Решение № 306 от 22.12.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. гр. Хасково, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Галина Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20255640200521 по описа за 2025 година Производството е на основание чл.59 и следв. от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Д. Ф. М., ЕГН **********, с адрес

**************, е депозирал жалба против Наказателно постановление № 251253-001179/09.05.2025г. на Началник група в ОД-МВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“, с което за това, че на 25.04.2025г. в 14:52 ч. в ************** в посока към бул.******** управлявал лек автомобил „ **********“ с рег.№ *********, собственост на З. Д. В. от *********, като водачът не използва обезопасителен колан, с който автомобилът е оборудван по време на движение на МПС, с което за виновното нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50лева, а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 10 точки.

В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила, като е нарушена разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН. Моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят- редовно призован, се явява и заедно с упълномощения процесуален представител поддържа жалбата, счита, че описаното нарушение не е установено, като липсват конкретни доказателства за установяването му. Представят допълнителни гласни доказателства, пледира за отмяна на наказателното постановление.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата- Началник на Сектор „Пътна полиция“ при 1

ОД-МВР-Хасково- редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, пред компетентен орган да я разгледа орган- Районен съд- Хасково. Видно от разписката за връчваненеразделна част от наказателното постановление, същото е връчено на нарушителя на 07.06.2025г., а жалбата против него е изпратена до съда на 18.06.2025г.- видно от поставения входящ номер – т.е. в законоустановения 14дневен срок.

По фактическата обстановка се установи, че на 25.04.2025г. след обяд, полицейските служители И. И. Ч. и Д. Н. А. – служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД-МВР-Хасково, изпълнявали служебните си задължения, като осъществявали контрол над движещите се МПС в района на **************. В 14,52ч. същите видели приближаващ лек автомобил, движещ се по ************** в посока към бул.***********. Спрели същия за проверка, като установили, че спрения автомобил е „**********“ с рег. № *********, а водачът му е настоящият жалбоподател Д. Ф. М., а собственик на автомобила е З. Д. В. от **************. Костатирали също, че водачът не е сложил предпазен колан. За констатираното нарушение, на водача М. бил съставен АУАН серия GA, №4066402/25.04.2025г., в който актосъставителят И.

Ч. описал констатациите, като описал нарушение- не използване обезопасителен колан по време на движение. Като нарушена била описана разпоредбата на чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Актът бил изготвен и връчен същия ден на нарушителя Д. М., който го подписал без да посочва възражения.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление № 25-1253-001179/09.05.2025г. на Началник група в ОД-МВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“, с което за виновното нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, на водача му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50лева, а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 10 точки.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество е неснователна.

Доказателствата по делото са еднопосочни и безпротиворечиви, а именноописаните по-горе АУАН и НП, показанията на свидетелите- полицейски служители И. И. Ч. и Д. Н. А., от показанията на доведените свидетели Божидар Севдов М. и З. Д. В..

Описаното нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП е констатирано, описано и правилно отнесено към съответната правна норма. Съобразно разпоредбата на горепосочения текст, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Показанията на посочените свидетели установяват противоречиви обстоятелства, като в тази връзка тези показания могат да се разделят условно 2 на две групи- а именно, такива, подкрепящи адм.-наказателното обвинение и такива- подкрепящи тезата на жалбоподателя.

Според първата група показания- дадени от полицейските служители И. Ч. и Д. А., водачът М. е управлявал автомобила без поставен предпазен колан, като и двамата заявяват, че са видели ясно, че водачът е без поставен предпазен колан и едва след като видял полицейските органи, го издърпал и поставил.

Втората група от показания- тези на свидетелите Б. М. и З. В. са в насока, че водачът М. е бил с поставен колан, но го придърпвал и намествал и в тази връзка изразяват предположение, че тези му действия са били възприети като поставяне на предпазния колан пред контролните органи.

Действително, последните двама свидетели се явяват очевидци на соченото нарушение, доколкото са пътували в автомобила на жалбоподателя.

Следва да се отбележи обаче, че от пътуващите в автомобила не се очаква да са с насочено внимание към всички обстоятелства относно задълженията на водача на автомобила. А вниманието на полицейските служители е било насочено именно към допускани нарушения по ЗДвП.

На следващо място, свидетелите М. и В. не са чули изцяло разговора между жалбоподателя и контролните органи, доколкото като пътници в автомобила същите са задължени да не го напускат по време на проверката без разрешението на контролните органи. А в случая и самите свидетели заявяват, че не са възприели изцяло разговора между М. и контролните органи.

В същото време, налице е еднопосочност и взаимна подкрепеност на показанията, дадени от полицейските служители. И двамата са категорични, че са възприели приближаващия към тях автомобил от разстояние между 20 и 50 метра, като времето е било достатъчно ясно и не е имало предмети или обстоятелства, които да им пречат да възприемат приближаващия автомобил.

На следващо място- и двамата полицейски служители заявяват, че първоначално водачът е заявил, че е бил с поставен предпазен колан, но след това признал, че не е бил с такъв и го бил сложил от уважение към контролните органи след като ги видял. Не на последно място, и двамата полицейски служители заявяват, че водачът М. ги помолил да му съставят АУАН за друго нарушение, тъй като управлението на МПС без предпазен колан включвало и отнемане на контролни точки, а той нямал достатъчно.

Тук следв да се посочи, че нито един от пътуващите в автомобила на жалбоподателя не споменава за подобен разговор. При това противоречие, съдът кредитира и приема като достоверни обстоятелствата, заявени от полицейските служители. Същите са възприели ставащото в светлата част на денонощието през пролетта, били са на достатъчно разстояние от автомобила на жалбоподателя, което разстояние им позволява правилно и без съмнение да видят и възприемат извършването на посоченото в АУАН и НП нарушение.

Заявяват в показанията си, че са видели автомобила на жалбоподателя в движение и че водачът М. управлява посоченото МПС без да използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано.

Показанията на тези двама свидетели са логични, последователни, без вътрешни противоречия, дадени са от полицейски служители- възприели станалото в рамките на изпълняваните служебни правомощия и задължения, чието внимание е било насочено именно в тази насока, поради което и съдът ги възприе и кредитира като достовернии.

3

По отношение на показанията на свидетелите М. и В., съдът възприе същите като опит да се помогне на техният познат, като заявеното от тях обаче е в противоречие с останалите свидетелски показания. Тук следва да се подчертае, че не се установиха никакви данни за преднамереност от страна на полицейските служители, някаква заинтересованост или целенасоченост да навредят на жалб.М. поради някакви причини и то до степен, до която да възпроизвеждат организирано обстоятелства, които не са възприели в действителност, които не са истина и които са насочени в единствената насока да увредят жалбоподателя М.. Включително и заявеното от двамата, че водачът ги е помолил да му съставят АУАН за друго нарушение, а не за това без предпазен колан.

С оглед изложеното и предвид установените факти по делото, съдът приема, че в случая както от обективна, така и от субективна страна жалбоподателят е нарушил задължението си, вменено с разпоредбата на чл.137А, ал.1 от ЗдвП, като въпреки задължението си, като водач на МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато е в движение, не е използвал обезопасителен колан, с какъвто управляваното МПС е оборудвано.

В случая нарушението е описано и доказано по безспорен начин, като не се откриха обективни обстоятелства, които да внасят съмнение в това, т.е. наказателното постановление е издадено при условията на разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, включително и тази на ал.1, т.5 от същата разпоредба, а именно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено същото и обстоятелствата, при които е извършено. Времето, мястото на нарушението и начинът на извършването му са установени по недвусмислен и безспорен начин, като тяхното изписване не предпоставя объркване или невъзможност за разбиране на вмененото на водача нарушение. Не се представиха обективни доказателства – сочещи противното или внасящи основателни и подкрепени с доказателства съмнения в установеното.

Констатациите описани в АУАН, в последствие пренесени и в издаденото наказателно постановление съответстват на изписаните разпоредби на ЗДвП, които водачът е нарушил и на изяснената в съдебно заседание фактическа обстановка.

По отношение на възражението за нарушеното право на водача да възрази срещу съставения АУАН, следва да се поясни, че действително в АУАН е отпечатано, че водачът няма възражения. Това обстоятелство обаче не се явява съществено нарушение, доколкото при връчването на акта, при наличието на възражения към този момент, такива могат да се опишат ръчно, както впрочем се е процедирало и допреди АУАН да бъдат издавани чрез разпечатването им. Наред с това, водачът разполага и с възможността по чл.44, ал.1 от ЗАНН, предвиждаща освен възраженията при съставяне на акта, в 7-дневен срок от подписването му нарушителят да може да направи и писмени възражения по него.

Като цяло, съдът не възприе възраженията на жалбоподателя, но дори и при тяхното възприемане, посочените такива в по-голямата им част не сочат съществени процесуални нарушения, които да са от рода на тези- налагащи отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В този смисъл съдът намира, че законовата презумпция, въведена от чл.189, ал.2 от ЗДвП, остана неопровергана и следва да се приеме, че с поведението си жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение, 4 предвидено в чл.137А, ал.1 от ЗДвП, за което нарушение е следвало да бъде санкциониран с предвиденото в съответната административно-наказателна разпоредба наказание.

При издаването на процесното постановление административно-наказващия орган е изпълнил задълженията си предвидени в ЗАНН, преценил е събраните данни и доказателства, правилно е квалифицирал нарушението, правилно е съобразил и текста от закона - предвиждащ наказание за въпросното нарушение. В тази връзка издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно и обосновано.

Разпечатката съдържа 40 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/01094a71-1df0-4a5e-9f3c-814363a94d22