Определение № 4878 от 29.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4878 гр. София, 29.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20248002101079 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №1479/19.01.2024г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу решение №1423/07.12.2023г. по в. гр. д. №2670/2021г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е отменено решение №277/02.07.2021г. по гр.д. №965/2020г. на Благоевградски окръжен съд и вместо него е постановено друго, с което предявеният от А. И. Л. срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД е уважен за сумата от 200 000 лв.-обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от смъртта на сина му Х. А. Л., настъпила в резултат на пътно-транспортното произшествие, реализирано на 13.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на деликта до окончателното й плащане.

Въззивното решение като необжалвано е влязло в законна сила в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата от 50 000 лв., представляваща разликата над сумата от 200 000 лв. до пълния претендиран размер от 250 000 лв., ведно със законната лихва от 13.12.2016г.

Касаторът счита решението за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че въззивният съд неправилно е преценил доказателствата и доводите по делото, в резултат на което е достигнал до погрешни правни изводи, като е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане съгласно чл. 49, във вр. чл. 45 ЗЗД. Счита, че въззивният съд не е отчел релевираните от ответника аргументи по повдигнатите възражения за съизвършителство от делинквента – майката на починалото дете и водач на автомобила, както и за липсата на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка 1 между твърдяното противоправно поведение и настъпилите вреди. Излагат се оплаквания и относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, който касаторът намира за прекомерно завишен. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД да бъде отхвърлен изцяло. Претендират се разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, на първо място се твърди очевидна неправилност на решението – основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280, ал.2 ГПК.

Касаторът счита, че възприетото от съда, че на моста е следвало да бъде поставена ограничителна система за пътища от вида „предпазна ограда“ е очевидно неправилно и не съответства на събраните по делото доказателства.

На следващо място касаторът е поставил следните въпроси, с които обосновава приложението на касационните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК:

1. "Следва ли съдът да приеме, че опасната зона е от II-ра до IV-та степен, поради което на мостовото съоръжение според съда е следвало да има поставена ограничителна система за пътища от вида „предпазна ограда“, изградена до външния ръб на платното за движение, със степен за задържане Н1 /стр. 10 на решението/ след като типа на предназначеното съоръжение е определен в „Технически правила за приложение на ограничителни системи за пътища по Републиканската пътна мрежа“ на Агенция „Пътна инфраструктура“ от 2010г., точка 3.5.1. Предпазни огради /стр. 27/, подточка 3.5.1.1. Степен на задържане таблица 7 /стр. 28/, в която за мостове при опасност от II-ра до IV-та степен и при V доп < 50 км/ч., е определено изграждането на парапет за пешеходци? ";

2. "Следва ли съдът да приеме за установено, че към 13.12.2016г. пътното движение не е било регулирано чрез знак „В26“ – „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“ – конкретно до 50 км/ч., с оглед на което е следвало да бъде приложена ограничителна система – предпазна ограда?“ като се твърди, че само при ограничаване скоростта на движение на ППС в района на моста до 50 км/ч. е допустимо да бъде изпълнен парапет за пешеходци, след като въпросът за максимално допустимата скорост на моста не е бил изследван по делото и не е категорично установен, и съдът го е възприел само логически.

3. "Следва ли съдът да се произнесе по възражение за съизвършителство, след като съизвършителство е било заявено от АПИ с писмения отговор и в тежест на АПИ е било възложено доказването на съизвършителството?";

4. "Относно обстоятелствата, които следва да бъдат ценени от съда при решаване на въпроса за определяне на справедливо по размер обезщетение /чл. 52 от ЗЗД/ за неимуществени вреди, въззивният съд неправилно е определил обезщетение в размер от 200 000 лв. на А. Л..

".

Касаторът твърди, че съдът е разрешил въпросите в противоречие с практиката на ВС и ВКС, изразена в ПП №4/1968г. на ВС и решение №96/25.11.2020г. по т. д. №1881/2019г. на ВКС, II т.о. Поддържа и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК - вероятна нищожност, вероятна недопустимост и очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт.

Ответникът по касация – А. И. Л., чрез адв. А. В., с подадения отговор на касационната 2 жалба изразява становище за неоснователност на същата и липсата на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Моли касационно обжалване да не бъде допускано, а в случай, че бъде допуснато - моли въззивното решение да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски.

Касационната жалба против решението е допустима: подадена е от легитимирано лице, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд с цена на иска над 5 000 лв., което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.

Във връзка с предпоставките за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното:

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от А. И. Л. срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ за заплащане на сумата от 250 000 лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди - морални болки и страдания от смъртта на детето му Х. А. Л., претърпени в резултат на пътен инцидент, настъпил на 13.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта до окончателното й плащане.

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че с влязла в сила на 14.02.2018г. Присъда №486 от 29.01.2018г., постановена по н.о.х.д. №654/2017г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, Х. Й. Д. е призната за виновна в това, че на 13.12.2016г. около 09,10 часа като правоспособен водач, категория „В“, при управление на собствен лек автомобил марка „Фолксваген голф“ с рег. [рег.номер на МПС] , движейки се в района на мост „М.“ в посока от [населено място] за [населено място], е нарушила правилата за движение в ЗДвП, и като участник в движението не е съобразила своето поведение с пътен знак Б6 „Премини ако пътят е свободен!“, като е преминала през стеснен участък на пътямост „М.“, по който е бил навлязъл л.а.м. „А. Р. 156“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от Д. Х. Г.; при избиране на скоростта на движение от 69,5 км/ч като водач на ППС не е спазила задължението да се съобрази с конкретните условия на видимост /опасен завой надясно/, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие и като водач е нарушила задължението да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението на влязъл в стеснен участък на пътя; не е спазила задължението да намали скоростта си или да спре, за да пропусне насрещно движещото се ППС л.а.м. „А. Р. 156“ с рег. [рег.номер на МПС] , поради наличието на стеснение на платното за движение, тъй като разминаването не е могло да се извърши безопасно, в резултат на което е допуснала пътно-транспортно произшествие и по непредпазливост причинила смъртта на Х. А. Л. и средна телесна повреда на Т. А. Л., и двамата пътници в л.а.м. „Фолксваген голф“ с рег. [рег.номер на МПС] .

Установено е, че ищецът А. И. Л. е баща на починалия Х. А. Л., а водачката на лекия автомобил „Фолксваген голф“ с рег. [рег.номер на МПС] -Х. Й. Д. е негова майка.

От приобщените по делото писмени доказателства - писмо изх. №24-00-132 от 18.04.2017г. на Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление Б., въззивният съд е приел 3 за установено, че към датата на инцидента 13.12.2016г. на път ІІІ-109 „/Кресна-Кулата/-М.“участък-мост „М.“ на изхода на [населено място] има поставени пътен знак Б5 и Б6 за сигнализиране на стеснен участък, както следва: непосредствено преди мост „М.“ в посока [населено място] има поставен пътен знак Б6 „Премини, ако пътя е свободен“, а пред мост „М.“ в посока изход [населено място] има поставен знак Б5 „Пропусни насрещно движещите се пътни превозни средства“. В посока на движение вход за [населено място] има поставен пътен знак А1 „Опасен завой надясно“ сигнализиращ крива, в която не е осигурено разстояние за видимост. Хоризонталната маркировка от км 11.400 до км 11.434 е М1 „Единична непрекъсната линия“ за двете посоки на движение.

От събраните доказателства, въззивният съд е приел за установено, че поради реализирано предходно пътно-транспортно произшествие на дата 12.09.2016г., оградата на моста в ляво, в посока [населено място] е била разрушена и временно била поставена сигнална лента на мястото на парапета. Приел е, че към датата на процесния пътен инцидент от 13.12.2016г. други действия с цел обезопасяване на въпросния участък не били предприети, както и че не се установява наличието на поставени ограничителни знаци за скорост и в двете посоки на движение преди моста.

От заключението на СТЕ, изготвено от инж. И., въззивният съд е приел, че пътният инцидент се е случил на пътен мост над река М. на път ІІІ109, при км 11+420. Мостът е със стоманено-бетонова конструкция, плочогредова, с ширина на платното 4,90 м, едно платно без тротоарни блокове и с дължина 36,20 м. Движението е еднопосочно. Ситуационното му положение е в права, хоризонтално без напречен наклон. Преди моста в посока М. има крива с десен завой, а в посока С. крива също с десен завой. Пътят е третокласен според класификацията на републиканската пътна мрежа. Въззивният съд е приел, че след произшествието и към датата на изготвяне на заключението – 28.10.2020г., е направен ремонт на моста, като е сменен старият парапет с нов със степен на задържане H1, поставени са и ограничителни знаци за скорост от двете страни пред моста с ограничение до 40 км/ч.

Въззивният съд е приел за безспорен механизма на настъпване на произшествието, а именно: на 13.12.2016г. около 09,15 часа водач на лек автомобил А. Р. го управлява в посока от [населено място] към АМ „С.“ в условия на ясно време, суха асфалтова настилка и наличен десен завой преди моста. В същото това време, при същите условия, но в обратната посока към [населено място], пътувала водачката на лек автомобил Фолксваген, в който на предна дясна седалка върху която имало поставено детско столче, е пътувало и пострадалото бебе Х.. Когато лек автомобил А. Р. се намирал на 26 метра от мястото на удара, в района непосредствено след началото на мост „М.“ на км 11+500, къс и прав участък от пътя, водачът му го управлявал със скорост от порядъка на 52,9 км/ч. В същия момент, от насрещната страна, водачката на лек автомобил Фолксваген голф го управлявала със скорост от 73,9 км/ч., като се е намирала на около 39 м от мястото на удара. В този момент водачът на лек автомобил А. Р. предприема ефективни действия за спиране с максимално закъснение и рисково отклоняване на автомобила в посока надясно. След като изминава разстояние от 5,88 метра и скоростта на автомобила е достигнала до около 36,4 км, лек автомобил А. Р. е 4 ударен в преден ляв габарит от предния ляв габарит на Фолксваген голф, движещ се със скорост от 73,9 км/ч. В следствие от този удар настъпват деформации в предните брони, калници и предното окачване в лявата половина, като също са се отворили предните въздушни възглавници и в двата автомобила. Задната част на лек автомобил А. Р. се е отклонила надясно, което е довело до разделянето на двата автомобила, и лек автомобил Фолксваген е продължил движението си в посока напред и наляво с тежко увредено предно окачване отляво с блокирана предна лява гума. При това движение е достигнал до ръба на моста като продължил движението си по зададената траектория вследствие от което предната лява гума пропада. Постъпателното движение на автомобила в посока извън моста, и последователното излизане на предната дясна и задна лява гуми, значително е ускорило страничното завъртане на купето наляво. След преминаването на задна лява гума, скоростта на лек автомобил Фолксваген е достигнала до около 23,1 км/ч, с която автомобилът е излязъл извън обхвата на моста, и под въздействието на гравитационната сила и бързо завъртайки се с тавана надолу, лек автомобил Фолксваген се е насочил към речното корито под моста. След достигане на речното корито, първо настъпват последователно много силни удари на предния капак и предната част от тавана. От удара на л.а.м. „Фолксваген голф“ с рег. [рег.номер на МПС] върху настилката на речното корито, бебето Х. е паднало от столчето на предната седалка върху вътрешната повърхност от тавана на купето, следствие от което са настъпилите описани тежки травматични увреждания по главата, крайниците, тялото и други. При първия удар, отварянето на въздушната възглавница е блокирало движението на детското столче върху седалката и е погасилозначително инерционната сила, възникнала при удара между двата автомобила, но след падането на лекия автомобил върху тавана на купето в речното корито, достигнатата стойност на силата при удар в повърхността е била с максимална стойност. Според вещите лица, ударът на лекия автомобил в речното корито, най-вероятно е причинил тежките травми на бебето, които са били установени след аутопсията.