Решение № 116 от 14.05.2025, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 437/2024
- Вид
- Решение № 116
- Подписан
- 14.05.2025
- В сила
- 06.07.2026
- Състав
- ЯНКО ЯНЕВ, ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА, Галина Косева
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.179 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 пр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.50 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл.14 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл.2 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл.33 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл.3 ал.1 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл.405а · Кодекс на труда
- чл.133 · Наказателен кодекс
- чл.134 ал.1 т.1 · Наказателен кодекс
- чл.199 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24 ал.1 т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 86 ал.3 т.2 · Правилник за администрацията в съдилищата
РЕШЕНИЕ
№ 116 гр. Велико Търново, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЯНКО ЯНЕВ
Членове:
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
Галина Косева при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно гражданско дело № 20244000500437 по описа за 2024 година С решение № 183 от 09.05.2024г. по гр.д. № 157/ 2023г. по описа на ОСРусе е осъден „Винарски съюз“ АД-с.Нисово, обл.Русе, да плати на Т. К. Г. от с.Кацелово, обл.Русе, на осн.чл.49 вр.чл.45 вр.чл.52 ЗЗД сумата 80000лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, настъпили от увреждане и загуба на зрение на дясно око, настъпило на 17.03.2018г. в лозов масив в с.Нисово, собственост на дружеството, и сумата от 20000лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди вследствие на увреждане на ляво око, като последица от увреждането на дясно око, настъпило на 17.03.2018г. в лозов масив в с.Нисово, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 17.03.2018г. до окончателното им плащане. Отхвърлен е искът на Т. К. Г. срещу „Винарски съюз“ АД-с.Нисово, обл.Русе, за заплащане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на дясно око над сумата от 80000лв. до 120000лв., ведно със законната лихва от 17.03.2018г., както и исковете на Т. К.
Г. срещу Д. Б. Р. за заплащане солидарно с „Винарски съюз“ АД на обезщетение за причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на дясно око на 17.03.2018г. в размер на 120000лв. и за заплащане 1 на обезщетение за причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на ляво око в размер на 20000лв., ведно със законната лихва върху обезщетенията от 17.03.2018г., като неоснователни и недоказани. Осъден е „Винарски съюз“ АД-с.Нисово, обл.Русе да плати на адв.М. Р.М. от АК-Русе на осн.чл.38 ал.2 ЗА адв.възнаграждение в общ размер 9250 лв. Осъден е Т. К.
Г. от с.Кацелово, обл.Русе, да плати на „Винарски съюз“ АД-с.Нисово, обл.Русе, сумата 133 лв., представляваща направени разноски съразмерно на отхвърлената част от иска му. Осъден е „Винарски съюз“ АД да плати по сметка на РОС държавна такса в размер на 4000 лв., както и 250 лв. направени от бюджета на съда разноски.
В законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от „Винарски съюз“ АД-с.Нисово, чрез пълномощника адв.П.И., срещу така постановеното решение в частта, с която е осъден „Винарски съюз“ АД-с.Нисово, обл.Русе, да плати на Т. К. Г. от с.Кацелово, обл.Русе, на осн.чл.49 вр.чл.45 вр.чл.52 ЗЗД сумата 80000лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, настъпили от увреждане и загуба на зрение на дясно око, настъпило на 17.03.2018г. в лозов масив в с.Нисово, собственост на дружеството, и сумата от 20000лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди вследствие на увреждане на ляво око, като последица от увреждането на дясно око, настъпило на 17.03.2018г. в лозов масив в с.Нисово, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 17.03.2018г. до окончателното им плащане, както и в частта, с която са присъдени разноски в полза на ищеца и държавна такса за съда. Счита същото за неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и при неточно приложение на материалния закон, по изложени за това подробни съображения. Счита, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, допуснал е съществени нарушения на процесуалните правила при изготвяне на доклада по чл.146 ГПК и дадената в него правна квалификация на заявеното от ищеца, допуснал е нарушение на задълженията си по оценка на доказателствата и установяване на факти въз основа на тях, неточно е приложил нормата на чл.49 ЗЗД спрямо установената фактическа обстановка, неправилно е приел, че възложителят на работата по чл.49 ЗЗД е лицето, което е възложило работата на увреденото лице-смесване на договорна с деликтна отговорност. Излага, че за да постанови решението в обжалваната част, съдът е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.49 2
ЗЗД-обезщетение за причинени вреди от възложителя на работата; приел е, че дружеството-жалбоподател е възложител на работата на определени лица „бригадири“, без да е установено кои точно са те, които от своя страна са наели ищеца да извършва определена работа, в резултат на която той е получил увреждане на окото; приел е, че дружеството е възложило на ищеца извършване на определена работа, при която той е получил процесното увреждане; приел е, че независимо, че не са установени конкретните лица, на които дружеството е възложител на работата, отговорността на същото следва да се ангажира, като се позовава на Постановление № 7/ 1959г. на Пленума на ВС. Счита, че тези изводи на съда са неправилни, като изградени на фактическа обстановка, основана само на показания на свидетели, посочени от ищеца, единият от които е негова майка, като няма извършена преценка на свидетелските показания по реда на чл.172 ГПК. Сочи, че трикратно съдът е давал указания на ищеца за уточнение на предявения иск и въз основа на тези уточнения е давал различна правна квалификация на предявения искпървоначално по чл.50 ЗЗД, след това-по чл.49 ЗЗД. Счита, че с оглед изложените от ищеца твърдения, че претенцията му е за вреди от лозовия масив, който е собственост на ответното дружество, съдът е сезиран с иск по чл.50 от ЗЗД, а не с иск по чл.49 от ЗЗД, по какъвто иск неправилно се е произнесъл ОС-Русе, поради което решението е недопустимо и следва да се обезсили. Счита, че съдът неправилно е направил извода,че е налице възлагане на работата на ищеца от дружеството, като го е обосновал само със свидетелските показания и то на майката на ищеца, която единствено е посочила, че са били наети от „Винарски съюз“ АД, но показанията й не са преценени с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК. Нито един от разпитаните свидетели не е посочил къде е точно лозовият масив и в коя местност е и кой точно им е възложил работата, а само, че са наети от бригадири, на които не знаят имената, или лице на име Бенджи, работещи за Р.. Излага, че при публично известните данни от Търговския регистър е видно, че Р. участва като представляващ или собственик на капитала на седем търговски дружества, едно от които е „Винарска изба-Р. и синове“ ЕООД-дружество, което се сочи от ищеца и от неговата майка като свидетел по делото. Липсвала обосновка защо съдът е приел, че „хората на Р.“ са именно представляващи „Винарски съюз“ АД. Счита, че предположението на заинтересования свидетел не може да се приеме за безспорно доказателство и въз основа на него да се приеме, че 3 е налице пълно и главно доказване на основния факт по делото-кой е собственикът и кой е възложителят на работата, отговорен за увреждането на ищеца. Липсвали и доказателства на кой точно лозов масив е станало увреждането. От гласните доказателства се установявало само, че на лозови масиви в района на с.Нисово хора са работили. От приложените писмени доказателства не се установявало да има длъжността „бригадир“, както и лице на име Бенджи или близко до това. Не се установявало и някой да е възлагал работа на лозовите масиви-свидетелите сочат, че не са ходили във фирмата, били са само на лозята, като за работата разбирали от други хора, които работят там, а какво да се прави им казвали „бригадирите“ или хората на Р.“.
Счита и че след като съдът приема, че дружеството ответник е възложител на работата на ищеца, в резултат на която той е получил увреждане, то това сочи на договорна, а не деликтна отговорност. Счита, че не са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД за уважаване на иска, тъй като съдът дължи мотиви дали деянието, за което се твърди, че е причинило увреждането на ищеца, е противоправно. Счита, че съдът смесва възлагането на работата от ответника на ищеца като договорно основание, с възлагането на работа под формата на делегиране на част от задълженията на трето лице и настъпване на вредите от действията на това трето лице, за което ответникът носи отговорността за чужди действия. Сочи, че съдът не е изследвал елемента „възлагане на работата“. Счита и че увреденият не може да бъде обезщетен за нещо, което сам си е причинил, като цитира съдебна практика. Излага, че нито съдът е посочил, нито са събрани доказателства за лицата, на които първият ответник е възложил работа по наемане на персонал, по организиране на производствен процес, от действията/ бездействията на които е причинена вредата на ищеца. Счита, че неправилно, без да излага мотиви, съдът е приложил т.7 от Постановление № 7/ 1959г. на Пленума на ВС, тъй като не е установено, че именно от работник на ответното дружество е настъпила вредата. Липсвало както конкретно установено деяние, от което е настъпило увреждането, така и мотиви за противоправността на това деяние. Не са изложени и мотиви за причинно-следствената връзка между това деяние и настъпилите вреди. Цитирана е съдебна практика, съгласно която за да се приеме, че един вредоносен резултат се дължи на виновно бездействие на някое лице, е необходимо да се установи както, че това лице е пропуснало виновно да извърши нещо, което е било длъжно да извърши, така и че 4 вредоносният резултат е в пряка причинна връзка с това неизвършване.
Досежно вредите-съдът не е посочил към кой момент е приел, че се е проявило увреждането на лявото око, а този момент счита, че е относим както за определяне на причинно-следствената връзка, така и за момента, от който се дължи законна лихва. Счита и че няма безспорни данни на какво се дължи установената слепота на дясното око. В решението липсвало и произнасяне по въпроса за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Счита, че не е доказан нито един от елементите на фактическия състав на чл.49 ЗЗД и негативните последици за ищеца, сочени в исковата молба, произтичащи от вредоносното събитие-удар в окото, не произтичат от действията или бездействията на служителите на първия ответник или на личните действия на втория ответник. Моли въззивният съд да обезсили обжалваното решение като недопустимо, алтернативно-да го отмени като неправилно и вместо негода отхвърли исковете като неоснователни. Претендира разноски.
В отговора на въззивната жалба ответникът по жалба Т. К. Г., чрез пълномощника адв.М.М., заема становище за неоснователност на жалбата по изложени за това подробни доводи. Оспорват се оплакванията и твърденията на жалбоподателя с конкретно изложени доводи за това. Излага, че ищецът е изложил фактическите си твърдения, а съдът не е длъжен да се съобрази с дадената от страната правна квалификация, и е длъжен да направи правна квалификация на предявения иск. Сочи, че не е вярно, че съдът е изградил мотивите си само на свидетелски показания, тъй като по делото е приложено и досъдебното производство. От него било видно, че Д. Р. е дал на майката на ищеца 1000лв. за лечението му без да се подпише документ. В досъдебното производство било установено, че ищецът е претърпял процесното увреждане докато е работел за ответника „Винарски съюз“ АД. Моли да бъде отхвърлена жалбата и да се присъдят разноски за адв.възнаграждение.
В законоустановения срок е подадена и насрещна въззивна жалба от Т.
К. Г. чрез пълномощника адв.М. М., срещу постановеното решение в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 80000лв. до 120000лв. поради изгубеното зрение на дясното око, както и в частта, с която са отхвърлени исковете срещу втория ответник Д. Б. Р. за заплащане на претендираните обезщетения за неимуществени вреди солидарно с първия ответник „Винарски съюз“ АД. Счита решението в обжалваните части за неправилно и незаконосъобразно по изложени за това 5 подробни съображения. Счита, че при определяне размера на обезщетението за изгубеното зрение на дясното око ОС-Русе не е съобразил решението си със съдебната практика, с факта, че тъй като е изгубен зрителен орган, който е изключително важен за човешкия организъм, е намаляла съществено работоспособността му, същият е претърпял значителни болки и страданияфизически и душевни, с факта, че ищецът е получил и специфичен козметичен дефект, който загрозява лицето му и създава допълнителен значителен дискомфорт, изпитвал срам, неудобство, потиснатост. Счита, че първоинстанционният съд грешно е определил правната квалификация на предявените искове като такива с правно основание чл.49 ЗЗД. Счита, че в конкретния случай превес на причината за полученото увреждане на ищеца имат характеристиките на вещта, по отношение на която той е извършвал действия /работни операции/, а не волята на ответниците да му възложат извършването на тези действия и операции. Счита, че отговорността на ответниците се свежда до това, че не са дали конкретни указания за спецификата на работата и не са предоставили лични предпазни средстванапример работата с предпазни очила би могла да предотврати или най-малко да редуцира вредоносния резултат. Сочи, че това налага извода, че самата вещ, нейната специфика и особености са причинили вредата на ищеца, като неговото поведение в тази причинно-следствена връзка няма решаващо значение-поведението му не се е различавало от поведението на останалите работници. Счита, че не възлагането на работата по смисъла на чл.49 ЗЗД пряко и непосредствено е довело до увреждането, а работата именно със специфичните вещи „лозови пръчки“ е пряката и непосредствена причина за настъпването на вредата. И тъй като лозовият масив и лозовите пръчки са вещи по смисъла на ЗС и по смисъла на чл.50 ЗЗД, то предявените искове са с правна квалификация по чл.50 ЗЗД, а не както неправилно ги е квалифицирал първоинстанционният съд по чл.49 ЗЗД. Сочи, че отговорността по чл.50 от ЗЗД е безвиновна и обективна и е достатъчно да се докаже чия е собствеността на вещта, причинила вредата, което в случая счита, че е безспорно установенопървият ответник е собственик на лозовия масив, а вторият ответник е упражнява управленски и надзорни функции, поради което същите следва да отговарят солидарно.Счита, че е безспорно установено, че ищецът е извършвал на 17.03.2018г. работа в лозов масив в с.Нисово, собственост на първия ответник-„Винарски съюз“ АД, управлявано от втория ответник-Д. Р..
Разпечатката съдържа 18 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0109d35d-d845-4f35-9da6-a5467803ce06