Решение № 831 от 16.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 831 гр. София, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Биляна М. Вранчева

П. В.. Сантиров при участието на секретаря Виктория Тр. Х.а в присъствието на прокурора Р. Н. Т. като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100604028 по описа за 2024 година Производството по делото е по реда на Глава XXI от НПК.

С присъда от 14.03.2024г., постановена по НОХД № 6908/22г. по описа на СРС, НО, 96 състав, съдът е признал за виновен подсъдимия подсъдимия Г. И. С. за виновен за извършено престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК му е наложил наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както и ГЛОБА в размер на 700 лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от две години.

Със същата присъда е извършено групирано на наложеното наказание с това по НОХД 2605/2022г. по описа на СРС като е определено едно общо най-тежко наказание в размер на две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от 4 години. Към това наказание са присъединени наложените наказания Глоба и Лишаване от право да управлява МПС.

От определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ е приспаднато времето на предварително задържане по на подсъдимия по реда на ЗМВР и НПК.

Срещу присъдата, в срока по чл. 319, ал.1 НПК е постъпила жалба от адв. М. Х., защитник на подс. Г. И. С.. Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановената присъда като се твърди наличие на съществено процесуално нарушение, състоящо се в липса на мотиви към постановената присъда и неправилен анализ и оценка на доказателствата. С 1 жалбата се прави искане за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на друга, с която подсъдимият да бъде признат за невинен. Алтернативно се моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС. Липсват искания за събиране на доказателства.

Въззивният съд прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на съдебно следствие във въззивната инстанция.

В открито съдебно заседание от 18.10.2024г. защитата на подс. С. е направила искане за събиране на гласни доказателства чрез повторен разпит на св. М. П.а и св. З.Й.. Съдът намери, че за изясняване на фактическата обстановка по делото не е необходимо провеждането на допълнителен разпит на посочените свидетели и остави искането без уважение.

В хода на съдебната прения прокурорът счита жалбата за неоснователна и моли присъдата да бъде изцяло потвърдена, като правилна, законосъобразна и постановена въз основа на правилен и задълбочен анализ на събрания по делото доказателствен материал. Посочва, че в мотивите си съдът е обсъдил всички доказателства и, че крайните изводи са правилно. По отношение на размера на наказанието, счита, че същото е справедливо и отговаря на целите, заложени в чл. 36 НК, поради което и моли присъдата да бъде потвърдена изцяло.

Защитникът на подс. С. – адв. Х. счита първоинстанционния съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен, както и, че съдът неправилно е направил фактическа и правна преценка на обстоятелствата по делото. Посочва се, че по делото съществуват три групи свидетели и само в една от групите има очевидци – св. И. и св. Й.. Изтъкнато е, че спорът по делото е дали подсъдимият е управлявал МПС, което е причинило ПТП. Защитата прави задълбочен доказателствен анализ, в който посочва, че св. Й. е заявил, както в досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие, че той е водач на лекия автомобил.

Съпоставя неговите показания с тези на св. П.а, която твърди, че е видяла инцидента. Счита, че всичко, което съдът е мотивирал по отношение на тази свидетелка е изцяло неправилно.

Подчертава, че св. П.а не е слизала на мястото на самия инцидент и не е говорила с полицейските служители. Обстоятелство, което първоинстанционния съд е възприел в мотивите си. Посочва, че свидетелката категорично е заявила, че не е възприела излизане на лица от автомобила, а е видяла в последствие, че две лица вървят по улицата и се клатят.

Вниманието на съда е насочено към това, че е било обърнато изрично внимание на първоинстанционния съд, че са приложени фотоалбуми от застрахователите, относно от къде са излезли лицата от автомобила. Трите лица са излезли отпред от дясно. Според защитата тези факти и обстоятелства са били възприети единствено от св. Й. и св. И.. Адв. Х. намира, че с мотивите си първоинстанционният съд не е могъл да ги убеди защо счита тези свидетелски показания за неистински и неверно. Изтъкнато е, че самата св. П.а е била категорична, че докато е говорила по телефона с тел. 112 е била в апартамента си и не е възприела излизането, на което и да било от лицата от автомобила. Счита, че развитото от първоинстанционният съд по отношение на показанията на св. П.а е изцяло невярно, както и че има абсолютна липса на мотиви в съдебния акт. В заключение се моли присъдата да бъде 2 изцяло отменена, а подсъдимия да бъде оправдан.

Подс. С. поддържа казаното от адвоката му.

В предоставената му последна дума подс. С. моли да бъде оневинен.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII въззивен състав след като обсъди доводите в депозираната жалба от защитника на подсъдимия, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие е чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери за установено следното:

На първо място, първоинстанционният съд е анализирал задълбочено и подробно събрания по делото доказателствен материал. При това правилно е установил фактите по делото. Ето защо и в тази част няма основание присъдата да бъде отменяна, или изменяна.

След самостоятелния анализ на доказателствената съвкупност по делото въззивният съд приема за установена фактическа обстановка, сходна е тази, приета от първоинстанционния съд.

Подсъдимият Г. И. С. с ЕГН **********, роден на **** г. в гр. София, българин, с българско гражданство, със средно образование, осъждан, неженен, безработен, живущ в гр. София, ул.

****.

На 02.01.2021г. в гр. София, в дома си подс. Г. С. употребил неустановено количество алкохол заедно с приятели. Рано сутринта на същия ден, подс. С. решил да отиде да закупи цигари. Св. М. Х. го придружил. Подс. С. се качил на шофьорското място на лек автомобил марка „Фиат“, модел „Типо“ с рег. № СВ **** МС, със знаци на таксиметров автомобил, а св. И. седнал до него на пътническата седалка. Подсъдимият се движел по ул.

„Манастирска“ с посока на движение от ул. „Трудолюбие“ към ул. „Благородна“, когато загубил контрол над МПС-то. В следствие на това автомобилът се преобърнал и се ударил в паркирани на пътното платно моторни превозни средства - л.а. марка „Тойота“ с рег. № СВ **** НС, собственост на „Карлсберг България“ АД, и л.а. марка „Мерцедес“ с рег. № СВ **** НА, собственост на Н.Ц.М.. Свидетелката М. П.а, която живеела в близост до инцидента чула силен шум от форсиране на двигател и удар. От терасата си видяла обърнатия по таван автомобил, който се спрял в метална врана на къща на ул.

„Манастирска“. Свидетелката възприела излизането от автомобила на две лица от мъжки пол и подала сигнал на тел. 112. Също така тя видяла, че лицето, което слиза от шофьорската страна е с бели маратонки /подс. С./, а от предната пътническата врата слязло друго лице с тъмни дрехи, тъмни обувки и чантичка /св. И./. Двете лице тръгнали в посока парк „Гео Милев“.

На място бил изпратен екип на 01 РУ – СДВР – АП 72/71, който пристигнал на местопроизшествието след няколко минути. По данни за оказване на съдействие към мястото се насочили и ППГ-210 – св. Е. Х.а, св. С.В. и св. И. И.. Те също били служители на 01 РУ – СДВР и по това време охранявали обществения ред. След като били уведомени, че водачът на автомобила и пасажерът са се оттеглили към парк „Гео Милев“, се насочили към същата 3 посока.

На кръстовището от ул. „Едисон“ и ул. „Трудолюбие“ установили две лица, който отговарят на описанието на свидетелката. След като им поискали документи за проверка, подс. С. направил опит да напусне мястото на проверката. Св. В. му разпоредил да остане на място.

Подс. С. заявил, че няма да предостави никакви документи и нямат право да го проверяват.

Когато полицейските служители му разяснили, че възпрепятства полицейска проверка, подс.

С., заявявайки, че няма да слуша глупости, отново се опитал да напусне мястото на проверката. Полицейските служители му сложили белезници и го задържали. Св. И. нямал в себе си документи за самоличност, но дал данни за личността си, който в последствие били потвърдени. Придружени от полицейските служители двете лица отново се върнали на местопроизшествието, където св. П.а заявила, че това са двете лица, които е вида да излизат от обърнатия автомобил. Тя посочила, че лицето, което е управлявал автомобила е бил подс.

С..

На мястото бил изпратен и екип на ОПП-СДВР – АП 91/1, в състав свидетелите Н. и П. И..

Двамата предприели проверка на подс. С. по реда на ЗДвП. Подс. С. отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за употребата на алкохол. Полицейските служители му съставили УАН с бл. № 304997/02.01.2021 г., подписан от подсъдимия, както и талон за медицинско изследване № 093323 от 02.01.2021 г., връчен на подс. С. на същата дата. Св. Й. съставил ЗППАМ № 12.02,.01.2021г. и СУМПС на подс. С. било отнето.

Полицейските служители от ППГ-210 при 01 РУ-СДВР транспортирали подс. С. до УМБАЛ „Св. Анна“, гр. София за даване на кръвна проба. В 10.40ч. на 02.01.2021 г. медицинско лице от УМБАЛ „Св. Анна“, гр. София взело кръвна проба от подс. С. за лабораторно изследване.

След това подс. Г. С. бил задържан по реда на ЗМВР за срок до 24 часа.

Съгласно заключението на Протокол за химическо изследване № 4/04.01.2021 г., изготвено от химик при специализирана химическа лаборатория при УМБАЛ „Света Анна“, гр. София, в иззетата от подс. С. кръвна проба се доказало наличие на етилов алкохол с концентрация 2.63 на хиляда.

В хода на образуваното досъдебно производство била назначена съдебно-оценителна експертиза, съгласно която размерът на причинените с деянието вреди се равнява на 8081.67 лева.

Въззивната съдебна инстанция се съгласява е изводите на районния съд, че доказателствата по делото изцяло подкрепят изложените фактически изводи, в каквато насока СРС е направил съответен доказателствен анализ.

Първоинстанционният съд е направил изключително подробен и обоснован анализ на гласните доказателствени средства, с който въззивната инстанция се солидализира. На следващо място съдът е мотивирал кои свидетелски показания е кредитирал, кои намира за неотносими към предмета на доказване и кои е преценил като недостоверни и защо.

Направена е била необходимата съпоставка на гласните доказателства с писмените такива.

Всички тези доказателства сочат до крайния извод, че именно подс. С. е извършител на 4 деянието, за което се води настоящото наказателно производство. Защитата изтъква подробни аргументи, че спортното в настоящото производство е кое е лицето управлявало автомобилът при настъпване на пътно-транспортното произшествие. Въззивният съд намира, че възраженията в тази насока са абсолютно неоснователни. Действително св. З.Й. е заявил, че той е управлявал лекия автомобил, но неговите показания, както и тези на св. И. остават изолирани от останалата доказателствена маса по делото. Показанията на тези свидетели са противоречиви, както в двете фази на процеса, така и помежду си и по-скоро имат за цел да обслужат защитната теза на подсъдимия и предвид приятелските отношения на двамата свидетели с подс. С. са заинтересовани от изхода на делото. На другата плоскост за показанията на св. П.а, която на първо място няма никаква заинтересованост от изхода на делото. На следващо място детайлно е описала двете лица, слезли от автомобила и е категорична, че не е имало трето лице. Категорично е посочила, че лице с бели маратонки е слязло от шофьорското място на автомобила, а другото лице с тъмни дрехи и обувки и черна чанта е слязло от предната дясна врата. Св. П.а дава данни, че и двете лица са били във видимо нетрезво състояние и са се отправили в посока парк „Гео Милев“, в близост, до който в последствие са били и установени от полицейските служители. Нейните показания за подкрепени от тези на полицейските служители, обслужили пътно-транспорното произшествие, както и от писмените доказателства по делото. На следващо място от съществено значение са и последващите действия на подс. С., който се е опитал да осуети полицейската проверка, отказал е да бъде тестван с техническо средство за употребата на алкохол, както и е подал фалшив сигнал на тел. 112, че МПС-то, с което е било причинено пътно-транспортното произшествие е било открадното. Всички тези действия показват явно желание в подс. С. да прикрие извършването на деянието, за което е предаден на съд.