Решение № 20911 от 19.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20911 гр. София, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20231110147368 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, чл. 86, ал. 1 и чл.99 ЗЗД за установяване съществуването на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.дело № .г. по описа на СРС, 67 състав, а именно: сумата 1 400,00 лева, представляваща дължима главница по договор за паричен заем № . г., ведно със законна лихва за период от 07.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 261,44 лева, представляваща договорна лихва за период от 26.08.2021 г. до 28.03.2022 г. и сумата 134,28 лева, представляваща мораторна лихва за период от 27.08.2021 г. до 07.03.2023 г.

Ищецът твърди, че между „.“ ООД и ответницата е сключен договор за паричен заем № . г., по силата на който на ответницата е предоставен кредит в размер 1400 лева, с краен срок за връщането му 28.03.2022г., при уговорена възнаградителна лихва в общ размер 261,44 лева. Ответницата не е изпълнила задължението си да заплаща уговорените погасителни вноски. Съгласно Общите условия към договора поради забавата за плащане на главницата е начислено обезщетение за забавено плащане. По силата на договор за цесия вземанията по договора се прехвърлени на ищеца.

Ответницата е депозирала отговор в законоустановения срок, в който оспорва исковете. Твърди, че договорът, на който ищецът основава претенциите си е недействителен, поради нарушаване при сключването му на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като на ответницата не е бил предоставен екземпляр от приложения към исковата молба договор. Отделно от това ответницата твърди, че между нея и праводателя на ответника - „.“ ООД, преди посочения в исковата молба договор от . г., е бил сключен договор за п.. от . г. за сумата 1000 лева, по който освен сумите по главницата и 1 договорната лихва, ответницата се е задължила да заплати и неустойка в размер 901,22 лева за неизпълнение на задължението й да предостави на кредитора някое от посочените в чл. 6 от този договор обезпечения, като тази неустойка се заплаща наред с текущите анюитетни вноски. В изпълнение на договора от . г. ответницата е заплатила на заемодателя сума в общ размер 783 лева, с която включително е погасила задължение за неустойка в размер 529,57 лева. При сключването на процесния договор № . г. задължението на ответницата по предходния договор е възлизало на общата сума 1305 лева, като е извършено прихващане между отпусната по него сума 1400 лева и това задължение, съответно й е била предоставена сума в размер 95 лева. Излагат се подробни доводи, че клаузата за неустойка на обща стойност 901,22 лева се явява нищожна, респективно заплатена на това основание сума се явява недължимо платена, респективно ответницата прави възражение за прихващане на претенцията на ищеца с тази сума. В тази връзка и претенцията за договорна лихва, касаеща частта относно нищожната клауза също се явява неоснователна. Твърди се и че клаузата на чл. 11, ал. 1 от процесния договор също се явява нищожна.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д.№ .г. по описа на СРС, 67 състав, по което на 03.04.2023г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата от 1400 лева, представляваща дължима главница по договор за паричен заем № . г., ведно със законна лихва за период от 07.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 261,44 лева, представляваща договорна лихва за период от 26.08.2021 г. до 28.03.2022 г., сумата 134,28 лева, представляваща мораторна лихва за период от 27.08.2021 г. до 07.03.2023 г. Заповедта за изпълнение е връчена на ответника, който е подал възражение по реда на чл. 414 ГПК, съответно на основание чл.422 ГПК и в указания срок, ищецът е предявил настоящите искове за установяване на вземанията.

Предявените искове са за установяване съществуването на задължения, произтичащи от сключен договор за кредит. Съгласно чл. 79 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.

В тежест на ищеца е да докаже възникване на правоотношение по договор за кредит с твърдяното от него съдържание, включително изпълнението на изискванията на ЗПК при предоставянето на п.., предоставянето на сумата и усвояването на кредита от ответницата, претендираните размери на задълженията, а също така и твърдяното прехвърляне на вземания и надлежното уведомяване за същото.

При установяване на горните факти, в тежест на ответницата е да докаже твърденията си за наличието на предходен договор с посоченото от 2 нея съдържание, както и заплащането на твърдените суми на основание на уговорки в същия.

По делото e представен и приет като писмено доказателство – договор за п.. № . от .г., от който се установява, че кредиторът „.“ ООД и кредитополучателят В. А. са постигнали съгласие по същественото съдържание на съглашението, а именно относно предмета на заема и поемането на задължение за неговото връщане. Видно от клаузата на чл.3 от договора за кредит отпуснатият кредит е в размер на 1400 лева, която сума е дължима от кредитополучателя на 8-месечни погасителни вноски, при ГПР 47,62 % и фиксиран лихвен процент 40,05 %. Уговорен е краен срок за връщане на заемната сума на точно определен ден – 28.03.2022г. Между страните няма спор, че кредиторът е изпълнил основното си задължение по договора за предаване на сумата, предмет на потребителския кредит.

Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК, договорът за п.. е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Съгласно чл.22 ЗПК /в сила от 23.07.2014г. и приложим по отношение на настоящия договор за кредит/ когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за п.. е недействителен.

С отговора на исковата молба ответницата е направила възражение, че не е получила екземпляр от сключения договор за кредит. Съгласно чл. 10, ал.

1 ЗПК договорът за п.. се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. В случая видно от съдържанието на договора същият е сключен в писмена форма, на хартиен носител по ясен и разбираем начин, но в текстовото съдържание на договора липсва посочване същият да е съставен в два екземпляра, както и липсва отбелязване екземпляр от договора да е връчен на ответницата. В доказателствена тежест на ищеца по делото е да установи изпълнението на изискванията на ЗПК при предоставянето на кредита, което в случая не бе сторено. Следователно и доколкото по делото липсват доказателства екземпляр от процесния договор за п.. да е бил връчен на кредитополучателя, съдът приема, че не е изпълнено изискването на чл. 10, ал. 1, предл. последно ЗПК, договорът за п.. да е изготвен в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Предвид това, процесният договор за п.., съгласно чл.

22 ЗПК, се явява недействителен само на това основание.

3

Отделно от горното, съдът намира, че в конкретния случай не е спазено и императивното изискване на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба в съдържанието на договора следва да е посочен годишният процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като съобразно чл. 19, ал.

4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по .. в левове и във валута, определена с постановление на М. на Р..

В случая от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при включване на всичките разходи по кредита (за договорна лихва и неустойка за непредоставяне на обезпечение по чл. 11 от договора) действително приложеният по правоотношението ГПР е 182,47 %. Посочената неустойка за непредоставяне на обезпечение по чл. 11 от договора следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 ДР ЗПК за общ разход, съгласно която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за п.., които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Несъмнено уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение представлява по своята същност разход, пряко свързан с договора за п.., които е известен на кредитора още към момента на сключване на договора. Този извод се потвърждава и от факта, че още със сключването на договора, страните са уговорили неустойката за непредоставяне на обезпечение да се изплаща заедно с дължимите месечни вноски, като същата е отразена и в представения по делото погасителен план.

Предвид това и при преценка на всяка от уговорките по процесния договор за паричен заем съдът намира, че формално договорът покрива изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, но вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 – ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на ГПР по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и 4 посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК.

Предвид изложените съображения, съдът намира, че сключеният между „.“ ООД и ответника В. А. договор за п.. № . от .г. е недействителен на основание чл.22 ЗПК поради противоречието му с императивните изисквания на чл.10, ал.2 ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Ето защо, приложение намира разпоредбата на чл.23 ЗПК, съгласно която когато договорът за п.. е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая усвоената заемна сума в размер на 1400 лева представлява чистата стойност на кредита. Видно от приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза, ответникът е извършил плащания по съглашението в общ размер на 30 лева. Сумата на извършените плащания следва да се извади от чистата стойност на кредита, доколкото същата е осчетоводена за погасяване на такса и неустойка, а както се посочи ответникът дължи единствено усвоената чиста стойност. Посоченото уравнение дава сумата в размер на 1370 лева.