Решение № 6427 от 22.11.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 2438/2023
- Вид
- Решение № 6427
- Подписан
- 22.11.2024
- В сила
- 27.12.2024
- Състав
- Гергана Коюмджиева
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 498 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 6427 гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Гергана Коюмджиева при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20231100102438 по описа за 2023 година
Предмет на производството са предявени два обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на А. В. Б., чрез адв. Я. Д., с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ЗК „Л.И.“ АД, да заплати сумата от 26 000 лв., частично от 40 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от травматични увреди по повод възникнало на 20.11.2020 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 27.10.2021г. – датата на изтичане на 3 месечния срок за произнасяне от страна на застрахователя до окончателното изплащане, както и сумата от 37.40 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за проведено лечение, ведно със законната лихва, считано от 27.10.2021г. – датата на изтичане на 3 месечния срок за произнасяне от страна на застрахователя до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 20.11.2020 г., около 22:20 ч. в гр. София, лек автомобил „Хюндай Елантра” с per. № ******* се движи по бул. „Свети Наум“ с посока от бул. „Черни връх“ към ул. „Света гора“, като водачът му, без да спира на място, навлиза в кръстовището и неправомерно предприема маневра „завиване наляво“ по ул. „Милин камък“. В същото време по бул. „Свети Наум“ в противоположната посока се движи ищецът с велосипед „Zegno” и поради навлизането в неговата пътна лента на л.а. „Хюндай Елантра“ без да го пропусне, 1 последвал сблъсък между тях, вследствие на което пострадал велосипедистът – ищец в настоящото производство. Ищецът е хоспитализиран в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД с оплаквания от силни болки и невъзможност за движение на десните крайници в областта на дланта и коляното, извършена е оперативна интервенция - ревизия и дебридман, както и открито наместване на фрактурата с поставянето на импланти (киршнерови игли) на десния показалец с тендорафия (шев на сухожилието) и на гипсова шина за имобилизация на ръката. По повод на получената фрактура на капачката, на пациента е поставена туторна лонгета на дясната колянна става за обездвижване на долния крайник. Проведена е физиотерапия. Към настоящия момент, над две години от настъпване на процесното ПТП, у ищеца, в резултат на получената фрактура на десния показалец, продължават да се проявяват оплаквания. Поради получената фрактура на пръст на дясната ръка болката в тази област се усилвала дори и при най-малкия опит за движение на травмирания крайник, като в определени моменти ставала нетърпима. Поради горното се налагал системен прием на обезболяващи медикаменти, които обаче само временно овладявали силно изразения болков синдром. Наред с интензивната болка, макар и напълно имобилизирана с шина, засегнатата дясна длан била оточна и с проявена неспособност за извършване на активни и пасивни движения. В резултат на придобитата травма на дясното коляно с фрактура на капачката, освен характерния интензивен болков синдром и първоначалния преобладаващ постелен режим, придвижването на ищеца било силно затруднено и ограничено, вкл. и с помощни средства. След инцидента при ищеца се проявили тревожност, напрегнатост и раздразнителност. Ищецът е претърпял и имуществени вреди, съставляващи направени разходи по лечение и възстановяване, а именно за потребителска такса и превръзка на обща стойност за сумата от 37.40 лева.
Твърди, че към датата на ПТП за увреждащият лек автомобил е налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Посочва още, че с Решение № 4488 от 23.11.2022 г., постановено по НАХД № 20221110209900 по описа на СРС, НО, 112-ти състав, влязло в законна сила на 09.12.2022 г., водачът на застрахования при ответното дружество лек автомобил „Хюндай Елантра” с per. № ******* е признат за виновен в извършване на процесното ПТП. Сочи още, че е предявил писмена претенция за изплащане на обезщетение за причинените вреди, като такова не е изплатено. Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 367 от ГПК е постъпил отговор от ответната ЗК „Л.И.“ АД, в който е изложено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва твърденията, че поради осъществяване на пътно - транспортно произшествие от 20.11.2020 г , за ищеца да са настъпили описаните в исковата молба телесни травми и здравословни състояния, както и причинно – следствената връзка. Навежда възражение за съпричиняване от 2 страна на ищеца, като твърди, че е управлявал двуколесно ППС в тъмната част на денонощието, с несъобразена с пътните условия и другите участници в движението скорост, без светлоотразители и светлини. Навежда възражение за прекомерност на исковата претенция. Оспорва и акцесорната претенция.
С протоколно определение от открито с.з. на 22.10.2024г. на основание чл.214, ал.1 ГПК е допуснато увеличение размера на иска за обезщетение за неимуществени вреди от 26 000 лв. на 40 000 лв.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника адв. Дюлгеров поддържат предявените искове. Представят списък на разноски по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание ответника чрез юрк. Г. оспорва предявените искове.
Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, на основание чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното н.а.х.д. № 9900/2022 г. по описа на СРС, НО, 112-ти състав, се установява, че с Решение № 4488 от 23.11.2022г. А. И. Д. е признат за виновен, в това, че на 20.11.2020 г., около 22:20 ч., в гр. София, при управляване на лек автомобил марка „Хюндай”, с per. № ******* по ул. „Свети Наум“, с посока на движение от бул.
„Черни връх” към ул. „Света гора”, е нарушил правилата за движението по пътищата, посочени в нормата на чл. 31, ад. 7, т. 4 от ППЗДвП: (Светлинните сигнали на светофара имат следното значение т. 4 жълта светлина - означава „Внимание, спри!“.
Това не се отнася само за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението. При подаване на този сигнал на кръстовище водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят“), като навлязъл в кръстовището на жълт сигнал на светофарната уредба, при положение, че е могъл да спре и да не навлиза, и започнал да извършва маневра „завиване наляво“ вече на червен сигнал на светофара в посоченото кръстовище, образувано от улиците „Св. Наум“ и „Милин камък“, в следствие на което настъпил удар с водач на велосипед, движещ се по ул. „Свети Наум“, с посока на движение от ул. „Света гора“ към бул. „Черни връх“, който навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофара (за неговата посока на движение), и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на водача на велосипеда А. В. Б., изразяваща се в открито вътреставно счупване на първата фаланга на показалеца на дясната ръка, разкъсване на апоневрозата /сухожилната обвивка на гърба на дясната длан/, представляващо трайно затруднение на движенията на десния 3 горен крайник за срок повече от 30 дни и счупване на капачката на дясното коляно, представляващо трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни.
По делото е приета Епикриза по ИЗ № 32544/2020 на УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД, Клиника по хирургия на ръката, от която се установява, че на 23.11.2020г. ищецът е постъпил в лечебното заведение, с диагноза: счупване на друг пръст на ръката – открито. На същия ден ищецът е опериран, назначени са изследвания и на 26.11.2020г. е изписан от лечебното заведение. Дадени са препоръки за сваляне на конци на 12 ден, сваляне на имобилизация на 30 ден и изваждане на имплант на 35 ден. /стр.12/
По делото приети и 2 броя фактури, ведно с касови бонове на обща стойност 37.40 лева за заплатени от ищеца медицински консумативи и потребителска такса.
/стр. 18-21 от делото/
Представена е писмена кореспонденция между страните, от която се установява, че на 26.07.2021г. ищецът е предявил писмена претенция за изплащане на обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, вследствие процесното ПТП, като с писмо от 04.11.2021г. ответното дружество е изискало допълнителни документ. /стр.22-24 и стр. 27 от делото/
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди и причинноследствената им връзка с пътнотранспортното произшествие на основание чл. 195 ГПК е изслушана съдебно – медицинска експертиза, изготвена от вещо лице д-р Д. К., неоспорена от страните и чието заключение съдът кредитира като обективно, компетентно и пълно. В него е посочено, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания:
- дясна ръка - открита фрактура на основната фаланга на показалеца в областта на ПИФС с разкъсване и дефект на дорзалната апоневроза на показалеца (част от сухожилието разгъвач на показалеца)
- дясно коляно - неразместена закрита фрактура на колянното капаче - лява ръка - контузия с хематом по гърба на дланта.
Вещото лице сочи, че водещото травматично увреждане на показалеца е с неблагоприятна прогноза за в бъдеще (до около 15 години), поради стартирането на артрозен процес в ставичката завършващ с анкилоза на същата. Останалите увреждания са с обратен ход на възстановяване и благоприятна прогноза за функцията на лявата ръка и дясното коляно за в бъдеще.
Вещото лице посочва още, че първите 3 дни болката е била с висока интензивност, след което същата е намалявала до умерена при имобилизирани показалец и коляно, съответно в гипсова шина и гипсов тутор, като е ставала слаба, до 4 утихване след първия месец. За този период е било уместно да се вземат леки болкоуспокояващи медикаменти. Експертът описва, че водещото травматично увреждане на ищеца представлява не само открита фрактура на основната фаланга на десния показалец в областта на ПИФС (проксималната интерфалангеална става), но и с наличие на разкъсно-контузна рана по гърба на пръста с разкъсване на сухожилната разтеглица (апоневрозата) и липсата на част от нея (дефект) на мускула разгъван на показалеца. Тази характеристика на увредата е наложила по спешност да се ревизира и почисти раната, да се зашие апоневрозата и да намести счупената фаланга, като задържането на това наместване в сравнително благоприятно анатомично положение доколкото може, като се има пред вид малките размери на костните фрагментчета, е станало посредством 4 киршнерови игли. До тяхното отстраняване на 35-ия ден, ръката се имобилизира в гипсова шина, като това води до ограничаване на движенията в китката и пръстите за този период, което допълнително води до дискомфорт в самообслужването и необходимостта да се пази гипса сух и чист. Двете фрактури диагностицирани при ищеца са наложили да се постави гипсова имобилизация, съответно шина за ръката след оперативното лечение на показалеца за 30 дни и тутор на коляното - циркулярна гипсова превръзка от средата на бедрото до средата на подбедрицата, също за 30 дни. След оперативното лечение на счупения показалец и поставянето на гипсовата шина е било необходимо в дома да се поддържа висока позиция на пръстите на ръката, като последната е свита в лакътя и поставена към тялото в бинтова превръзка или шалче за шията. Тази елевация на ръката за срок от 30 дни е била важна по отношение на създаването на условия за по-ефективна кръвна циркулация и предотвратяването на отоци по дланта. За срока на имобилизацията от 30 дни, ищецът е имал трудности в придвижването, като по анамнестични данни от ЛП, същия е бил основно на легло, а самото придвижване е ставало с 1 патерица за лявата ръка и помощ от родителите. Вещото лице сочи, че за срок от 30 дни ищецът се е нуждаел от чужда помощ за придвижване и самообслужване. В периода на имобилизация от 30 дни и за двете фрактури - на показалеца и колянното капаче, движенията в дясната ръка (китка и пръсти) и дясното коляно са били блокирани.