Решение № 67 от 25.02.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Пазарджик, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря Д. Г. М. като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20245220200623 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Лия Корект“ ЕООД, ЕИК 206032448, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Н.Ф.“ № 7, ет.2, ап.5 против наказателно постановление № 13-2400150 от ... г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пазарджик, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лева.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила и се иска отмяната му.

В съдебно заседание процесуалният представител на дружествотожалбоподател поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Излага допълнителни доводи за отмяна на атакуваното НП, включително и в писмени бележки. Претендира разноски.

1

Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Излага доводи за потвърждаване на издаденото НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Дружеството-жалбоподател „Лия Корект“ ЕООД е санкционирано за това, че в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 ДР на КТ, на ... г., не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето М. И. К., ЕГН **********.

По време на осъществената на ... г., около обяд проверка в обект „...“ в гр. Пазарджик, на ул. „Х.Б.“ № 9, стопанисвана от дружеството-жалбоподател „Лия Корект“ ЕООД, свидетелката В. Д. и нейни колеги – инспектори в ДИТ – Пазарджик, установили, че на място вътре в пекарната работи като продавач и обслужва клиенти лицето М. И. К.. Инспекторите осъществили контролна покупка, след което преминали към проверка за спазване на трудовото законодателство. На К. била дадена да попълни декларация по чл.402 КТ. В попълнената лично от нея декларация, последната посочила, че работи в „Лия Корект“ ЕООД от ... г.“ в „гр. Пазарджик, ..., ул. „Х.Б.“ № 9“, на длъжност „продавач-консултант“ с работно време „от ... ч.“ и почивни дни „събота и неделя“, трудово възнаграждение „60 лв. надник“. На гърба на декларацията собственоръчно К. декларирала, че: „Все още нямам трудов договор подписан“. На място по време на проверката, присъствал от страна на дружеството-жалбоподател Е. Г. – надлежно упълномощен представител на управителя на „Лия Корект“ ЕООД. Видно от приложената присъствена книга е декларирано с подпис на К., че същата е започнала работа в деня на проверка в ... ч. В попълнената лично от последната декларация е посочено, че К. е попълнила същата в ... ч. В хода на проверката на място в пекарната не е представен сключен трудов договор между дружеството-жалбоподател и лицето М. И. К..

Такъв е представен впоследствие по преписката, подписан с дата ... г., като от доказателствата е видно, че е регистриран в ИА „ГИТ“ с дата ... г. в ... ч., т.е. след извършената проверка в пекарната на място. В тази връзка в хода 2 на делото бе разпитана като свидетел М. И. К., която заяви, че не помни кога точно е подписала трудовия си договор, заяви, че е декларирала, че към момента на проверката нямала подписан такъв, но впоследствие управителката й казала, че е имала подписан.

Като е приела, че към момента на проверката, К. е полагала труд в полза на дружеството-жалбоподател, без да има въобще сключен трудов договор, с което „Лия Корект“ ЕООД е нарушило разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ, свидетелката Д. съставила АУАН с № № 13-2400150 от ... г., предявен и връчен на дружеството чрез Е. Г. – надлежно упълномощен представител на управителя на „Лия Корект“ ЕООД. В срок е постъпило писмено възражение от „Лия Корект“ ЕООД, в което се твърди, че са налице основания за приложението на чл.28 ЗАНН. Като приел възражението за неоснователно и въз основа на съставения АУАН, директорът на „ДИТ“ Пазарджик издал атакуваното наказателно постановление. То е връчено на дружествотожалбоподател на ... г. Жалбата срещу него е подадена на ... г.

Така описаната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани доказателства по делото – писмени и гласни, съдържащи се в показанията на свидетелите В. Д., В. Д. и М. К.. Показанията на Д. не касаят конкретно извършената проверка на процесната дата и в този смисъл нямат особена доказателствена стойност. Показанията на свидетелката В. Д. относно съставомерните обстоятелства на извършеното нарушение съдът кредитира изцяло като ясни, категорични и безпротиворечиви, както вътрешно, така и по отношение на останалите доказателства по делото. Те са дадени и от лице, което реално не е заинтересовано от изхода на делото. Съдът кредитира почти изцяло показания и на свидетеля М. К.. Нейните показания подкрепят тези на Д.. К. потвърждава, че е започнала работа същия ден преди проверката около ... ч. в пекарната. Излага противоречиви показания само по отношение на това дали, когато е започнала работа, е подписала трудов договор, като твърди, че не помни ясно към кой момент го е подписала – преди или след проверката от ИТ по обяд. К. обаче в попълнената лично от нея декларацията на гърба собственоръчно е декларирала, че: „Все още нямам трудов договор подписан“.

Истинността на подобно обстоятелство се извежда и от обстоятелството, че от започването на работа сутринта, до идването на проверяващите, 3 пълномощникът на управителя на дружеството – лицето Е. Г. (който пълномощник К. сочи като управител и заявява, че именно с нея се е договаряла за започването на работа в пекарната) – се е намирала през цялото време в обекта и ако в хода на проверката, вече е имало подписан трудов договор с К., Г. е щяла да представи същия на проверяващите.

Обстоятелството, че Г. не е напускала обекта цялата сутрин сочи, че няма как трудовият договор да е бил подписан преди започването на работа и евентуално занесен някъде другаде преди проверката. Ето защо съдът намира, че трудовият договор, приложен по делото, категорично е подписан след извършената проверка и към момента на нейното извършване К. е полагала труд в полза на дружеството-жалбоподател без сключен трудов договор.

Съдът кредитира показанията на свидетелката К. по отношение на това, че е работила в обекта от сутринта, потвърдено и с писмени доказателства и е попълнила и подписала декларацията собственоръчно, с което е потвърдила като достоверна информацията, съдържаща се в нея. Това потвърждава по категоричен начин, че лицето е работило в пекарната към момента на проверката без сключен трудов договор.

С оглед така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес да инициира производството и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

При извършена служебна проверка съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, включително твърдените от процесуалните представители на дружеството-жалбоподател. Процесните АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни органи, в кръга на техните правомощия и при спазване изискванията на действащия към момента на издаването им закон.

Възраженията на процесуалния представител на дружествотожалбоподател за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се във връчване на АУАН на лице без право да получава такова, е неоснователно. На първо място лицето се е легитимирало пред проверяващите с пълномощно от управителя на дружеството, с което генерално е 4 упълномощено да получава от името на същия книжа и документи. По-важно е обаче друго – не всяко нарушение на правилата на ЗАНН се явява съществено такова и води до отмяна на атакуваното НП на това основание, а такива са само тези, които пряко рефлектират върху правото на участие и защита на наказаното лице или поне най-малкото в тяхното затруднено упражняване, в невъзможността му да разбере защо е наказано и да упражни съответно процесуалните си права на защита. В конкретния случай, дори и да се приеме, че самото връчване на АУАН е станало на лице, което изрично не е упълномощено да получава АУАН, то това по никакъв начин не е рефлектирало нито върху правото на участие на наказаното лице в процеса, нито на неговото право на защита. Видно е, че в законоустановения срок за подаване на възражения, дружеството-жалбоподател е подало такова и е взело отношение по съставения му АУАН, т.е. то е упражнило в пълен обем правото си на участие и защита в този етап на процеса, свързан с надлежното предявяване и връчване на АУАН. Нещо повече – дружеството е подало и предложение за сключване на споразумение, което, освен че не е задължително за АНО за уважаване, като условие за сключването му, се явява признаване на фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, а с подаденото възражение, дружеството реално е посочило, че не ги признава, тъй като в последното се излагат доводи, че не е налице нарушение (маловажен случай), освен това АУАН бил съставен в нарушение на процесуалните правила. Ето защо съдът намира, че доводите за съществено процесуално нарушение, касаещи връчване на АУАН на лице без изрично учредена представителна власт за това, са неоснователни, тъй като по никакъв начин конкретното връчване на конкретното лице не е нито попречило, нито дори затруднило правото на участие и защита в процеса на наказаното лице.

На следващо място съдът намира, че не е налице и процесуално нарушение, касаещо мястото на нарушението, така както е посочено в АУАН и НП. Процесуалният представител на жалбоподателя положи сериозни усилия да докаже, че точния административен адрес на пекарната не е на ул. „Х.Б.“ № 9, а на № 11. В случая това е абсолютно без значение. Мястото е ясно и точно индивидуализирано и без посочване на точен административен адрес.

Достатъчно е посочването, че се намира в гр. Пазарджик, ... и улицата – „Х.Б.“. АНО няма законово задължение дори да посочва точен номер. Нито едно от изброените характеристики на мястото на извършване на нарушението 5

– град, улица, наименование на обекта - не поставят под съмнение къде точно е извършено то. В случая обаче е важно нещо друго – контролните органи са приели, че точното място на нарушението е именно ул. „Х.Б.“ № 9, защото събраните доказателства в хода на проверката сочат този адрес – той е посочен например като адрес в издадения от фискалното устройство на самата пекарна касов бон. Отново същия адрес е посочен в представените документи от самото дружество – например сключения трудов договор с М. К., където е посочено като място на работа именно: ..., гр. Пазарджик, ул. „Х.Б.“ № 9 и на последно място – това място е посочено като адрес на местоработата и от самата К. в попълнената от нея декларация, като тя заяви в съдебно заседание, че този адрес й е посочен от „управителката“ Г. в хода на проверката от инспекторите на ДИТ Пазарджик.

На последно място в обжалваното НП е ясно посочено, че дружествотожалбоподател се явява „работодател“ по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ.

Съответно правилно е определен видът на наложената санкция - имуществена санкция, каквато се налага на юридически лица или еднолични търговци.

Съгласно чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат като трудови правоотношения, а съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма.

В случая е ирелевантно дали лицето М. К. престира труд от самия ден на проверката или от преди това. Без значение за доказване на нарушението е дали се касае за един, или няколко работни дни, доколкото е установено полагането на труд преди сключване на писмен трудов договор в деня на проверката. При тези данни от правна страна съдът намира, че от събраните доказателства безспорно се установи извършването на нарушение от страна на работодателя на разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ. Съгласно чл.1, ал.2 от КТ отношенията по предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Съгласно чл.61, ал.1 от КТ: „Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа“. По делото безспорно се установи, че М. К. е престирала труд в полза на дружеството-жалбоподател на процесната дата и не е имала сключен трудов договор преди да започне работа. Под каква форма е този труд и дали той е специализиран също е ирелевантно в случая. Дали работникът извършва специализирана дейност, за която се изискват определени знания и умения 6 или е общ работник е без значение. Важното е в случая, че работникът полага труд в полза на работодателя, а съгласно закона и еднопосочната и безпротиворечива съдебна практика, тогава винаги се приема, че е налице трудово правоотношение, за което конкретно в случая не е имало сключен трудов договор преди започването на полагане на труд.

Разпечатката съдържа 31 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0107c929-a95c-4d28-9f45-1a1878e100ee