Решение № 8 от 10.01.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Пловдив, 10.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимир К. Коларов

Членове:

Георги В. Чамбов

Емил Люб. Митев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело № 20215001000552 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл . ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на ищеца С. АС. Т. ЕГН:

**********, представляван от пълномощника си адвокат СТ. СТ. Ч. от С.** против Решение № 260115 от 16.03.2021 г., постановено от Пловдивският окръжен съд по търг.дело № 195/2019 г.

Решението се обжалва в частта му, с която предявеният от ищеца С.

АС. Т. с ЕГН: **********, представляван от адвокат СТ. СТ. Ч. от С.** против ЗД „Б. и.“АД ЕИК ********** иск по чл.432,ал.1 от КЗ е отхвърлен за разликата над 4000 лева до който размер иска е уважен до 10 000 лева. В тази част се поддържа оплакването, че размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е занижен и решението е постановено в нарушение на чл.52 от ЗЗД. Претендира се отмяната на решението в тази обжалвана част и постановяване на въззивно решение по съществото на спора, по силата на което съдът да присъди допълнително още 6000 лева или застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер на 10 000 лева. Претендира се да бъде присъдена законна лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, както и 1 направените пред въззивната инстанция съдебни разноски, включително адвокатско възнаграждение с включен ДДС.

Въззиваемата страна ЗД „ Б. И.“АД ЕИК **********, представлявано от изпълнителните директори на дружеството чрез пълномощника им адвокат М.А. от АК Варна поддържат писмен отговор, съгласно който съдът е определил обезщетението за неимуществени вреди като е приложил точно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:

Основното оплакване, изложено във въззивната жалба е за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД като съдът е присъдил занижен размер на застрахователното обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

По делото е установено ,че ищецът С. АС. Т. не е бил водач на лекия автомобил марка „ Ф. Т.“,а пътник в него, поради което не носи отговорност за поведението на водача, който спрял в аварийната лента. По тази причина не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, както правилно е приел първоинстанционния съд.

От заключението на СМЕ, изготвена от вещото лице д-р С. С. се установява, че от медицинската документация става ясно ,че на пострадалия ищец С.Т. са причинени: „контузия на гръдния кош, малки рани на кожата на дясната мишница и дясната половина на главата“. Отразено е, че на Т. са изготвени рентгенови снимки без установени травматични находки по тях. Не е назначено лечение и пациентът не е бил хоспитализиран. Според вещото лице д-р С. в случая се касае до лекостепенни травми, които са отшумяли в рамките на една до две седмици, без да са налице остатъчни явления.

Претърпените болки и страдания са били слаби като интензитет и краткотрайни като продължителност със затихващ характер. Не е възможни при такива леки травми да са налице остатъчни явления, които да продължат две години след инцидента. В този смисъл показанията на свидетелите К.

Т.а- сестра на ищеца и Л. М. са очевиден опит да заблудят съда,че близо две години след инцидента пострадалият продължава да изпитва болки в главата.

Тези показания не кореспондират със заключението на СМЕ, като вещото лице е категоричен, че става въпрос за лекостепенни травми, които са 2 отшумели за около две седмици. Наред с това експерта е осъществил личен преглед на пострадалия ищец и е констатирал, че С.Т. е физически здрав, което се потвърждава и от факта ,че понастоящем същият работи физическа работа в чужбина. При тези данни присъденото от съда застрахователно обезщетение в размер на 4 000 лева не е занижено, а съответства на реалните болки и страдания , претърпени от ищеца, които са били слаби и краткотрайни като продължителност.

Въззивният съд не намира ,че в случая няма основание да се присъди застрахователно обезщетение в по-голям размер от определения от съда.

В заключение съдът е изложил подробни, прецизни и точни мотиви, приложил е точно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, поради което следва решението да бъде потвърдено в обжалваната част.

Не са представиха доказателства за направени съдебни разноски от ответника пред въззивната инстанция, поради което и такива не се присъждат.

По тези съображения Пловдивският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №260115 от 16.03.2021 г.,постановено от Пловдивският окръжен съд в частта му, с която съдът е отхвърлил предявеният от С. АС. Т. ,ЕГН:********** против З. д.„Б. и.“АД ЕИК ********** иск по чл.432,ал.1 от КЗ за разликата над 4000 лева, до който размер иска е уважен до 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие на ПТП, настъпило на 02.08.2018 г на автомагистрала „ Т.“, при км *** плюс *** в посока към гр.С., причинено виновно от В. М. В., при управление на МПС – специален автомобил „И.“ с рег.№ ********, ведно със законната лихва върху сумата от 4 000 лева считано от 05.11.2018 г. до окончателното плащане.

В останалата отхвърлителна част решението е влязло в сила като необжалвано.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4