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА /ЗДвП/ - ГЛОБА в размер на 20/двадесет/ лева за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДВП

По пункт ІІ - на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 50/петдесет/ лева за извършено нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДВП В жалбата и в съдебно заседание чрез адв.М.С. се иска отмяната на НП, неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът по делото ОД на МВР - Враца в придружителното писмо по делото ангажира становище в подкрепа на издаденото НП.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН във вр.с ЗДвП.

По делото е безспорно установено, че на 23.11.2021г. свидетелите Н. Д. Н. на длъжност МЛ. АВТОКОНТРОЛЬОР към ОДМВР ВРАЦА служител сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Враца и Г. АНДР. Г. изпълнявайки служебните си задължения се намирали в непосредствена близост до пътен възел свързващ ул.Мито Орозов и ул.****.Полицейските служители се намирали с патрулния автомобил до бензиностанция Лукои на ул. В.Кънчов, където работили по безопасност на движението и по-конкретно спазването именно на пътен знак „Б2“, тъй като на това кръстовище ставали доста тежки ПТП-та. В 22:12 часа в тъмната част на денонощието свидетелят Н. Д. Н. който се намирал извън патрулния автомобил, забелязал товарен автомобил - ТОЙОТА ХИЛУКС с рег. номер **** управляван от жалбоподателя, които идвал от ул.Мито Орозов като на кръстовището с ул.**** извършвайки маневра 1 завиване на дясно, не спазил предписанието въведено с пътен знак „Б2 – Стоп“, който бил за автомобилите идващи откъм ул. Мито Орозов и се включил след завой на дясно по ул.**** без да спре, при наличието на пътен знак Б2 – Стоп. Поради неспазването на пътен знак, свидетеля Н. Д. Н. подал сигнал със стоп-палка, тип МВР на водача на товарен автомобил - ТОЙОТА ХИЛУКС с рег. номер ****. Като при приближаването към автомобила, констатирал и че водача не използва и обезопасителен колан.На зададения въпрос защо не е спрял водача отговорил че е бързал понеже се прибира от полето, а на въпроса дали има медицинска причина, заради която не е поставил колана с който автомобила е оборудван, водача отговорил, че няма такава.

Така за констатираното от св. Н. Д. Н. нарушение и в присъствието на св.Г.

АНДР. Г. и на водача - нарушител ХР. АС. М. на последният бил съставен Акт за административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 532844 от 23.11.2021г., за това, че:“на 23.11.2021г. около 22:12 часа в гр. Враца, като водач на товарен автомобил ТОЙОТА ХИЛУКС с per № **** на пътен възел свързващ ул.Мито Орозов и ул.****, управлява собственият си товарен автомобил Тойота Хилукс с регистрационен номер ****, като на кръстовището с ул. **** извършва маневра завиване на дясно, без да спазва предписанието въведено с пътен знак Б2. Без да използва обезопасителен колан по време на движение, с който автомобила е оборудван“, които нарушения били квалифицирано от актосъставителя като такива по чл.6, т.1 от ЗДвП и по чл.137А, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателя подписал акта, без възражение, като получил препис от него.

Въз основа на акта е издадено и атакуваното Наказателно постановление /НП/ № 210967-001832 от 08.12.2021г. на Началник Група към ОДМР Враца, сектор Пътна Полиция към ОД на МВР – Враца, с което на водача – нарушител и настоящ жалбоподател са наложени административни наказания, както следва:

По т.1 - за извършено нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 20 лева, на основание чл.183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП,

По т.2 - за извършено нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 50/ сто/ лева, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на актосъставителя св.Н. Д. Н. и свидетелите Г. АНДР. Г. и **** дадени в съдебно заседание, и приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства - НП в оригинал, АУАН Серия ****/22.11.2021г., ЗАПОВЕД № 8121Iз515 от 14.05.2018г. на МВР, Справка за нарушител, Амбулаторен лист№ 001140 от 18.11.2021г.и др.

Показанията на свидетелите Н. Д. Н. и Г. АНДР. Г. са от съществено значение за изясняването на делото, тъй като двамата непосредствено са възприели извършването на нарушенията. Твърденията на свидетелите са последователни, безпротиворечиви и логични. Същите не извличат ползи от твърденията си и не се намира в някакви особени отношения с жалбоподателя, като няма данни изобщо да са го познавали, при което за съда не съществуват основания за съмнение в достоверността на дадените показания. От друга страна по делото е разпитан, като свидетел и лицето ****, който описва повода за намирането му в близост до въпросното кръстовище, като дава показания, че жалбоподателя е спрял преди знака „Стоп“, както и че там нямало видимост понеже имало храсти и дървета, поради което и полицаите не биха могли да установят нарушението на знак „Стоп“. Като лице, намиращо се в близки роднински отношения с жалбоподателя, посоченият свидетел не може да се счете за напълно 2 независим, поради което по начало възниква съмнение в достоверността на дадените от него показания.

Същевременно и двамата свидетели – Н. Д. Н. и Г. АНДР. Г. са категорични, че жалбоподателя, управлявайки товарният автомобил не се е съобразил с пътен знак „Б2“ и не е спрял преди да завие на дясно по ул.****. При това положение, съдът не намира достатъчно основания да приеме за основателен довода, изложен в жалбата и в съдебно заседание от процесуалния представител за липса на извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП от страна на санкционираното лице.

Съдът намира жалбата за подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице притежаващо необходимата процесуална легитимация, а разгледана по същество същата е процесуално допустима, и частично основателна, по следните съображения:

На първо място съдът приема, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи и в рамките на техните правомощия и компетенции, съгласно разпоредбите на ЗАНН и ЗДвП, както и приложената Заповед по делото.

Описанието на нарушенията са достатъчно пълни и ясни, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какви деяния му е вменено.

Наказващият орган също така правилно е издирил и посочил приложимия закон, като наказателното постановление напълно отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН.

При това редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила за отразените в тях обстоятелства. Безспорно е установено по делото, че жалбоподателят нарушител ХР. АС. М. е имал качеството на водач на МПС и че на указаната дата, час и място е управлявал, собственият си товарен автомобил Тойота Хилукс с peг. № ****, когато движейки към ул.В Кънчов е прието, че е осъществил съставите на визираните нарушения.

По първото административнонаказателно обвинение за извършено нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП – с наложена ГЛОБА в размер на 20 лева, на основание чл.183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП

В настоящият случай е безспорно установено, не се оспорва и от жалбоподателя, че именно той е управлявал товарен автомобил - ТОЙОТА ХИЛУКС с рег. номер **** на 23.11.2021г. в град Враца по пътен възел свързващ ул. Мито Орозов и ул. ****.

Разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, с пътните знаци и маркировката на пътя. От своя страна пътен знак „Б-2“ задължава водачите да спрат и да пропуснат движещите се по пътя с предимство. От показанията на свидетелите, които, както беше посочено, се явяват напълно достоверни и убедителни, се установява, че на посочената в НП дата жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, както и че не се е съобразил с наличието на посочения пътен знак. В депозираната жалба нарушителят твърди, че не е извършил вмененото му нарушение, както и че оспорва констатациите в акта, но по делото не са събрани доказателства, опровергаващи приетата от съда фактическа обстановка. Показанията на свидетеля ****, както бе посочено по-горе, предвид близките роднински отношения, съдът неприе за достоверни. Показанията на този свидетел според, който когато автомобила, на жалбоподателя го настигнал, той видял „че в него е Христо“ са житейски неверни, тъй като след констатиране на нарушеният жалбоподателя е бил спрян от полицейските служители, била му е извършена документална проверка и едва след 3 това му е бил съставен АУАН, но всички тези действия не са извършени за няколко минути, а са отнели технологично време, много по вече от необходимото, за да може жалбоподателя да настигне и подмине свидетелят преди последният да стигне до домът си намиращ се в непосредствена близост, така както той твърди, освен ако свидетеля не се е движел със скоростта на охлюв.

Двамата свидетели полицейски служители лично са възприели действията на жалбоподателя въпреки, че случилото се е било във тъмната част на денонощието – сочат, че мястото е било добре осветено и с перфектна видимост /факт които е известен, тъй като там се намира една от пътните детелини в гр.Враца и бензиностанция Лукоил/ и са категорични, че нарушителя е преминал, без да спре при наличието на пътен знак „Б-2“. Категорични са и че на съответното място е бил наличен и видим пътен знак „Б-2“. Очевидно е при това положение, че твърденията на жалбоподателя и свид. **** не могат да бъдат счетени за достоверни, поради което съдът приема, че жалбоподателя действително не се е съобразил с посочения пътен знак. По този начин жалбоподателя виновно е извършил нарушение на разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.Съдът намира и че санкционната норма е определена законосъобразно.Разпоредбата на чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП установява наказание глоба във фиксиран размер от 20 лв., за водач, който не спира на пътен знак "Спри!

Пропусни движещите се по пътя с предимство!", каквото нарушение е извършено в процесния случай. На последно място не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не се отличава с помалка тежест от обичайните такива от този вид още повече че законодателя е възприел, че самото нарушение на правилата за движение по пътищата е с достатъчно висока степен на обществена опасност. Липсват и някакви особени извинителни обстоятелства около извършването му, които да обусловят извод за маловажност на случая.

Предвид всичко изложено искането за отмяна на наказателното постановление в тази му част се явява неоснователно и същото следва да бъде потвърдено.

По второто административнонаказателно обвинение, посочено в НП за извършено нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП с наложена - ГЛОБА в размер на 50 лева, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за неизпълнение на задължение п о чл.137А, ал.1 от ЗДвП, която разпоредба въвежда изискване за водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории М1, М2, МЗ, и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.Съгласно дефиницията в § 6, т. 12, б. "б" от ДРЗДвП, товарен автомобил е недвуколесно безрелсово МПС, което се използва за превозване на товари и/или за теглене на ремарке. Съгласно чл.149, ал.1, т.3 от ЗДвП, в категория N са поставени моторните превозни средства, предназначени за превоз на товари и водачите им са длъжни да спазват задължението за използване на обезопасителен колан. Посоченият в АУАН и НП вид на МПС – товарен автомобил е индивидуализиран в достатъчна степен и отговаря на елемент от състава на нарушението по чл.137А, ал.1 от ЗДвП – послужилото средство за извършване на нарушението попада в категорията N. Посочено е и конкретното действие на нарушителя – актосъставителят и АНО са обосновали, че жалбоподателят има качеството на водач, като са посочили, че същият е управлявал товарния автомобил – 4 по смисъла на § 6, т.25 от ДРЗДвП . За това нарушение жалбоподателят, в качеството на водач на товарния автомобил, е санкциониран съобразно административнонаказателната разпоредба на чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП с предвиденото наказание глоба в абсолютен размер от 50 лева.