Решение № 805 от 12.08.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 805 гр. Б., 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА

Административно наказателно дело № 20262120200867 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „********" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. "П." № **, представлявано от управителя С.И.К., чрез адв. Р. В. от БАК, против Наказателно постановление № 875512F870218/23.02.2026г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“Б., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД “Фискален контрол“ към НАП, с което за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2, изр. второ, вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС на дружеството – жалбоподател е наложена „Имуществена санкция” в размер на 550 евро.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се излагат подробни аргументи в насока неговата незаконосъобразност.

В открито съдебно заседание дружеството – жалбоподател се представлява от пълномощник – адв. Р. В. от БАК, която поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Административнонаказващият орган се представлява от гл. юрк.

Чолакова, която моли оспореното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок /предвид връчването на процесното наказателно постановление на жалбоподателя на 26.02.2026г., видно от 1 разписката към същото и депозирането на жалбата на 06.03.2026г., видно от входящия номер на същата/, от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна, като след съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 29.01.2026г., в 14:10 часа, от служители на НАП, сред които свидетелят Х. К. К. – старши инспектор по приходите в ЦУ на НАП, е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС – „студио за красота", находящ се в гр. Б., ул. „Гладстон" № 71, стопанисван от дружеството – жалбоподател „********" ЕООД с ЕИК *****. В хода на проверката, от монтираното в обекта и въведено в експлоатация фискално устройство били изведени КЛЕН-ове за дати 11.08.2025г. и 13.10.2025г., от които не ставало ясно каква е реалната заплатена услуга/стока, тъй като липсвали задължителни реквизити, а именно – коректно наименование на заплатените стоки или услуги (като съгласно представения ценоразпис в обекта се предлагали множество такива – подстригване, сешоар, боядисване, кичури, обезцветяване и др.).

Свидетелят К. счел, че с изложеното по-горе дружеството – жалбоподател е нарушило разпоредбите на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал. 4 от ЗДДС, поради което съставил на дружеството АУАН cep. A N № F870218/05.02.2026г. за нарушение на същите.

Контролните органи констатирали, че към момента на проверката нарушението било отстранено и преустановено.

На 05.02.2026г. актът бил връчен на управителя на дружеството – жалбоподател, който в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН депозирал писмени възражения срещу него.

Въз основа на горепосочения АУАН и като преценил като неоснователни възраженията на жалбоподателя, на 23.02.2026г. АНО издал и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта и на основание чл.185, ал.2, изр. второ, вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС на „********" ЕООД била наложена „Имуществена санкция” в размер на 550 евро за нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал. 4 от ЗДДС.

Изложената фактическа обстановка се установява от приобщените по делото материали по административнонаказателната преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложената имуществена санкция, предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

2

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в значителна степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган (Началник на отдел „Оперативни дейности“Б., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД “Фискален контрол“ към НАП), видно от приобщените към материалите по делото копия на Заповед № 445/16.06.2023г. и Заповед № З-ЦУ-30-875/23.06.2025г. на изпълнителния директор на НАП, като АУАН също съставен от оправомощено за това лице (старши инспектор по приходите в ЦУ на НАП), отново съгласно цитираната Заповед № З-ЦУ-30-875/23.06.2025г. на изпълнителния директор на НАП.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в законоустановения шестмесечен срок.

Въпреки това, при извършената служебна проверка на НП и АУАН настоящият съдебен състав намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения, довели до ограничаване правото на защита на нарушителя и съответно обуславящи незаконосъобразността на атакуваното наказателно постановление и неговата отмяна само на това основание, без да е необходимо да се изследва въпросът извършено ли е административното нарушение, квалификацията му, както и размерът на наказанието.

Както бе посочено по-горе, производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес, като ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. Съгласно чл.36, ал.1 от ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, а съгласно чл.52, ал.1 от същия закон наказващия орган е длъжен да се произнесе по преписката. Последното означава, че наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне относно наличието или липсата на извършено от посоченото в АУАН лице на съответното административно нарушение - с дадените му в същия акт фактическо описание и правна квалификация. Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се „повдига обвинение“ за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място на извършване и от този момент за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и 3 издаване на наказателното постановление следва да бъдат спазени задължителните изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, както АУАН, така и НП следва да съдържат като задължителен свой реквизит датата на извършване на нарушението.

Съдът намира, че от съдържанието на обжалваното НП и АУАН, въз основа на който същото е издадено, обаче, не става ясна приетата от актосъставителя и административнонаказващия орган дата на извършване на нарушението.

И в двата процесуални документа е посочена само дата на извършване на проверката – 29.01.2026г., в хода на която е констатирано нарушението, т.е. датата на установяване на нарушението (от изложената фактическа обстановка в АУАН и НП може да се направи извод, че в случая датата на установяване на нарушението не съвпада с датата на неговото извършване), както и датите на изведените КЛЕН-ове от фискалното устройство – 11.08.2025г. и 13.10.2025г., въз основа на които се твърди да е установено нарушението.

Липсва и индивидуализация на конкретната фискална касова бележка (в това чисто и датата на издаване на същата, от която по тълкувателен път би могла да се изведе и датата на извършване на нарушението), която според актосъставителя и АНО не отговаря на изискванията на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, като с последното е нарушено и законовото изискване за точно описание на нарушението, регламентирано в чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

В случая жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал. 4 от ЗДДС.

Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, министърът на финансите издава наредба, с която се определят издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат.

В приложение на тази разпоредба е издадена Наредба № Н-18/13.12.2006 г.

Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 на същата, фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити, сред които и наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки 4 от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност.

Анализът на горните разпоредби обосновава извода, че всяко издаване на фискална касова бележка, която не съдържа някой от предвидените в чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ задължителни реквизити, осъществява самостоятелно състава на административно нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал. 4 от ЗДДС.

По мнение на съда тази неяснота съществено ограничава възможността на жалбоподателя да упражни ефективно правото си на защита, тъй като за да се защити по фактите, той трябва да е наясно с тях.

Изискването за точно описание на нарушението е императивно и наказаното лице не може да бъде поставяно в ситуация на неясно или непълно фактическо описание на нарушението (в състояние на невъзможност да разбере за извършването на какво административно нарушение му е повдигнато обвинение), защото това засяга правото му на защита.

За пълнота следва да се посочи, че в случай, че административнонаказващият орган е приел, че са налице осъществени от дружеството – жалбоподател нарушения на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н18/13.12.2006 на МФ и на двете дати, от които се сочи да са изведените КЛЕНове от фискалното устройство в обекта, въз основа на които се твърди да е установено нарушението (т.е. налице е повече от едно нарушение), то атакуваното наказателно постановление е издадено и в нарушение на правилото на чл. 18 ЗАНН, съгласно което за всяко отделно административно нарушение се налага отделно наказание.