Решение № 57 от 10.01.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Варна, 10.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20213110110321 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба, с която е предявен иск от Р. ЦВ. Д., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител КР. Д. Н., ЕГН **********, с адрес **** иск с правно основание чл. 48 ЗЗД за осъждане ответника М. В. К. с адрес **** да му заплати сумата от 2000лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди във вид на физически и душевни болки и страдания, търпяни в резултат на причинена от непълнолетния Б. П., лице намиращо се под надзора на ответника, на 30.05.2021г. телесна повреда- контузия на лицето, ведно със законната лихва считано от увреждането- 30.05.2021г. до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 30.05.2021г. ищецът, заедно с група деца бил на детска площадка на ул. Кастрица, когато около 15,30ч. към тях се приближила друга група деца, в т.ч. и Б. П.. Приближавайки се към ищеца, детето Б. му заповядало „почвай да чистиш веднага обелките от семките“. Ищецът отказал да го направи, защото не харесал заповедническия тон, а и той не бил ял семки. Това ядосало Б. и той замахнал с ръка към главата на ищеца. Успял да се предпази, но в следващия момент бил ритнат с крак под дясното око. От удара изпитал силна болка, причерняло му. Почувствал унижение, тъй като ударът бил нанесен пред другите деца.

Прибрал се вкъщи и разказал на майка си, която веднага тръгнала към детската площадка, за да говори с извършителя. Попитала го защо е направил така с Р., при което получила отговор „защото искам“. Настоявайки да получи адекватен отговор на въпроса си, майката на ищеца била цинично напсувана от Б. и компанията му. На същия ден, ищецът посетил спешния кабинет, а на следващия и съд. медицина, където му бил извършен преглед и издадено удостоверение, в което съд. лекар вписал, че се констатира хематом /травматичен 1 оток и кръвонасядане в дълбочина на меките тъкани в областта на долния клепач на дясно око и ожулване в същата област. На 01.06 майката на ищеца подала жалба до Пето РУ Варна. Твърди се, че ищецът е емоционално и чувствително дете, навлизащо в пубертета.

Посещавал театрални студиа. В резултат на случилото се, бил освободен от училище за една седмица. Изпитвал физически и душевни страдания, уплаха, стрес, социални и битови неудобства. Изпаднал в депресия, престанал да посещава театралното студио. Твърди, че извършителят на деянието е непълнолетен и живее с майка си. Същата като негов родител носи отговорност за вина допусната при упражняване възпитанието и надзор върху детето.

Затова и заявява настоящата искова претенция за обезвреда на търпяните от него неимуществени вреди срещу нея, чийто паричен еквивалент определя в размер на исковата сума, ведно със законната лихва от деликта. Искането е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Не оспорва, че е родител на Б. П., както и че на въпросната дата 30.05.2021г. е възникнал спор между сина й и ищеца. Твърди обаче, че спорът е бил по повод арогантно поведение на ищеца и приятелите му, които крещяли, държали се непристойно, хвърляли боклуци по земята, чоплили семки. Твърди, че на няколко пъти синът й им е направил забележки да престанат да си хвърлят боклуците по земята и да приберат това, което са оставили след себе си. Посочва, че синът й се е обърнал конкретно към ищеца, тъй като той се държал най- арогантно. Стигнало се до размяна на заплахи за физическа саморазправа. Твърди, че синът й е ударил ищеца в отговор на замахване от негова страна, почувствал се заплашен. Посочва, че след този инцидент Р. е бил всеки ден на улицата и по нищо не личало да е изплашен, разстроен или да страда от травмите си.

Твърди, че е възпитавала детето си да е толерантен и отговорен, а също така и да не позволява неправда и нарушаване на социални и чисто човешки права. Заради стореното от него, в момента търпял своето наказание- посещавал комисия, където се провеждали беседи относно поведението в обществото и нетолериране на агресията. Без да оспорва поведението на сина си, сочи, че принос за случилото се има и ищецът, който в него момент е имал провокативно и арогантно поведение, спрямо което счита, че следва и неговите родители да изпълнят задълженията си за родителски контрол и възпитание. Претенцията се оспорва и по размер. Искането е за отхвърлянето й.

В с.з. исковата молба и отговорът се поддържат.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, съобразявайки приложимия закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 48 ЗЗД.

За да бъде уважена исковата претенция за непозволено увреждане следва да бъдат налице в условията на кумулативност всички елементи от фактическия състав на правото: че поведението на ответника като родител на детето Б. П. и упражняващ родителски права по отношение на него е противоправно, изразяващо се в неизпълнение на задължението да 2 възпитава и осъществява надзор по отношение на сина си, който е причинил виновно увреждане на ищеца; настъпване на сочените по вид и интензитет неимуществени вреди в патримониума му, произтичащи пряко и непосредствено от противоправното деяние на ответника. В тежест на ответника е доказване правозащитните му възражения, обосноваващи освобождаване на гражданската му отговорност и в частност това за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.

Предмет на претенцията са неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически и физически болки и страдания.

По делото са приети като писмени доказателства ангажирани от ищeца медицински документи относно състоянието му, а именно: медицинско удостоверение, лист за преглед в спешно отделение, искане за рентгеново изследване, от които се установява, че на 30.05.2021г. ищецът е посетил Спешен център поради контузия на очната ябълка. На 31.05 е прегледан от лекар при Съдебна медицина, който е констатирал хематом /травматичен оток и кръвонасядане в дълбочина на меките тъкани/ в областта на долния клепач на дясното око и ожулване в същата област, обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.

С постановление на ВРП от 12.07.2021г. по повод подадена жалба от ищеца до Пето РУ МВР Варна, е било отказано образуване на досъдебно производство спрямо непълнолетния Б. П. за причинена лека телесна повреда по хулигански подбуди, като преписката е изпратена на Местната комисия за борба с противообществени прояви на малолетни и непълнолетни Варна за налагане спрямо извършителя на възпитателни мерки по чл. 13 ЗБППМН.

За установяване твърденията на ищеца за причинените му травматични увреждания, механизъм на тяхното получаване, степен на увреждане, търпяни болки и страдания по повод инцидента, по делото бяха изслушани заключение по изготвена съдебно- медицинска и съдебно- психологическа експертизи, които като компетентни, обосновани, изчерпателни и неоспорени от страните, изготвени на база ангажираните по делото писмени доказателства, личен преглед на ищеца и други относими към поставената задача, биват кредитирани в цялост от съда. Липсват основания за поставяне правилността и обосноваността им под съмнение.

От заключението на в.лице д-р Доков се установи, че вследствие на инцидента от 30.05.2021г. ищецът е получил травматичен оток и кръвонасядане на долния клепач на дясното око и ожулване в същата област, които увреждания биха могли да бъдат получени по указаните време и начин при единичен удар в областта на лицето. Налице е причинноследствена връзка между получената травма и вредоносния резултат. Обичайно така получените травми се възстановяват напълно в рамките на една- две седмици, без необходимост от лечение.

От заключението на в.л. Г. се установява, че инцидентът от 30.05.2021г. е бил възприет от ищеца като стресово събитие, настъпило неочаквано за детето, въпреки че и 3 преди това е имал „засечки” с Б., но не и очаквания, че би се стигнало до такава агресия несъответна на разбиранията му за разрешаване на проблеми. Стресът е бил физиологичен, но и емоционален, тъй като са били нарушени етичните и морални норми, в които е било възпитано момчето. В началото е бил твърде интензивен, предвид че детето е във възраст, в която е способен да преосмисля случилото се, да го преживява дълго и прави различни предположения, например, че ще се повтори, тъй като ответникът носел нож, без тези притеснения да са параноични. Случилото се е било преодоляно, но все още имал някакви страхове. Случилото се е понижило самооценката и самочувствието на детето и в известна степен е повишило страховата готовност по отношение на извършителя, като е натрупало и нов житейски опит за детето Р..

За доказване на правнорелевантните по делото факти, разпитани бяха воденият от ищеца свидетел Ц. Д., баща на ищеца и водения от ответника свидетел С. Г., без дела и родство със страните. Съдът кредитира показанията на свидетелите относно релевантните за спора, тъй като преценява, че те са обективни, безпристрастни, добросъвестно дадени и отразяващи преки техни впечатления от настъпване на инцидента и състоянието на ищеца след това.

Св. Д. разказва, че във въпросния ден е бил на работа, когато съпругата му се е обадила разстроена от Спешното. Съобщила му, че синът им е ударен в главата с крак от друго дете на детската площадка, тъй като Р. отказал да събира някакви боклуци. Вечерта се видял с детето. Бил разстроен и притеснен, не му се говорело. Двамата си поговорили. Р. му споделил, че и друг път е бил удрян с леки шамари, но не и такива тежки. Разказал му, че бил с компания на площадката и след като отказал да се подчини на въпросното дете да свърши нещо, той го ударил. Преживял го трудно, ходел на театрална школа, но след инцидента престанал. Седмица не ходел на училище, притеснявал се въпросното дете да не го причака и да го набие. Понеже имал голям оток на окото се притеснявал другите деца да не го подиграват и седмица не излизал от вкъщи. После започнал да излиза, но вече избягвал да излиза в квартала. Ходел в града, но вече по – рядко. Предпочитал да си стои вкъщи и излизал за по час и то докато е светло. Преди това се събирали компания и след училище винаги излизали. За около седмица- две отокът му минал, а с времето и охлузеното.

Св. Г. разказва, че се познава и с Р. и с Б.. С Б. били в една компания. Присъствал е на случката от 30.05. С Б. били на горната площадка и играели на топка. Топката излязла и казали на Р. да им я подаде, при което той напсувал Б. „на майка“. Тогава Б. слязъл и ударил Р. в лицето с юмрук. След това Р. си тръгнал и се върнал с майка си, която започнала да им вика и ударила шамар на Б.. Отрича Б. да носи нож, бокс или други такива. Посочва, че и той е имал пререкания с Р. на игрището и един път също го е удрял.

Между страните не е било спорно, че ответницата е майка на детето Б. П., което е непълнолетно. Безспорно от ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, а и експертни заключения се установява, че на въпросната дата 30.05.2021г. между децата Р. и Б. е възникнал конфликт, в рамките на който детето Б. е ударило детето Р. в областта на дясното око. Поводът за конфликта е бил нежелание на Р. да извърши действие поискано от 4

Б. и явно последвала го размяна на нецензурни думи между децата. Този повод не може да се определи като извинителен и оправдаващ последвалите го действия на проявена физическа разправа и агресия спрямо ищеца от страна на детето Б.. Не може да се приеме, че е налице и поведение на детето Р. способствало настъпване на вредоносния резултат. За да е налице хипотезата на съпричиняване по см. на чл. 51 ЗЗД, нужно е настъпването на вредите да е в причинна връзка с увреждащото събитие и поведението на пострадалия, защото принципно не всяко негово поведение, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Такова е само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. В случая, няма данни ищецът да е имал поведение срещу физическото здраве на детето Р., което да се определи като провокиращо и обусловило проявата на физическа агресия спрямо него. Ако и ищецът да е употребил нецензурни думи /псувал на майка/ данни, за което има в показанията на св. Г., вероятно то е било в отговор на предхождащо проявено нежелание да подаде топката на Р. и не може да се определи като фактор способствал настъпването на вредите. Действието на детето Б. по естеството си безспорно е противоправно, тъй като обективно е годно, а и в причинна връзка с него се е стигнало до увреждане телесното и психическото здраве на ищеца. В резултат на така нанесения му удар ищецът е търпял физически и емоционални болка и страдания. От заключението на в.л. Доков, а и от показанията на св. Д. се установи, че причиненото увреждане не е изисквало лечение, касае се за ожулване и оток, които обективно са преминали в рамките на седмица- две. Предвид особеностите на възрастта на детето, навлизащо в пубертет, от заключението на в.л. Г. се установи, че случилото се е възприето от него като стресогенен фактор. Емоционално са преживени отрицателни емоции от невъзможността на детето да се защити в него момент от неочаквано за него проявена агресия колидираща с етичните и морални норми, в които е възпитавано и разбиранията му по повод разрешаване на проблеми. Изпитвал е страх от последваща саморазправа, подигравки от другите деца, понижила се е самооценката ум. Преустановил е за седмица посещение на училище, намалил е социалните си контакти в квартала. Интензитетът на преживяното е обусловен от една страна от субективното възприятие на личността на случилото се като стресогенен фактор, но и от обективните факти, че проявеното физическо насилие по принцип е насочено срещу физическата цялост на индивида. Вината на извършителя се предполага до доказване на противното, а в случая тази презумпция не е опровергана. Затова и следва да се приеме, че ищецът е търпял неимуществени вреди, в резултат на противоправното поведение на непълнолетното дете Б.. За тези вреди отговорността на делинквента и неговите родители е солидарна. В случая ищецът търси ангажиране отговорността на родителя на непълнолетния извършител. Характерното при деликтната отговорност по чл. 48 ЗЗД е, че родителите на непълнолетния извършител отговарят за уврежданията от противоправно деяние, което те не са причинила лично.