Решение № 102 от 23.07.2021, Административен съд - Кърджали

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

23.07.2021

Град

Кърджали

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

07.07

Година

2021

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове

Айгюл

Шефки

Мария

Божкова

Секретар

Мелиха

Халил

Прокурор

Василева като разгледа докладваното от

Ангел

Момчилов

КАН дело номер

71 по описа за

2021 година.

Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от адв. Н.М., действащ в качеството си на пълномощник на „ЕФЕ ТУР“ ООД ***, с ЕИК ***, против Решение № 260103/09.04.2021 г., постановено по АНД № 167/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали. Сочи, че с обжалвания акт било потвърдено Наказателно постановление № 43-000006/05.01.2021 г., издадено от директор на РД „АА“ гр.Стара Загора, с което на „ЕФЕ ТУР“ ООД ***, с ЕИК ***, на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози/ЗАвПр/ е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. за извършено нарушение на чл. 40, ал. 5 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТ.

Счита решението на Районен съд – Кърджали за неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила.

Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че в случая не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. В този смисъл твърди, че в актосъставителя и свидетеля по процесния АУАН не били преки свидетели на евентуално извършеното нарушение на 07.11.2020 г., като в случая не били ангажирани други свидетели, което се явявало съществено нарушение на чл. 40, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН.

На следващо място твърди, че представеното от АНО писмено доказателство – извлечение от дневник за изпълнение на курсовете ***, не представлявало официален документ, поради което била неприложима разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН.

Предвид изложеното, моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 260103/09.04.2021 г., постановено по АНД № 167/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което да постанови друго, с което да отмени Наказателно постановление № 43-000006/05.01.2021 г., издадено от директор на РД „АА“ гр.Стара Загора, с което на „ЕФЕ ТУР“ ООД ***, с ЕИК ***, на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози/ЗАвПр/ е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. за извършено нарушение на чл. 40, ал. 5 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТ.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – Директор на РД „АА“ гр.Стара Загора, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор В. счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че в конкретния случай административното нарушение е установено по безспорен начин.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 43-000006/05.01.2021 г., издадено от директор на РД „АА“ гр.Стара Загора, с което на „ЕФЕ ТУР“ ООД ***, с ЕИК ***, на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози/ЗАвПр/ е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. за извършено нарушение на чл. 40, ал. 5 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТ.

Районният съд е приел, че административното нарушение е доказано по несъмнен начин, респ. налице е констатираното от АНО административно нарушение, изразяващо се в това, че на 07.11.2020 г. дружеството, в качеството си на превозвач, не е осигурил обслужването на международна автобусна линия по маршрут: ***, с час на тръгване от *** в 09.30 ч., съгласно Разрешително № ***, валидно до 03.01.2021 г. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че на датата, посочена в АУАН и НП, жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 40, ал. 5 от Наредба № 11/31.10.2002 г. Приел е че с оглед констатираното административно нарушение, правилно и законосъобразно е била приложена съответната санкционна норма на чл. 105, ал. 1 от ЗАвП.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на „ЕФЕ ТУР“ ООД ***, с ЕИК *** са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и нарушението е безспорно установено, районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон.

Съображенията на съда за неоснователност на въведените в касационната жалба доводи, са следните:

Разпоредбата на чл. 40, ал. 5, пр. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, въвежда задължение за лицата по чл. , ал. 1 от Наредбата – превозвач, осъществяващ международен превоз на пътници, какъвто се явява и „ЕФЕ ТУР“ ООД ***, с ЕИК ***, до изтичане валидността на разрешителното, да осигури обслужването на автобусната линия и да спазва разписанието, освен в случаите на бедствия, аварии и други извънредни ситуации.

Горепосочената Наредба е издадена на основание чл. 7, ал. 3, чл. 25, ал. 2, чл.

29, ал. 2, чл. 31, ал. 2 и § 4а от Закона за автомобилните превози.

Нормата на чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр, на което основание е наложено наказанието на жалбоподателя, предвижда налагането на глоба или имуществена санкция в размер на 200 лв. за нарушение на Закона за автомобилните превози и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание.

На първо място, неоснователни са доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на административнонаказателния процес, обосновани с допуснати нарушения при съставянето на АУАН, довело до опорочаване на цялото административно производство.

Основания за отмяната на наказателното постановление би било наличието на допуснати съществени нарушения при съставянето на АУАН или съществени нередовности в неговото съдържание, които са довели до ограничаване правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, или възпрепятстват съдебната проверка за законосъобразност на издаденото наказателно постановление. В конкретния случай не е спорно, че АУАН серия А-2020 № 279654/18.11.2020 г. е съставен в присъствието на упълномощено лице на дружеството, като свидетелите по акта – Д. З. и Г. Г., са присъствали при извършването на проверката, респ. при установяване на нарушението и съставянето на акта. С други думи процесният АУАН е съставен в съответствие с изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, като в случая не се касае за издаването на АУАН в хипотезите на чл. 40, ал. 2, ал. 3 или ал. 4 от ЗАНН. Предвид това, настоящият състав намира за неоснователни въведените в касационната жалба доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до опорочаване на административнонаказателния процес и незаконосъобразност на издаденото НП. Липсват основания да се приеме, че е налице ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице, респ. и накърняване на процесуалните му права.

На следващо място, неоснователни са и въведение имплицитно в касационната жалба твърдения за недоказаност на административното нарушение. В тази връзка видно от приобщените в производството пред районния съд доказателства – писмени и гласни такива, „ЕФЕ ТУР“ ООД ***, с ЕИК *** е титуляр на Разрешително № ***, валидно до 03.01.2021 г., за извършване на превоз по автобусна линия с маршрут: ***. Съгласно съдържащото се в административната преписка Разписание за редовна международна автобусна линия ***, превозът по горната линия следва да се изпълнява всеки ден от превозвача „ЕФЕ ТУР“ ООД ***, с час на тръгване от спирка *** - 09.30 ч. От представеният и приет в производството пред районния съд заверено копие от препис-извлечение от Дневник за изпълнение на курсовете *** за 07.11.2020 г., се установява, че липсва отразен автобусен курс, изпълнен на посочената дата от „ЕФЕ ТУР“ ООД ***, по автобусна линия ***.

Безспорно е, че посоченият документ не притежава характеристиките на официален документ, но същият се явява годно писмено доказателство, удостоверяващо относими към предмета на спора данни, чиято доказателствена сила се преценява от съда в съвкупност с всички останали релевантни доказателства по делото. В случая, след като касаторът е считал, че отразено в дневника не отговаря на обективната истина, то същият е разполагал с възможността да представи доказателства, удостоверяващи положителен за него факт на изпълнение на автобусния превоз по конкретната линия за релевантната дата. Такива доказателства, които впрочем биха могли да бъдат представени от него, като: тахографски листи, пътен лист, командировъчно за водача, график за изпълнение на превоза, данни за продадени билети и др., не са ангажирани в хода на проведените съдебни производства, както пред районния съд, така и пред касационната инстанция.

Разпечатката съдържа 60 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/01076f25-9c65-4b3a-adf1-fdc500654f05