Решение № 19709 от 31.10.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 16553/2025
- Вид
- Решение № 19709
- Подписан
- 31.10.2025
- Състав
- ГЕРГАНА КИРИЛОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 386, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 499, ал.2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 19709 гр. С., 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ГЕРГАНА К. Г.ЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.ЕВА Гражданско дело № 20251110116553 по описа за 2025 година
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК, вр. с чл. 411 КЗ за установяване съществуването на вземания на *****************, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление: ***********************, спрямо **************, ЕИК: *****************, със седалище и адрес на управление: ********************, за сумата в размер на 1 222,52 лв., представляваща остатък от регресно вземане за възстановяване на платено от ищеца застрахователно обезщетение по полица № 93001910045378 за имуществени вреди по лек автомобил „*** 530“, с рег.
№ *************, причинени при ПТП на 21.09.2019г. в гр.
С., на кръстовището на ул. „*****“ и ул. „*******“, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
1
410 ГПК – 13.12.2024г. до окончателното плащане, както и сумата от 443,66 лв. – мораторна лихва за периода от 13.12.2021г. до 13.12.2024г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 74578/2024г. по описа на СРС, 45 с-в.
Претендираните с исковата молба субективни права ищецът извежда при твърдения, че на 21.09.2019 г., около 11:00 часа в гр. С., на кръстовището на ул. „*****“ и ул.
„*******“, е настъпило ПТП, предизвикано по вина на С.А.С. - водач на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ************, в резултат на което са причинени щети на лек автомобил „*** 530“, с рег. № *************.
Увреденият автомобил е предмет на имуществена застраховка „Каско“, обективирана в полица № 93001910045378, при ищцовото застрахователно дружество, която е била валидна към датата на настъпване на ПТП.
Сочи, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие при ищеца е образувана щета № 0000-1261-19-253147, по която е извършен оглед и е одобрено заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 5 074,03 лв.
Посочената стойност е заплатена на 28.02.2020 г. на собственика на увредения автомобил. Ищецът поддържа, че за лекия автомобил „Опел Вектра“ е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП. Поради изложените съображения счита, че притежава регресно вземане срещу 2 ответното дружество за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение. Твърди, че е предявил регресната си претенция в общ размер от 5 074,03 лв. с покана до ответника, но последният заплатил сума в размер на 1 222,52 лв. Поради изложените съображения, моли съда да уважи исковата претенция. Претендира присъждане на извършените разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове по размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ************, че процесното ПТП е настъпило по механизма, описан в исковата молба, както и че вината за възникването му е на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество. Възразява срещу размера на претендираната сума с аргументи, че същата не отговаря на действителния размер на щетите. Навежда доводи, че към датата на произшествието увреденият автомобил не е бил в гаранция, поради което не се налагало възстановяването му да се извършва в официален сервиз и с оригинални части.
Оспорва дължимостта на мораторната лихва. Твърди, че във връзка с отправената регресна покана е заплатена сумата от 3 851,51 лв., а не 1 222,52 лв. Моли за отхвърляне 3 на предявените искове. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът ***************, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Л., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.
Ответникът **************, редовно призован, в открито съдебно заседание, се представлява от адвокат Г.
И., който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателствата, и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 411 от КЗ спорното материално право се обуславя от възникването на следните материално-правни предпоставки: 1) валидно възникнало застрахователно правоотношение; 2) установяване на настъпването на покрит от застрахователния договор застрахователен риск; 3) механизма на ПТП и вида на вредите, възникнали в причинна връзка с ПТП, в това число отговорността на делинквента, застрахован при ответното дружество по силата на застраховка „Гражданска отговорност“, 4) изплащане на застрахователно обезщетение и размера му.
Така предявения иск е допустим, като предявен при 4 наличието на правен интерес, от страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 74578/2024г. по описа на СРС, 45-ти състав и в срока по чл. 415 от ГПК.
С определението си постановено по реда на чл. 140 от ГПК, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване на следните относими към предмета на спора факти и обстоятелства, които не са спорни между страните: относно наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на лек автомобил „*** 530“ с рег. № *************, относно наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ************, както и че на 21.09.2019г., в гр. С., на кръстовището на ул. „*****“ и ул. „*******“ е реализирано ПТП между лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ************ и лек автомобил „*** 530“ с рег. № *************, като вината за настъпването на ПТП е на водача на ППС „Опел Вектра“ с рег. № ************ – С.А.С., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество. По изложеното съдът не ще коментира по същество осществяването на тези релаватни за спора обстоятелства.
Спорен в производството е размера на така изплатеното обезщетение.
5
Следователно, настоящият съдебен състав приема, че ищецът, чиято е доказателствената тежест в производството, проведе пълно и главно доказване на твърдението си за настъпило застрахователно събитие – ПТП. От съвкупната преценка на събраните писмени доказателства по делото и от становищата на страните, се установява по безспорен начин механизма на ПТП и причинно-следствената връзка между него и вредите. По делото съдът намира и за безспорно установено, че по щетата, образувана при ищеца под № 0000126119253147 е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 5074,03 лева, като при предявената регресна претенция при ответника по образувана при него щета № 2010011231 е одобрена и изплатена чрез извънсъдебно прихващане сума в размер на 3851,51 лева, последното като възражение от ответника не се оспори от ищеца. Следователно ищецът претендира разликата между горепосочените стойности от 1222,52 лева, каквато е цената на главната искова претенция.
Изслушаната САТЕ дава експертно заключение, че автомобил „*** 530“ с рег. № *************** с дата на регистрация от 07.11.2013г. към датата на ПТП – 21.09.2019г. е бил в експлоатация около 5 години и девет месеца, като експерта и съгласно приетата по делото фактура за извършен ремонт на процесния автомобил № **********/30.12.2019г. от сервиз *************** определя стойността на щетите по л.а. *** „530“ с рег. № 6
***************, към датата на настъпване на ПТП по пазарни цени на *************** на сумата в размер на 5 074,03 лева, а по средни цени към датата на ПТП в размер на 3 986,02 лева. Вещото лице е констатирало, че по делото няма налична информация процесният автомобил да е бил във фабрична гараниця към датата на настъпване на ПТП.
Разпоредбата на чл. 386, ал.2 от КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. В съдебното производство дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" се остойностява с размера на действителната стойност на вредата към деня на настъпване на събитието – чл. 499, ал.2 от КЗ. Също така обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, тоест стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество – чл. 400, ал.1 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качеството, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал.2 от КЗ и съответно е лимитирано от застрахователната сума по договора – чл. 386, ал.1 от КЗ.
7
Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка "Каско" /плащането на недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат съпоставени тези три стойности, за да се определи в какъв размер е възникнал регресният дълг.
Деликвентът, респективно застрахователят на неговата отговорност, следва да заплати обезщетение, което да постави увредения в положение отпреди реализирания деликт /настъпилото застрахователна събитие/. При имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години към датата на произшествието /а в някои хипотези – не повече от 5 или 7 години/ и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката /официален фирмен сервиз/, както е в настоящият случай, следващото се застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури; при липса на поне едно от посочените по-горе две условия, тоест - ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от определения гаранционен срок или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата 8 застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, тоест изхожда се от възстановителната стойност на имуществото. Ето защо ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в оторизирания сервиз, щом това е условие за заплащане на гаранцията. В този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на производство на автомобила /3, 5 или 7 години в зависимост от конкретно определения от продавача или производителя гаранционен срок/, този автомобил обективно има характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални. При тази хипотеза, при настъпване на застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено, в случай че изцяло бъдат заместени повредените автодетайли с нови оригинални авточасти. Ако обаче няма причина автомобилът да се ремонтира в оторизиран сервиз с цени над средните /с оглед запазване на гаранцията на автомобила/, дължимото от ответника обезщетение не може да надхвърля средните пазарни цени за труд и за нови авточасти и детайли. Тежестта за доказване размера на дължимото обезщетение е на ищеца.
В случая от представените доказателства се установява, че към датата на ПТП процесният автомобил *** „530“ с рег. № ************* не е бил в гаранция, няма такива данни по делото, поради което не са налице 9 основания за ангажиране отговорността на ответника за репариране на причинените на автомобила вреди съобразно цените за възстановяване на автомобила в официалния сервиз на марката – *************** в размер на 5074,03 лева. Видно е че автомобила е отремонтиран в официален сервиз на марката „***“ в България, като не всички, но повечето части са отремонтирани с нови такива. Вещото лице посочи, че новите части са признати на цени на официален вносител, поради причина, че същите не са налични в мрежата на алтернативните доставчици, като дори е била направена отстъпка, но както бе посочено погоре дължимото от ответника обезщетение не може да надхвърля средните пазарни цени за труд в конкретиката на настоящата хипотеза. Следва да бъде възприета сумата, определена от вещото лице по изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, според която стойността, необходима за възстановяване на автомобил *** модел „530“, с рег. № ***************, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП е 3986,02 лева.