Решение № 112 от 31.10.2023, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Дряново, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилия Дишева при участието на секретаря Кремена Димитрова като разгледа докладваното от Емилия Дишева Гражданско дело № 20234220100018 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба Т. Д. Д. от с. ***, общ. *** ул. „***“ № **, чрез пълномощник адв. Х. Й., съдебен адрес за призоваване гр. София, жк. „***“, ***, срещу „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, бул. „***“ № **, представлявано от Л. В. Л..

В исковата молба се излага, че между страните е сключен договор за паричен заем № 10015985/18.08.2022 г. Отпуснатият заем в размер на 1 500 лв. следвало да бъде погасен на 13 бр. месечни вноски, всяка в размер на 129,29 лв., като общата сума, която ищцата следвало да върне била в размер на 1680,77 лв. Годишната лихва била в размер на 40,00%, а годишният процент на разходите - 48,69%.

В чл. 4 от договора било уговорено, че договорът за заем ще бъде обезпечен по начина и условията съгласно т. 1 и т. 2 на чл. 4. В чл. 4, ал. 2 страните уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението да предостави обезпечение в срок, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 672,23 лв., която се заплащала разсрочено, заедно с погасителните вноски. Тъй като не представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, на ищцата била начислена неустойка в общ размер на 672,23 лв. Така размерът на месечната погасителна вноска бил 181 лв., а общата сума която следвало да върне ищцата била в размер от 2 353 лв.

Твърди се, че неустоечната клауза на чл. 4 от договора била нищожна, поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите 1 на чл. 11, чл. 19 ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП Излага се, че настоящият случай касаел еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не можел да влияе.

В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл клаузата, с която било уговорено, че заемателят дължи неустойка в случай, че не предостави при сключването му обезпечение - банкова гаранция или двама поръчители, които да отговарят на определени изисквания, била нищожна, като ако не стори това дългът му нараствал, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличавала.

Неустойка за неизпълнение на задължение, което не било свързано пряко с претърпени вреди, била типичен пример за неустойка, която накърнявала добрите нрави, тъй като излизала извън присъщите обезщетителна и санкционна функция и целяла единствено постигането на неоснователно обогатяване. С процесната клауза в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичали вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечавала вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетявали чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Счита, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва било недопустимо.

Непредставянето на обещани обезпечения, когато същите били реално очаквани от кредитора, давало основание на последния да иска незабавно цялото задължение, съгласно чл. 71 от ЗЗД. В случая кредиторът променил последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, начислявал неустойка, чието плащане разсрочвал заедно с периодичните вноски. От горното следвал извод, че нито една от страните не е имала реално намерение да бъде предоставено обезпечение или кредиторът да се ползва от правата по чл. 71 от ЗЗД при непредставянето му. Ако кредиторът имал за цел да получи обезпечение, е могъл да отложи даването на кредит, каквато била обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Дори да се приемело, че страните са допускали възможността исканото обезпечение да се предостави и „неустойката“ да не се дължи, това плащане не се явявало неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие, тъй като последиците от неизпълнението на „задължението“ да се предостави обезпечение, не били типичните последици от договорно неизпълнение, които законът предвиждал, а напротив договорът продължавал да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка.

Тази клауза не била индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146 от ЗЗП.

Същата била изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, 2 тъй като задължавала потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП при забава на потребителя кредиторът имал право само на лихва до размера на законната върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С оглед на това било налице заобикаляне на ЗПК, поради което на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузата била нищожна.

Направено е искане да се признае за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 4 от договор за паричен заем № 10015985/18.08.2022 г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 672,23 лв., е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като накърняваща добрите нрави, евентуално като противоречаща и заобикаляща закона и като неравноправна. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество, чрез пълномощник адв. Г. Д., е депозирало отговор, с който счита предявеният иск за допустим, но неоснователен.

Твърди се, че конкретните обстоятелства при сключване на договора не обуславят извод за противоречие на договорката за заплащане на неустойка с принципите на добросъвестността. Размерът на неустойката бил значително под размера на главницата по заема, като същата не се заплащала еднократно при неизпълнение, а разсрочено за целия срок на действие на договора, заедно с дължимите месечни вноски. Размерът й бил функция основно от срока на действие на договора и съответен на неизпълнението, тъй като в момента, в който ищцата изпълни задължението си и предостави допълнително обезпечение, се преустановявало начисляването на неустойката и същата би се дължала в много по-малък размер, поради което не било налице нарушение на правилата на добрите нрави.

На следващо място се излага, че процесният договор бил търговски по своя характер с оглед обстоятелството, че кредитодателят бил търговец с основен и единствен предмет на дейност “отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично набиране на влогове или други възстановими средства“. Договорната свобода важала при установяване на търговските взаимоотношения и по отношение на определянето на размера на дължимата неустойка. Налице било съгласие между страните по договора за този начин на формиране на неустойката, като в чл. 4, ал. 2 изрично било записано, че този размер на неустойката „отразява напълно постигнатите помежду им договорки“ и „че договореният размер не е прекомерен“. Неоснователни били твърденията на ищцата за нищожност на неустойката, като допълнително обезщетение на кредитодателя, тъй като същата освен да обезщети изправната страна, изпълнявала и наказателна функция, особено при търговски взаимоотношения. Такава функция неустойката имала в случаите, при които размерът й надхвърлял вредите от неизпълнението, като стимулирала нормалното развитите на облигационните 3 отношения в условията на пазарна икономика.

Макар неустойката да обезпечавала изпълнението на акцесорно задължение на заемателя, същото не било условие за сключване на договора. Задължението за предоставяне на допълнително обезпечение /поръчител или банкова гаранция/ било вменено на ищцата с оглед на това, че тя пожелала и заемодателят се задължил да й предостави допълнителни услуги, изразяващи се във възможности за отлагане или намаляване на погасителни вноски, смяна на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни средства. На акцесорното задължение на ищцата отговаряло насрещно такова на заемодателя да й предостави преференциални допълнителни условия и услуги по договора. Двете акцесорни задължения били функционално обвързани, поради което не можело да се приеме, че неустойката представлявала допълнителна печалба и водела до скрито оскъпяване на кредита.

Поради изложените съображения договорената между страните неустоечна клауза не противоречала на добрите нрави, не била необосновано висока, като обезпечавала допълнително акцесорно задължение, поето не без основание, а обвързано с поето от заемодателя акцесорно задължение за предоставяне на допълнителни услуги и преференциални условия по договора, извън главното му задължение за предоставяне на заемната сума.

Не било налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, тъй като същата касаела неизпълнение на основното задължение на кредитополучателя да върне заетата сума, а неустойката се отнасяла до неизпълнение на акцесорното задължение за предоставяне на допълнително обезпечение.

Твърди се, че клаузата за неустойка не била неравноправна по смисъла на ЗЗП, тъй като не създавала съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните. Освен това била и индивидуално уговорена, което признала и ищцата в подписания от нея договор, както и че размерът й не е прекомерен. В случая поведението на ищцата било недобросъвестно, тъй като се съгласила с всички условия на договора без възражения, само и само да получи поисканата в заем сума от 1500 лв., след което абдикирала от договорните си задължения, като не само не предоставила договореното допълнително обезпечение, а и преустановила всички дължими от нея плащания по договора, както на неустойката, така и на договорната лихва и на главницата.

Моли съда да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан предявения иск.

Претендират се разноски. В допълнително становище е направено искане при евентуално уважаване на предявения иск, да се остави без уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, с аргумент, че не са представени каквито и да било доказателства, че ищцата попада в категорията по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, че е материално затруднено лице, на което адвокатът има право да оказва безплатна правна 4 помощ. В тази насока се излага, че от приложеното искане за отпускане на кредит било видно, че ищцата декларирала, че работи по трудов договор, което означавало, че получава доходи от трудово възнаграждение, към които следвало да бъде прибавена и получената от нея сума по процесния договор за заем в размер на 1500 лв. Ако съдът приеме, че са налице условията за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА, същото да бъде намалено до размер от 200 лв., съответен на оказаната правна помощ от пълномощника на ищцата, изразила се единствено в подготвяне и подаване на типизирана искова молба, при липса на фактическа и правна сложност на делото.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а това се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че на 18.08.2022 г. между "***" ЕООД и ищцата е сключен договор за паричен заем № 10015985, по силата на който й е предоставена сумата от 1500 лв., при уговорена възнаградителна лихва в размер на 180,77 лв. или общо 1680,77 лв., която ищцата се задължила да върне на 13 равни двуседмични вноски в размер на 129,29 лв. всяка, при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40 % и годишен процент на разходите от 48,69 %.

В чл. 4, ал. 1 от договора е посочено, че заемателят желае в хода на изпълнение на договора да се възползва от допълнителни услуги - възможности за отлагане или намаляване на погасителни вноски, смяна на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни средства, като заемодателят се задължава да предостави на заемателя същите, срещу предоставяне в деня на подписване на договора на допълнително обезпечение, както следва: 1. Две физически лица - поръчители, отговарящи на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на осигурителния им доход да е в размер над 1000 лв.; безсрочен трудов договор; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат - кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не полош от 401 „Редовен“, като поръчителите подписват договор за поръчителство или 2.