Решение № 26 от 30.01.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Свиленград, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20245620201032 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №24-1253-002828 от 25.09.2024година на Началник група към ОД на МВР Хасково, Сектор пътна полиция Хасково,с което на И. Н. Х. с ЕГН ********** от село ****************** за нарушение на чл.150 от ЗДвП на основание чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100лева .

Жалбоподателят И. Н. Х. в законно предвиденият срок обжалва горе цитираното НП,което счита за неправилно и незаконосъобразно,поради което моли съда да го отмени. Оспорва се извършеното нарушение от страна на жалбоподателя, като твърди,че мястото на нарушение било неправилно посочено,като вместо от Р.Турция към Р.България, АНО бил посочил движението на МПС от България към Турция,което обстоятелство според жалбоподателя сочело на съществено процесуално нарушение,водещо до отмяна на обжалвания акт.

Поради изложеното моли съда да отмени атакуваното НП,като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща представител .От пълномощника му-адв.Т. е постъпило писмено становище,в което излага доводи за отмяна на НП, идентични с тези изложени в жалбата.

Административнонаказващият орган/АНО/- Началник група към ОД на МВР Хасково, Сектор пътна полиция Хасково , не изпраща представител и не взема становище.

Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не изпраща 1 представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на Х. И. Г., се установява, че на 03.09.2024година , св.Х. И. Г. полицейски служители при ГПУ Свиленград , изпълнявал служебните си задължения на ГКПП Капитан Андреево,когато на митническият пункт от Р.Турция за Р.България пристигнал лек автомобил марка БМВ с рег.№****** управляван от жалбоподателя.

При проверка на представените от жалбоподателя документи,в това число и турско свидетелство за управление на МПС, св.Г. се усъмнил в истинността на представеното СУМПС,поради което отклонил водача и МПС за по обстойна проверка,като предал документите на съответните специалисти за проверка на турското свидетелство за правоуправление,а от самият жалбоподател разбрал,че същият нямал издадено СУ на МПС в България,но отричал ,че представеното от него турско свидетелство да не е истинско.

След установяване,че същото е неистинско, за което била изготвена експертна справка №745/2024г., били извикани в предобедните часове на горепосочената дата за съдействие във връзка с констатирано управление на МПС от неправоспособен водач на ГКПП Капитан Андреево , общ.Свиленград на платно вход/изход от Р.Турция към Р.България на лек автомобил марка БМВ с рег.№****** управляван от жалбоподателя,тъй като при проверката на границата същият представил неистинско СУМПС, В. Д.

Д.-служител при АНО в сектор пътен контрол.

При извършената проверка на място полицейският служител,констатирал,че водач на лек автомобил е жалбоподателя, както и че водачът действително е неправоспособен/не притежава СУ на МПС/.

На същата дата било издадено Разпореждане от С.А.С., с което било разпоредено на жалбоподателя като неправоспособен водач да не управлява на територията на Р.България,докато не придобие законно право за това, което било надлежно връчено на жалбоподателя и издадена Заповед за прилагане на принудителна адм.мярка №24-5319-000050/03.09.2024, с която е прекратена регистрацията на процесното МПС, която заповед била редовно връчена на жалбоподателя на същата дата.

За случая била изготвена докладна с рег.№1253р-12714 от 04.09.2024г. от св. С.А.С. и докладна от свидетеля по акта св.Х. Г.,като от последната се установява,че посоката на движение на МПС управлявано от жалбоподателя е от Р.Турция към Р.България, като последното се установява и от приобщените по делото писмени доказателства представени от процесуалният представител на жалбоподателя,а именно заключително мнение по БП №300/2024г. по описа на ГПУ Свиленград, протоколи от разпит на св.Х. Г. и св.В. Д. от 03.09.2024г.

За така възприетото нарушение по чл.150 от ЗДвП/описано нарушение и словом/ на жалбоподателят бил съставен,предявен акт за извършено административно нарушение, серия GA с №1271691 от 03.09.2024г. в негово присъствие,като същият се е запознал със съдържанието на съставеният АУАН,за което обстоятелство се е подписал, без да изложи възражения по него ,като екземпляр от АУАН му е бил връчен срещу подпис.

2

Срещу Акта в законно установения 7-дневен срок не е постъпило писмено възражение.

Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.

В обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на за нарушение на чл.150 от ЗДвП на основание чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100лева .

НП е връчено на пълномощника на жалбоподателя на 09.10.2024г.,видно от отбелязването в разписката,инкорпорирана в самият документ.

По административно наказателната преписка има и приложена справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателя е неправоспособен водач,но има издадено НП за извършено от него нарушение по ЗДвП и ЗППАМ.

По делото е прието като Протокол по НОХД 731/2024г. по описа на РС СВиленград,като видно от който,жалбоподателя е бил осъден с влязло в сила Определение ,за това на 03.09.2024 год. на ГКПП „Капитан Андреево”-шосе, общ. Свиленград, обл. Хасково, съзнателно се ползвал от неистински официален чуждестранен документ – турско свидетелство за управление на МПС с № 45854, издадено на 23.11.2020 г. на името на Илхан Хаджълар /Ilhan Hacilar/, роден на 17.12.1977 г., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.316 вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК, съдът го е осъдил на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 8 /осем/ месеца,като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години.

Видно от Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на Х.

И. Г., така също и от приетите писмени доказателства – Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач, Протокол по НОХД №731/2024г. по описа на РС Свиленград , ЗППАМ, докладна записка, Разпореждане, Експертна справка №745/2024г., докладна от свидетеля по акта св.Х. Г.,заключително мнение по БП №300/2024г. по описа на ГПУ Свиленград, протоколи от разпит на св.Х. Г. и св.В. Д. от 03.09.2024г и писма ,последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.

Свидетелите Х. И. Г., възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. Не се установява посочения свидетел да има личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира да съставя ,респективно да присъства и да удостоверява обстоятелствата изложени в АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител при ГПУ Свиленград, в този смисъл 3 служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО не е налице,но дори и да бе, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на този свидетел не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за състава на конкретното нарушение, чието фактическо осъществяване потвърждава, като установява категорично обстоятелството че жалбоподателят на процесната датата въпреки ,че е бил неправоспособен водач е управлявал МПС .

Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени доказателствени средства – Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач, Протокол по НОХД №731/2024г. по описа на РС Свиленград , ЗППАМ, докладна записка, Разпореждане, Експертна справка №745/2024г., докладна от свидетеля по акта св.Х. Г.,заключително мнение по БП №300/2024г. по описа на ГПУ Свиленград, протоколи от разпит на св.Х. Г. и св.В. Д. от 03.09.2024г и писма се потвърждават фактическите констатации изложени в АУАН, възпроизведени и в обстоятелствената част на НП.

Материалната компетентност на издателя на НП – Началник група към ОД на МВР Хасково, Сектор пътна полиция Хасково, се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.

На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от информацията, съдържаща се в Писмо с рег.№ 125300766 от 15.01.2025 година на Сектор пътна полиция Хасково, поради което производството не подлежи на прекратяване в тази част поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на финансовата санкция.

4

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Извършвайки служебна проверка за процесуалната законосъобразност на НП и предпоставилия го АУАН, съобразно правомощията си в настоящото контролно производство, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаването му, нито такива разкриващи недостатъци във формата и съдържанието, които да налагат неговата отмяна,като не се споделя доводът на жалбоподателя за наличието на такива в частно за нарушение на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН. АНО достатъчно ясно словом е описал мястото на извършеното нарушение,което съвпада с описаното в акта за установяване на административно нарушение.

За пълнота на съдебният акт,следва да се посочи,че съдът не споделя доводът изложен в жалбата,че с грешно посочване на посоката на движение на МПС,съществено се нарушавало правото на защита на обвиняемия,тъй като мястото на нарушението не било посочено вярно, доколкото посоката на движение на жалбоподателя била от Р.Турция към Р.България,а не както било посочено от Р.България към Р.Турция,тъй като за съставомерността на процесното адм.нарушение е необходимо водачът да е неправоспособен и да управлява МПС. Ирилевентно е в коя посока се е движел същият,като описанието изложено ,както в АУАН,така и в НП,че на процесната дата на граничния пункт Капитан Андреево същият е управлявал МПС,без да е правоспособен,напълно удовлетворява изискванията на закона за описания адм.нарушение по чл.150 от ЗДвП.